От десетилетия тибетският духовен водач Далай Лама живее в изгнание в Индия и търси начини да попречи на китайското правителство да поеме контрола над тибетския будизъм след неговата смърт – с което може да бъде сложен край на борбата за тибетска автономия.
В изявление, публикувано в сряда по случай 90-ия му рожден ден, той направи дългоочаквано съобщение, като потвърди, че институцията ще продължи да съществува и след смъртта му и той ще има наследник, който да продължи да изпълнява ролята на духовен водач на тибетските будисти.
С това решение Далай Лама не само сложи край на дългогодишните спекулации, че може да бъде последният носител на тази роля, но и постави началото на нова геополитическа и духовна битка, в която ще се включат не само будисти, но и правителства по целия свят, отбелязват световните медии.
Кой е настоящият Далай Лама?
Далай Лама често нарича себе си обикновен монах, но вече повече от 60 години той успява да задържи каузата на своя народ в центъра на международното внимание.
Роден е като Ламо Дондруб през 1935 г. в семейство на фермери, отглеждащи елда и ечемик в днешната северозападна китайска провинция Цинхай. На двегодишна възраст той е избран за новия Далай Лама от специална издирвателна група на четиринадесетото превъплъщение на духовния и светски лидер на Тибет, след като идентифицира няколко от вещите на своя предшественик. Получава духовното име Тензин Гяцо.
През 1950 г. Китай поема контрола над Тибет в рамките на така нареченото "мирно освобождение", а скоро след това тийнейджърът Далай Лама встъпва в политическа роля, пътувайки до Пекин, където се среща с тогавашния китайски лидер Мао Цзедун.
Девет години по-късно, след нарастващи опасения, че китайските власти ще го отвлекат, избухва голямо въстание. Последвалите репресии от страна на китайската армия го принуждават да избяга – преоблечен като обикновен войник – от двореца в Лхаса, където неговите предшественици са управлявали с абсолютна власт, припомня агенция Ройтерс.
Далай Лама намира убежище в Индия и се установява в Дхарамсала – хималайски град, където и до днес живее в комплекс до будистки храм, обграден от зелени хълмове и заснежени върхове. Там се среща с тогавашния индийски министър-председател Джавахарлал Неру, който, въпреки съпротивата в собственото си правителство, заявява, че на тибетския духовен водач "трябва да бъде позволено да живее в мир" в Индия.
Оттогава насам Далай Лама се застъпва за ненасилствения "среден път" – стратегия, насочена към постигане на културна и религиозна автономия за тибетския народ в рамките на Китай. През 1989 г. той получава Нобелова награда за мир за усилията си, година след като се отказва от искането за пълна независимост на Тибет.
През годините се среща с десетки световни лидери и вдъхновява милиони хора с веселия си нрав и с възгледите си за живота, отбелязва още Ройтерс.
Популярността му обаче не се приема добре от Пекин. Китайското правителство го смята за опасен сепаратист, а един от бившите лидери на Комунистическата партия го е описва като "чакал" и човек със "сърце на звяр".
Кой ще бъде наследник на 14-ия Далай Лама?
В сряда Тензин Гяцо потвърди, че ще остане духовен водач до смъртта си. След това, както повелява вековната традиция, той ще се прероди и само най-близкият му кръг - тръст от тясно свързани монаси - ще има "изключителната власт" да открие неговия наследник.
"Никой друг няма право да се намесва в този въпрос", подчерта Далай Лама пред своите монаси, цитиран от британския в. "Гардиън".
В книгата си Voice for the Voicеless (Глас за безгласните – б.ред.), публикувана по-рано тази година, той заяви, че тибетците по света искат институцията на Далай Лама да продължи и след смъртта му, и уточни, че неговият наследник ще се роди в "свободния свят", който той описа като място извън Китай.
В миналото Далай Лама е изразявал мнение, че негов наследник би могъл да бъде и жена, а също така е споделял, че е възможно изобщо да няма наследник. Съобщението от сряда обаче слага край на дългогодишните спекулации, че той може да предложи алтернативна форма на прераждане, като например да прехвърли духовната си същност на приемник, избран още приживе – вариант, който би прекъснал традиционния процес.
"Възможно е да е усетил, че общността не е напълно готова да предприеме тази нова стъпка на наследяване", коментира пред в. "Ню Йорк Таймс" Робърт Барнет, изследовател на Тибет в Училището за източни и африкански изследвания в Лондон.
Каква е позицията на Китай?
Последното изказване на Далай Лама е ясно противопоставяне на Китайската комунистическа партия, която отдавна настоява, че само тя има правото да одобри следващия Далай Лама – позиция, вече вписана и в китайското законодателство, отбелязва "Гардиън".
Далай Лама многократно е призовавал последователите си да отхвърлят всеки, посочен от Пекин. Тази позиция се споделя и от тибетското правителство в изгнание. Неговият председател Пенпа Церинг заяви, че тибетците по света са отправили "искрена молба с единомислена преданост" институцията на Далай Лама да продължи да съществува "в полза на всички съзнателни същества като цяло и на будистите в частност".
Въпреки това Тансен Сен, изследовател на индокитайските отношения и будизма, отбеляза, че последното послание на Далай Лама има по-дипломатичен тон от някои от предишните му изявления.
Има обаче ясни индикации, че Пекин възнамерява да оспори избора на следващия Далай Лама.
"Като се започне от петия Далай Лама, всички следващи Далай Ламa са били удостоявани с титлата от централното правителство, което е източникът на религиозния статут и историческата легитимност на титлата Далай Лама. Централното правителство има право да вземе окончателното решение за превъплъщението, което по никакъв начин не зависи от индивидуалната преценка на 14-ия Далай Лама", се казва в изявление на Будистката асоциация на Китай, цитирана от агенция Синхуа.
Исторически прецедент вече съществува: през 1989 г., след смъртта на десетия Панчен Лама – втората по значимост духовна фигура в Тибет, Далай Лама разпознава за негов наследник петгодишен син на пастир. Детето и семейството му обаче са отвлечени от китайските власти и не са виждани оттогава. На негово място Пекин назначава друг монах.
В изявление, публикувано след речта на Далай Лама тази седмица – и разпространено само на английски език – говорителката на китайското външно министерство Мао Нин заявява, че наследникът на Далай Лама "трябва да бъде избран чрез жребий от златна урна и одобрен от централното правителство", съобщи китайският в. "Саут Чайна Морнинг Пост".
Анализаторите са единодушни, че най-вероятният сценарий след смъртта на Далай Лама ще бъде появата на двама съперничещи си наследници: един, избран от тибетските монаси по традиционния път – вероятно извън територията на Китай – и друг, назначен от Пекин и признат от Китайската комунистическа партия.
Директорката на правозащитната организация "Амнести Интернешънъл" за Китай Сара Брукс заяви, че усилията на китайските власти да контролират избора на следващия Далай Лама са "пряко посегателство" върху правото на свобода на религията, отбеляза Асошиейтед прес.
"Тибетските будисти, както и всички религиозни общности, трябва да могат да избират своите духовни водачи без принуда или намеса от страна на властите", подчерта тя.
Как се избира Далай Лама
Тибетските будисти вярват, че Далай Лама може съзнателно да избере тялото, в което да се прероди – както се е случвало 14 пъти от създаването на институцията през 1587 г.
Търсенето на превъплъщението започва едва след смъртта на действащия духовен водач. В миналото новият Далай Лама е бил разпознаван от старши монашески ученици въз основа на духовни знаци, сънища и видения, като това може да отнеме няколко години. След като следващият Далай Лама бъде идентифициран като бебе, той трябва да бъде подготвен да поеме властта.
Страхът, че Китай може да се възползва от този дълъг процес, до голяма степен определя стратегията на настоящия Далай Лама. През 2011 г. той официално се отказа от политическото ръководство на тибетското правителство в изгнание – стъпка, целяща да укрепи демократичната структура на движението. Оттогава тибетските бежанци, разпръснати по света, избират своя политически лидер чрез пряко гласуване, припомня "Ню Йорк Таймс".
Защо фигурата на Далай Лама има важно геополитическо значение
Тибет има важно значение за Китай, не на последно място заради стратегическото си разположение – регионът граничи с Индия, Непал и Бутан. Етническите тибетци съставляват около 90% от населението. Езикът им е напълно различен от китайския, повечето изповядват будизъм, а мнозина все още смятат Далай Лама в изгнание за свой духовен – а понякога и политически – водач.
"Въпреки че регионът вече не е теокрация, Далай Лама има голяма символична стойност", каза пред "Блумбърг" Иън Джонсън, бивш старши сътрудник по въпросите на Китай в Съвета за международни отношения.
Сега Пекин иска да ограничи влиянието му. "Идеалният Далай Лама за Пекин е този, който се отчита пред партията, а не пред народа на Тибет", отбеляза Джонсън.
Изданието "Икономист" подчертава и други рискове за Китай. Настоящият Далай Лама е единствената фигура с безспорен авторитет сред почти всички 7 милиона тибетци в Китай, както и сред 150-хилядната диаспора. Макар китайското правителство отдавна да го заклеймява като сепаратист, то многократно е опитвало да го убеди да се върне в Тибет и да подкрепи китайското управление.
Без него тибетското движение може да се фрагментира и да премине към по-радикални искания за пълна независимост. Макар това да е малко вероятно в близко бъдеще, подобен сценарий би навредил на международния имидж на Китай и на усилията му да наложи етническо единство в страната, пише "Икономист"
За Индия, която приютява тибетското правителство в изгнание, въпросът за наследяването на Далай Лама е не само духовен, но и стратегически. Делхи иска да продължи да предоставя гостоприемство и убежище на Далай Лама и неговите последователи, тъй като "тибетските изгнаници в Индия са лост и буфер за Индия по отношение на влиянието на Китай в Хималайския регион", отбелязват анализатори пред "Ал Джазира".
Тази седмица министърът по въпросите на малцинствата на Индия Кирен Риджиджу, който сам е будист, заяви, че изборът на Далай Лама "трябва да бъде решен съгласно установените правила и според желанието на самия Далай Лама". "Никой друг няма право да го решава, освен него", подчерта той.
Китайското външно министерство реагира остро, призовавайки Индия да "прекрати използването на тибетските въпроси за намеса във вътрешните работи на Китай".
"Надяваме се, че индийската страна ще разбере напълно изключително чувствителния характер на въпросите, свързани с Тибет, ще признае антикитайския сепаратистки характер на 14-ия Далай Лама", заяви говорителката Мао Нин.
В изявление, публикувано в късния следобед в петък, министерството на външните работи на Индия заяви, че страната не заема никаква позиция и не се изказва по въпроси, отнасящи се до убежденията и практиките на вярата и религията.
"Правителството винаги е отстоявало свободата на религията за всички в Индия и ще продължи да го прави", се казва в изявлението на говорителя на външното министерство Рандхир Джайсуал.
САЩ също от дълго време демонстрират подкрепа за религиозната автономия на тибетските будисти. Още по времето на Студената война ЦРУ е подпомагало тибетската съпротива срещу китайската окупация, включително след бягството на Далай Лама през 1959 г.
През 2015 г., когато Китай заяви, че има изключителното право да избере следващия Далай Лама, американски официални лица категорично отхвърлиха това твърдение и подчертаха, че решението трябва да принадлежи на тибетските будисти.
Най-категоричната позиция дойде през 2020 г. с приемането на Закона за тибетската политика и подкрепа в първия мандат на президента Доналд Тръмп. С него САЩ изрично подкрепи правото на Далай Лама сам да определя прераждането си и разреши санкции срещу китайски служители, които се намесват в този процес.
През март тази година държавният секретар Марко Рубио обеща постоянна подкрепа за Тибет. Но скоро след това съкращения в бюджета на Белия дом отнеха около 22 млн. долара годишно финансиране за тибетците – сума, която представлява над половината от бюджета на тибетското правителство в изгнание.
Не е напълно ясно и каква е настоящата позиция на Тръмп спрямо Тибет и Далай Лама, след като тибетският духовен водач каза, че на американския президент му "липсват морални принципи".
Като цяло Тръмп демонстрира и по-слаба ангажираност с правата на човека в сравнение с последните си предшественици, като политиката му спрямо Китай е съсредоточена основно върху търговската война, отбеляза "Ню Йорк Таймс".