Две дилеми пред Рюте: колко ще изразходва за отбрана Испания и дали присъствието на Зеленски на срещата на върха на НАТО в Хага би провокирало Тръмп

Срещата на върха на страните членки на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) с участието и на Европейския съюз ще се проведе утре и вдругиден (24 и 25 юни) в Хага, Нидерландия. Това ще е първи подобен форум под председателството на бившия нидерландски министър-председател Марк Рюте в качеството му на генерален секретар на алианса.
България ще бъде представена от делегация начело с премиера Росен Желязков, в която влизат още министърът на външните работи Георг Георгиев, министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Евтимов.
България бе приета в НАТО на 29 март 2004 година. В алианса членуват още Албания, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Италия, Испания, Канада, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Република Северна Македония, САЩ, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Черна гора, Чехия, Швеция, Хърватия, както и Исландия, макар и островната страна да няма въоръжени сили.
Според агенция Ройтерс вчера Страните от НАТО са постигнали съгласие за общата си декларация, с която ще излязат на срещата на върха в Хага. В съвместното становище се поставя официално целта за годишни разходи за отбрана и сигурност в размер на 5% от БВП до 2035 г., като се преодоляват възраженията на Испания.
Общата декларация трябва да бъде одобрена на форума в Нидерландия от участващите в него правителствени и държавни ръководители, сред които е и настоялият за 5 процента разходи президент на САЩ Доналд Тръмп, посочва Ройтерс.
Пред Марк Рюте стои следната дилема: броени дни преди срещата в Хага Испания заяви, че не е необходимо да се съобразява с изискването за разходи за отбрана в размер на 5% от БВП, обръща внимание Ройтерс, като допълва, че в НАТО бяха нетърпеливи да постигнат консенсус в общата декларация преди обнародването й в сряда. 
Рюте предложи целта да се постигне чрез увеличаване на норматива за разходи за отбрана на НАТО от 2% на 3,5% от БВП и чрез изразходване на допълнителни 1,5% за съпътстващи сектори като киберсигурността и пътната инфраструктура.
След като дипломатите се споразумяха за компромисен текст вчера, Санчес бързо обяви, че Испания няма да е задължена да постигне петте процента, тъй като ще трябва да похарчи само 2,1% от БВП, за да отговори на основните военни изисквания на НАТО.
"Напълно уважаваме легитимното желание на други страни да увеличат инвестициите си в отбрана, но няма да го направим“, каза Санчес в обръщение по испанската телевизия.
Според официалния сайт на НАТО миналата година кралството е похарчило 1,28% от БВП за отбрана, или близо 17 милиарда евро, което я прави страната с най-ниски разходи в алианса като дял от икономическия си продукт.
Представители на НАТО твърдят, че са необходими големи увеличения на разходите за отбрана, за да се противодейства на нарастващата заплаха от Русия и да се позволи на Европа да поеме повече отговорност за собствената си сигурност, тъй като Съединените щати изместват военния си фокус към Китай, пише Ройтерс.
Според световната агенция позицията на Санчес рискува да предизвика сблъсък на върха с Тръмп, който често обвинява европейските страни, че не изразходват достатъчно средства за отбрана, и заплашва да не ги защитава, ако не постигнат целите си.
В петък Тръмп заяви, че Испания "трябва да плати това, което всички останали трябва да платят“, а Мадрид е „известен“ с ниските си разходи за отбрана, съобщи Ройтерс.
В същото време обаче той допусна, че САЩ не трябва да се задължават да изпълняват новата цел, тъй като са харчили големи суми за защитата на Европа дълги години.
В таблицата на разходите за 2024 година САЩ са на трето място с 3,38 процента от БВП. Първа е Полша – 4,12, а втора – Естония с 3,43. Челната петица се допълва от Латвия – 3,15, и Гърция – 3,08 процента.
България е с разходи за отбрана от 2,18% от БВП за 2024 г., което ѝ отрежда 13-о място, преди страни като Германия (15-а с 2,12%), Франция (19-а с 2,06%) и Италия (26-а с 1,49%).
Санчес твърди, че не е необходимо Испания да постигне новата цел и опитът да го направи би означавал драстични съкращения на социалните разходи, като например държавните пенсии или повишаване на данъците. НАТО не публикува компромисния текст от срещата на върха, който ще стане официален едва когато бъде одобрен от лидерите на 32-те членове на НАТО на срещата на върха.
Дипломати обаче заявиха за Ройтерс, че една промяна във формулировката на ангажимента за разходи - от „ние се ангажираме“ на „съюзниците се ангажират“ – е дала възможност на Испания да заяви, че обещанието не се отнася за всички членове.
В писмо, видяно от Ройтерс, Рюте е казал на Санчес, че Испания ще има право на „гъвкав подход при определянето на свой собствен, суверенен път“ за постигане на целите си за военни способности, договорени с НАТО.
Дипломат от НАТО заяви за Ройтерс, че писмото на Рюте е просто „потвърждение, че всяка страна членка начертава свой собствен курс за изпълнение на ангажиментите си“ към алианса по отношение на военните способности. 
Съгласно информацията на Ройтерс Рюте първоначално е предложил страните да изпълнят новата цел до 2032 г., но крайният срок в окончателния текст на проектодекларацията е 2035 г. През 2029 г. ще има и преглед на целите.
Ройтерс е на мнение, че пред НАТО за срещата на върха в Хага тази седмица стои и втора дилема - как президентът на Украйна Володимир Зеленски може да присъства на срещата на върха, без да провокира Тръмп.
И според Ройтерс, и според онлайн изданието „Политико“ организаторите на срещата на върха на НАТО в Хага, чиято пленарна сесия на ниво лидери ще бъде в сряда, са я предвидили в кратко време, за да ограничат дискусията за Украйна и да подредят разговорите така, че Зеленски по някакъв начин да участва в събитието, но без присъствието му да проворика Тръмп.
Дипломати казват за Ройтерс, че той може да присъства на галавечерята, която ще бъде дадена утре вечер от нидерландския крал Вилем-Александър, но да бъде държан настрана от основната среща на върха в сряда.
Внимателните стъпки се предприемат, за да се избегне гневът на Вашингтон, както и да се провокира повторение на „февруарския скандал в Белия дом между Тръмп и Зеленски, който едва не торпилира международната коалиция“, подкрепяща Киев, акцентира агенцията.
След като критикува Зеленски в Овалния кабинет през февруари, Тръмп прекрати временно жизненоважната американска военна и разузнавателна подкрепа за Украйна.
Оттогава двамата публично възстановиха отношенията си на среща в базиликата „Свети Петър“ за погребението на папа Франциск. Зеленски два пъти се обади в Белия дом по телефона, в присъствието на четирима приятелски настроени европейски лидери - британския премиер Киър Стармър, френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и полския министър-председател Доналд Туск, посочва Ройтерс.