Президентът на САЩ Джо Байдън предава властта на Доналд Тръмп, слагайки край на една богата на събития кариера, пише "Зюддойче цайтунг". Вестникът отбелязва, че политическата кариера на Байдън започва, когато в САЩ управляваше Ричард Никсън, а в Германия Вили Бранд беше канцлер.
Роденият в Пенсилвания през 1942 г. Байдън заседава в горната камара на американския Конгрес като сенатор от Делауер в продължение на 36 години - от 3 януари 1973 до 15 януари 2009 година.
През 2009 г. става вицепрезидент на Барак Обама - първият държавен глава с афроамерикански корени в тази страна. През 2020 г. Байдън спечели президентските избори срещу наследника на Обама Доналд Тръмп и стана най-възрастният президент в историята на САЩ.
Сега Тръмп се завръща по-силен, отколкото си беше тръгнал преди 5 години. Това може да не е най-лошият момент в живота на Байдън, тъй като президентът е претърпял удари на съдбата като смъртта на сина си Бо през 2015 година. Но за него това е трагичния финал на един добър половин век във висшата политика, посочва "Зюддойче цайтунг".
Байдън искаше да бъде президент на прехода. Това не означаваше преход към Тръмп 2
Няколко негови предшественици трябваше да напуснат поста си само след един мандат, като например Джордж Буш. Все пак не загуби самият Байдън, а кандидатката за президент Камала Харис.
Тръмп е основната фигура в кратката му ера като баща на нацията. Байдън първо искаше да бъде президент на прехода, но не и президент на прехода от Тръмп 1 към Тръмп 2. "Ако бях умен, щях да се прибера вкъщи сега", започна той речта си пред Конгреса през март 2024 г. По това време той все още беше кандидат за преизбиране, убеден, че само той може да предотврати повторното избиране на Тръмп.
Никой не можеше да си представи, че той ще продължи да управлява до 86-годишна възраст
Оттеглянето на втората кандидатура на Байдън дойде в края на миналото лято, твърде късно за много от колегите от партията му. В края на юни в телевизионния дебат с Тръмп той изглеждаше по-зле от малцина участници в подобен дуел преди него, коментира "Зюддойче цайтунг" и едва успяваше да завърши изреченията си.
В тези мъчителни моменти за всички беше ясно, че няма смисъл да се кандидатира отново за поста. Нещо повече, на срещата на върха на НАТО във Вашингтон след това той представи украинския президент Володимир Зеленски като Владимир Путин. Просто една грешка на езика след дълъг ден. Но никой не можеше да си представи, че той ще издържи до 86-годишна възраст на тази заредена с най-голяма мощ работа в света, отбелязва "Зюддойче цайтунг".
Победата на Тръмп на 5 ноември попари всички надежди. Кандидатът за заместник на Байдън в битката за Белия дом - Харис - нямаше много време, за да подобри профила си. Нейният проблем беше и просто това, че тя се включи в надпреварата като до голяма степен лоялна партньорка на един в повечето случаи непопулярен президент.
Самите демократи не знаят точно какво да правят с наследството на Байдън
Самите демократи не знаят точно какво да правят с наследството на Байдън, констатира "Зюддойче цайтунг". Над камината в Овалния кабинет виси портрет на Франклин Делано Рузвелт вместо обичайния Джордж Вашингтон. Байдън искаше да бъде най-прогресивният президент от времето на "ФДР" насам, "и мисля, че той удържа на думата си по вътрешните въпроси - не по външната политика - по вътрешните въпроси", заяви през ноември левият сенатор Бърни Сандърс.
Байдън също говори за Рузвелт, когато произнесе последното си слово "За състоянието на Съюза" преди малко повече от година. Той припомни речта му от 1941 г. по време на Втората световна война. "Сега ние сме тези, които сме изправени пред безпрецедентен момент в историята на Съюза", каза Байдън, но това не помогна. Той стабилизира американската икономика, нормализира отношенията с институциите след хаоса на Тръмп, задържа НАТО обединена. Но именно проблемите с инфлацията и имиграцията, т.е. темите, които Тръмп обичаше да споменава, се оказаха гибелни за него, а здравословните му проблеми вече не можеха да бъдат скрити, отбелязва вестникът.
В сряда Джо Робинет Байдън предупреди за новите олигарси. Той винаги е казвал на другите световни лидери, че Америка се определя от една дума: "Възможности". "Само в Америка вярваме, че всичко е възможно". Че едно дете от скромна среда, което заекваше, седи зад това бюро като президент на Съединените щати. Но днес той приема Доналд Тръмп и му предава властта, която му беше отнел четири години по-рано.
Байдън оставя най-противоречивото си и съмнително наследство в Близкия изток, посочва "Вашингтон пост".
Външна политика и права на човека
Когато встъпи в длъжност, той обеща да следва външна политика, която отново ще се съсредоточи върху човешките права. Това обещание дойде, след като саудитската монархия отвлече и уби известния критик и журналист от Рияд Джамал Кашоги (който работеше за "Вашингтон пост"). Но Байдън бързо се отказа от обещанията си в полза на прагматична политика, тъй като администрацията му видя Саудитска Арабия като важен стратегически партньор.
В други области Байдън и екипът му също получават много нелюбезни забележки, допълва "Вашингтон пост" и посочва, че "неистовите усилия на САЩ да помогнат на Украйна засенчиха катастрофата на изтеглянето на САЩ от Афганистан", където десетилетията усилия на САЩ за изграждане на различна нация се сринаха поради възраждането на талибаните.
В резултат на войната в Газа се появи мощен скептицизъм относно либералните международни ценности, които Байдън някога е проповядвал, отбелязва "Вашингтон пост". Докато защитаваше Украйна, Байдън призова други страни да признаят, че "основаният на правила ред" ще бъде изложен на риск, ако на Русия бъде позволено да постигне целите си. Но, що се отнася до Израел, неговата администрация избра да не прилага американските закони относно условията за чуждестранна военна помощ и отхвърли механизмите на ключови институции на този основаващ се на правила ред, включително най-висшата съдебна инстанция на ООН, Международният съд.
Вестникът цитира Сара Ягер от "Хюман райтс уоч", която казва:" Когато Съединените щати прилагат избирателно международно признати правила, те подкопават своя авторитет и губят влияние в света. И тъй като Вашингтон е архитектът на съвременния световен ред, неговото поведение е особено важно. Ако Съединените щати пренебрегват правилата, диктаторите и други антилиберални лидери вече нямат нужда от никакво извинение, за да ги нарушават произволно, и започват да тероризират собствения си народ и да провокират нестабилност извън границите си."