Една разтърсваща фраза отеква, когато роднините на жертвите от атентатите от 11 септември 2001 г. се събират всяка година, за да си спомнят техните любими хора, покосени в тези терористични атаки. Фразата е: "Никога не те срещнах".
Тя е звукът на поколенческата промяна, която се вижда на Кота нула в Ню Йорк, където роднините на жертвите прочитат имената на всички загинали на всяка годишнина от атентатите. Близо 3000 души бяха убити, когато терористи от "Ал Каида" похитиха четири пътнически самолета и ги разбиха в двете кули близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, в сградата на Пентагона и в поле в Пенсилвания на 11 септември 2001 г.
На възпоменателната церемония сред 140-те души, които обикновено четат имената на жертвите, има деца и хора в началото на двайсетте си години. И тази година на възпоменателната церемония се очаква да присъстват отново млади хора.
Някои от тези млади хора са деца на жертвите, чиито партньорки са били бременни по време на атентатите. Повечето от младите, които четат имената, са племенници, внуци или правнуци на жертвите. Те са наследили истории, снимки и чувството, че носят една тържествена отговорност към паметта на загиналите.
Да бъдеш член на "семейство от 11 септември 2001 г.", тоест на семейство, пострадало в атентатите, е факт, който отеква през поколенията. Някой ден възпоменанието за жертвите и проумяването на случилото се на 11 септември преди 23 години ще бъде задача на един свят, който няма спомени от първа ръка за атентатите.
"Това е все едно да предаваш олимпийския факел", казва 13-годишният Алан Алдицки.
През последните две години той чете имената на дядо си и на няколко други загинали в нападенията. Планира да направи същото и тази година. Алдицки пази в стаята си спомени за дядо си Алън Тарасевич, който е бил пожарникар.
Миналата година тийнейджърът разказа на аудиторията, събрала се на Кота нула, че има усещането, че е познавал дядо си, но добави, че у него си остава желанието действително да го е познавал.
Алън сам е поискал да бъде един от хората, четящи имената на жертвите, защото по този начин той се чувства по-близо до дядо си. Той се надява да има деца, които един ден ще го заменят в ролята на четец на имената.
"За мен ще бъде чест да ги науча на това, защото по този начин те ще разберат какво е тяхното наследство и няма да искат никога да го забравят", казва Алън. Той споделя, че вече разказвал подробно за атентатите на свои връстници, които знаят малко или нищо не знаят за 11 септември 2001 г.
Когато дойде време за церемонията, Алън проучва информация за живота на всеки човек, чието име той ще трябва да прочете.
"Това ти позволява да разбереш колко важен е бил този човек за някого", казва майката на Алън - Мелиса Тарасевич.
Прочитането на имената на загиналите е традиция, която се простира отвъд церемонията на Кота нула. По време на церемонии в памет на жертвите от войните също се четат на висок глас имената на загиналите. Някои еврейски организации организират четения на имена на международния ден в памет на жертвите на Холокоста.
Имената на 168 души, убити през 1995 г. в бомбен атентат срещу федерална административна сграда в Оклахома сити, също се четат ежегодно по време на възпоменателна церемония.
На 11 септември церемонията в Пентагона включва прочит на имената на загиналите там в атентатите 184 души. Имената обичайно се четат от чиновници и от военнослужещи. На мемориала в памет на жертвите на разбилия се самолет в Пенсилвания роднини и приятели на жертвите четат имената на 40-те пътници и членове на екипажа, чийто живот беше покосен в самолета, разбил се насред полето близо до град Шанксвил.
Едночасовата възпоменателна церемония на мемориалния комплекс в Ню Йорк почти изцяло е посветена на имената на 2977-те жертви на всички поразени по време на атентатите места, както и на имената на шестте жертви на бомбения атентат срещу Световния търговски център през 1993 г. Всички имена се четат от роднини на жертвите, които доброволно са се съгласили на това. Чрез лотария на всеки роднина се дават по няколко имена, които той да прочете на висок глас. Четящите често пъти говорят кратко и за техните изгубени близки, като често пъти си спомнят някоя затрогваща подробност за тях.
"Мисля често за това както би било, ако ти все още беше тук. Щеше ли да бъдеш моят най-добър приятел. Щеше ли да търсиш подходящ колеж за мен. Щеше ли да ме отърваваш от евентуални проблеми с мама и татко. Щяхме ли да се разхождаме из крайбрежните райони", каза миналата година Капри Ярош на церемонията, докато си спомняше за загиналия си чичо, нюйоркския пожарникар Кристофър Майкъл Моцило.
Сега Капри е на 17 години и е научила през годините много за чичо си благодарение на книга, която родителите й са направили специално за нея, когато тя е била бебе. Семейството на Капри говори за Кристофър при всеки повод, всеки ден. "На Крис щеше да му хареса", е фразата, която често пъти се чува из къщата.
Капри е чела на два пъти имена по време на възпоменателната церемония в Ню Йорк миналата година. "Означава много за мен да продължа да чета името на чичо ми и на другите, така че все повече идни поколения да научат за тях", казва Капри. "Чувствам се добре, че мога да споделя с други значимостта на случващото се", добавя тя.
Двете й по-малки сестри също са чели имена и едната се готви да го направи на церемонията тази година. Тяхната майка - Памела Ярош никога не е посмяла да го направи обаче. "Не съм толкова силна. За мен е прекалено трудно", споделя Памела, която е сестра на Кристофър Майкъл Моцило. "Децата ми са по-смели от мен", признава тя.
Досега много от децата на жертвите от 11 септември отдавна са пораснали. Но около 100 деца са били родени след атаките, в които са загинали родителите им и днес са на 22-23 години.
"Като си помисля, че никога не се срещнахме. За мен е чест да нося твоето име и твоето наследство с мен. Благодаря ти, че си ми дал този живот и това семейство", каза по време на миналогодишната възпоменателна церемония Мануел Да Мота-младши за баща си, който е бил проектен мениджър в областта на дървообработването.
Един след други младите четци си спомниха още за лели, чичовци, за дядовци, за баби.
"Исках ти да си до мен, а не само да те гледам под формата на снимка в рамка" или "Дори и никога да не се срещнахме, никога няма да те забравя" - това бяха част от думите, изречени на церемонията миналата година в памет на жертвите от 11 септември 2001 г.
Превод от английски: Габриела Големанска