Афганистанската журналистка и активистка Хадиджа Амин, която сега живее в Испания, след като бяга от управлението на талибаните, осъжда бурката като инструмент за потисничество и призовава международната общност да не изоставя жените в Афганистан, предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ.
Амин не се колебае. Тя не говори за уважение към културните различия, нито призовава за разбиране на традициите, които смята за потиснически. Нито пък религията ги оправдава, смята тя.
„Бурката е затвор, направен от плат. Дори не можеш да дишаш в нея, тя трябва да бъде забранена“, каза тя в интервю за ЕФЕ.
Тридесет и три-годишната афганистанка, активистка за правата на жените и оцеляла от домашно насилие, някога водеща на новини в праймтайма по Афганистанската национална телевизия, преди талибаните да се върнат на власт, сега живее като бежанка в Испания, където е изградила живота си наново от 2021 г. насам.
„Като мюсюлманка мога да кажа, че жените не носят бурка заради религията“, каза тя.
„Те я носят, защото им е наложено от съпрузите и семействата им“, заяви Амин.
Тя е била принудена да се омъжи на 19 години, принудена е да носи бурка и успява да се разведе със съпруга си едва след шест години. Решението ѝ коства попечителството над децата ѝ.
Тя разказва историята си в документалния филм „Къде са децата ми?“, излъчен по испанския телевизионен канал „Мувистар Плюс“ (Movistar Plus+) и в книгата си „Без воал: Свободна жена“, като се стреми да подчертае както собствената си издръжливост, така и тази на безброй афганистански жени, изправени пред подобни обстоятелства.
Във филм тя документира болезнената борба да си върне попечителството над децата и се стреми да изпрати послание до тях.
„Записвах видеоклипове за децата си, защото исках те да видят в бъдеще как майка им се е борила за тях“, каза тя.
Хадиджа решава да разкаже историята си публично, след като осъзнава, че тя отразява историята на хиляди афганистански жени, които са пострадали или косвено са обект на насилие.
Тя твърди, че както бурката, така и никабът трябва да бъдат забранени навсякъде, където е възможно.
Макар да признава, че промяната може да е неосъществима в някои страни, тя настоява, че забраните другаде биха могли да попречат на афганистанките да бъдат принуждавани да носят бурки дори в чужбина.
„Жените трябва да знаят, че не са сами“, подчерта журналистката.
В Испания проблемът отново изплува след предложение на крайнодясната партия „Вокс“ за забрана на забулването, покриващо цялото лице, на обществени места – инициатива, отхвърлена от Конгреса (долната камара на испанския парламент), която възобнови дебата за религиозната свобода и обществената безопасност.
„Никога не съм срещала жена, която наистина да се чувства комфортно да носи бурка“, каза Амин. Тя си спомни среща с жена в Европа, която каза, че носи никаб по избор.
„Но в деня, в който съпругът ѝ позволи да не го носи, тя го свали. Беше щастлива и призна, че е мълчала от уважение към него, защото чувстваше, че трябва да му се подчинява“, обяснява тя.
Въпреки че първоначално е подкрепяла предложената забрана, подкрепена от „Вокс“ и от консервативната Народна партия, Амин сега я смята за второстепенен проблем в Испания.
„Много малко жени я носят тук“, посочва тя, добавяйки, че много по-неотложни проблеми засягат жените, особено в Афганистан.
Амин, която основа асоциацията „Надежда за свобода“ (Esperanza de Libertad) за защита на правата на афганистанските жени, призовава международната общност да не забравя тези, които все още живеят под управлението на талибаните.
„Положението на жените и момичетата в Афганистан се влошава. Международната общност ни изостави и това боли“, казва тя.
„Как е възможно да забравят какво се случва, да не предприемат действия?“, пита риторично Амин.
Тя отбелязва, че 21 март бележи началото на учебната година в Афганистан и ще бъде поредната година, в която момичета след шести клас няма да имат право да посещават училище.
Сега, очаквайки решение по молбата си за испанско поданство, подадена през октомври, Хадиджа се надява, че това ще ѝ помогне да получи допълнителна подкрепа, особено от германските власти, в продължаващите си усилия да открие децата си, които са на 11 и 9 години.
Размишлявайки върху пътуването си, тя подчертава трудно извоюваната си независимост.
„Аз съм независима жена. Имам права. Аз взимам решения за живота си – как да се обличам, дали да нося грим, дали да излизам“, казва тя.
„Жените трябва да бъдат силни. Трябва да продължим да се борим за правата си и да се научим да искаме помощ. Твърде често, от страх, мълчим. Но жените трябва да знаят, че не са сами“, подчертава Амин.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)