Около 40 лидери на коренното население представиха на президента документ със своите искания по време на срещата им в двореца Планалто, на която присъстваха министърката на коренното население Соня Бони де Соуза Силва Сантос и други членове на правителството.
„Имам моралното задължение и ангажимент до края на живота ми да направя всичко възможно, ако трябва невъзможното, за да сведа до минимум страданието на коренните народи и да гарантирам техните права“, заяви Лула в социалните мрежи.
Той призова правителството да демонстрира „по-голям политически ангажимент“ в лицето на консервативното мнозинство в парламента, което той обвини, че прокарва враждебен дневен ред спрямо коренните народи, а също призова към защитата на Амазония и другите природни екосистеми в Бразилия.
Бразилската Организация на коренните народи изчисли, че на шествието, преминало мирно, са присъствали около 9000 представители на коренните народи.
По време на срещата с Лула те останаха пред вратите на Планалто и извършваха ритуали в защита на своите територии.
Причината за протестите е т.нар. „Временна рамка“, одобрена в парламента през 2023 г. от консервативното мнозинство, която признава за територии на коренното население онези земи, които те са обитавали на 5 октомври 1988 г. – датата на влизане в сила на настоящата конституция на Бразилия. Документът беше одобрен в парламента, въпреки че Върховният съд го обяви за противоконституционен и това доведе до все още неразрешен конфликт.
Коренните народи, обединени в т.нар. „Свободен поземлен лагер“ издигнаха лозунг „Нашата рамка е потомствена – винаги сме били там“, ясно позоваване на „Временната рамка“, която е защитавана от консерваторите и от земеделците.
По официални данни коренното население заема около 14% от националната територия на Бразилия в около 600 демаркирани области. Още 120 са в процес на проучване.
Демаркацията на земите на коренното население е конституционно задължение на държавата, прекратено по време на управлението на крайнодесния президент Жаир Болсонаро (2019-2022 г.).
То беше възобновено, когато Лула встъпи в длъжност през 2023 г. Въпреки това, от 14-те територии, готови за демаркация, правителството е узаконило до момента едва 10, докато за останалите четири предстоят преговори, тъй като са заети от собственици на земя, които са прогонили местните жители.
В социалната мрежа „Екс“ Лула посочи, че „не е лесно да се възстанови политиката за местното население“ след мандата на Болсонаро, но той е „доволен от постиженията до момента“, добавяйки, че неговото правителство ще работи "още по-усърдно" по въпроса.
Очаква се днес делегацията на коренното население да се срещне и със съдии от Върховния съд.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)