ЕФЕ: Все още има неотговорени въпроси около опита за преврат в Испания през 1981 г.

Съдебното дело за опита за държавен преврат в Испания от 23 февруари 1981 г. приключи година след това с осъждането на 30 души, но 45 години по-късно, докато правителството публикува досиетата по случая, много въпроси остават без отговор, съобщи испанската информационна агенция ЕФЕ. 
Изследователи и политически партии от години призовават за публикуване на записите на телефонни разговори от Конгреса на депутатите (долната камара на испанския парламент) от 23 и 24 февруари 1981 г., направени от подполковник Антонио Техеро и от двореца „Сарсуела“, резиденцията на крал Хуан Карлос I.
Те също така призовават за публикуване на записите от срещите между монарха, тогавашния министър-председател Адолфо Суарес (1976 – 1981 г.) и генерал-майор Алфонсо Армада, ключова фигура в преврата, осъден на затвор.
Това са някои от въпросите, които остават без отговор:
Каква роля е играел кралят?
Историческите книги записват намесата на монарха като решителна, с телевизионна реч, в която той обявява, че е наредил на гражданските и военните власти да предприемат необходимите мерки за поддържане на конституционния ред.
Разговорите, които води той през този ден, обаче остават тайна. А за срещите и разговорите с генерал Армада не се знае нищо.
Армада е бил в Конгреса с ръководителя на Гражданската гвардия генерал Арамбуру Топете, разговаряйки с подполковник Техеро, окупирал Конгреса с група агенти и взел за заложници депутатите и цялото правителство. 
Армада е бил военен инструктор на краля. След кралската прокламация през 1975 г. той е назначен за генерален секретар на кралския дворец, длъжност, която заема до 1977 г.
В мемоарите си крал Хуан Карлос признава, че участието на Армада в преврата е било много болезнен удар за краля.
Съществувала ли е Операция „Армада“?
Многобройни книги и разследвания са разглеждали предполагаемата Операция „Армада“, която е имала за цел да свали Адолфо Суарес от поста министър-председател и да го замени с коалиционно правителство, оглавявано от генерала.
Според няколко разследвания Армада безуспешно се е опитал да получи одобрението на краля в деня на преврата.
Кой е бил „Белият слон“?
Лидерите на преврата, превзели Конгреса, обявяват, че ще пристигне компетентен военен орган – „Белият слон“, който да поеме командването, но който по някаква причина така и не се появил.
Какво е знаел Сабино Фернандес Кампо?
Сабино Фернандес Кампо, тогавашен генерален секретар на кралския дворец, е контролирал движението на крал Хуан Карлос през тези часове и е координирал обажданията му до различните военни командири. 
„Той нито е тук, нито се очаква“, отговорил Фернандес Кампо на началника на бронетанковата дивизия „Брунете“, когато го попитал дали Армада е в двореца „Сарсуела“, след като направил неуспешен опит да отпътува за резиденцията на краля.
Дали е имало заговор на цивилни зад преврата?
Само един цивилен е осъден на затвор за опита за преврат – Хуан Гарсия Карес, един от лидерите на профсъюзите по време на диктатурата на Франко, но никога не е разследван заговор на цивилни.
Каква е била ролята на новосъздадения СЕСИД?
Остават много съмнения относно работата на тайните служби и нивото им на познаване на подготовката за преврата.
Командир Хосе Луис Кортина, ръководител на Оперативната група за специални мисии към Върховния център за информация на Министерството на отбраната (СЕСИД, военното разузнаване), е временно лишен от свобода по подозрение за участие в преврата, тъй като е разговарял с Техеро преди превземането на Конгреса.
Прокуратурата поиска 12-годишна присъда за него, но в крайна сметка той е оправдан.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)