ЕФЕ: Залогът на Байдън в Азия - изплитане на мрежа от съюзи за ограничаване на възхода на Китай

Президентът на САЩ Джо Байдън постави най-ценните си фигури на шахматната дъска в Азиатско-тихоокеанския регион. Целта му е да забави главоломния възход на Китай и за да постигне това, той изплете мрежа от съюзи, за да създаде малки, но влиятелни коалиции, като например новия „АУКУС“ и възобновения „Куад“, коментира испанската новинарска агенция ЕФЕ. 
Байдън възнамерява да затвърди азиатската си стратегия с посещение в Индия за срещата на върха на Г-20 на 9 и 10 септември, последвано от спирка във Виетнам.
Това ще бъде третото му пътуване до Азия, откакто влезе в Белия дом през януари 2021 г. Първото беше до Южна Корея и Япония през май 2022 г., а второто до Камбоджа през ноември миналата година за срещата на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и до Индонезия за срещата на Г-20.
Преориентацията на САЩ към Азиатско-тихоокеанския регион се подготвя от години. Тя започна през 2012 г. с „обръщането към Азия“ на бившия президент демократ Барак Обама (2009-2017 г.) и продължи с настояването на републиканския президент Доналд Тръмп за „свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион“ (2017-2021 г.).
Байдън следваше стратегията, заложена от неговите предшественици. Все пак, за разлика от тях, думите му бързо бяха превърнати в действия с активното участие на висши служители на администрацията, включително и на самия него, в най-важните форуми в Азия.
 
„МИНИЛАТЕРАЛИ“
Ключът към стратегията на Байдън в Азия е вид партньорство, което експертите наричат „минилатерално“, формирано между три или четири държави, то е по-гъвкаво и има точно определени цели, обясни пред EФE Джефри Хорнунг от мозъчния тръст „Ранд“.
Пример за тези нови коалиции е тристранният пакт „АУКУС“ (акроним на Австралия, Обединеното кралство и Съединените щати), създаден през септември 2021 г., който вече доведе до проект за оборудване на Канбера с ядрени подводници.
Американският лидер успя да съживи и „Куад“ - отбранителният съюз на Япония, Съединените щати, Австралия и Индия, създаден през 2007 г. и неактивен от години.
Също така миналия месец Байдън убеди Южна Корея и Япония, стари неприятели, да подпишат тристранен пакт за сигурност със САЩ.
 
СТРАТЕГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО СРЕЩУ КИТАЙ 
Както Самир Лалвани, експерт по Азия в Института за мир на САЩ, посочва пред ЕФЕ, „Китай не винаги е заглавието в азиатските политики на Байдън, но съдържанието на текста обикновено е пълно с препратки и намеци за Китай“.
Една от основните точки на напрежение е Тайван, за чийто суверенитет претендира Китай и който Вашингтон обеща да защитава при подписването на Закона за отношенията с Тайван през 1979 г., макар и в рамките на политика, известна като „стратегическа двусмисленост“, която не дава яснота дали САЩ ще се намесят, ако Китай нападне острова.
Друга област на напрежение е Южнокитайско море, в което се намират около 11 млрд. барела нефт и което се оспорва от Китай, Тайван, Бруней, Индонезия, Филипините, Малайзия и Виетнам.
Предвид напредъка на Пекин в Южнокитайско море, където Съединените щати искат да запазят статуквото, през април Байдън подписа споразумение с Филипините, което дава на армията на САЩ достъп до четири бази там.
Също така се очаква САЩ и Виетнам да подпишат пакт, който ги превръща в стратегически партньори и позволява на Ханой да подобри производството си на полупроводници.
Виетнам се възползва от засилването на връзките си със САЩ, за да се предпази от влиянието на Китай, но това не означава, че е съюзник на Вашингтон. Всъщност Ханой е стратегически партньор и на Китай и Русия, а когато става въпрос за търговия, обикновено избира Китай.
 
ПРЕДСТОЯЩА ЗАДАЧА: ТЪРГОВИЯТА
Освен от геополитика, азиатските държави се нуждаят от достъп до американския пазар.
По време на президентството на Тръмп обаче САЩ направиха протекционистки завой, когато през 2017 г. се оттеглиха от споразумението за Транстихоокеанско партньорство (ТПТИ).
Байдън настояваше за създаването на Индо-тихоокеанската икономическа рамка през 2022 г., в която САЩ и 12 държави от региона се ангажираха да насърчават устойчив икономически растеж. Въпреки това тя далеч не съответства на ТПТИ.
Докато Съединените щати обмислят следващия си ход на този важен фронт, Китай продължава да напредва и се превърна в най-големия търговски партньор на страните от Югоизточна Азия.
(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)