Египет води дипломатическа кампания за изолиране на Етиопия на фона на спора между двете държави за водите на река Нил, смятат анализатори

Египет провежда дипломатическа кампания, за да спечели подкрепата на други африкански държави в спора си с Етиопия за водите на река Нил и да противодейства на нарастващото израелско влияние на континента, смятат анализатори, цитирани от в. “Нешънъл”.
Кайро изпрати близо 15 000 войници в Сомалия като част от мироопазващи сили, както и мисия за военно обучение и подкрепа. Наред с това си осигури стратегическо присъствие в Еритрея и Джибути. Териториите на трите държави блокират достъпа на Етиопия до Червено море, към който тя отчаяно се стреми, отбелязва емиратското издание. 
Египет мобилизира регионална и международна опозиция срещу опитите на Адис Абеба да си осигури излаз на море в отцепилия се регион Сомалиленд и договори определено ниво на контрол върху пристанищата Асаб в Еритрея и Дорале в Джибути, след като двете държави повериха на Кайро модернизацията им. Дорале е жизненоважна артерия за търговските доставки на Етиопия.
В Судан Египет подкрепя суданската армия във войната ѝ срещу мощните паравоенни “Сили за бърза подкрепа” (СБП). Кайро също така сключи споразумения за военно сътрудничество с Кения и Уганда.
Действията на Египет в Африканския рог целят не само оказване на натиск върху Етиопия, но и ограничаване на стремежа на Израел, както смята Кайро, да си осигури опорна точка в южните части на Червено море и да засили отбранителните способности на Етиопия в случай, че спорът ѝ с Египет прерасне във въоръжен конфликт - пряк или чрез посредници, смятат експерти.
Египет и Израел са обвързани с мирен договор от 1979 г., но отношенията им достигнаха най-ниската си точка след избухването на войната в Газа през октомври 2023 г. 
„Етиопия се опитва да поеме ролята на регионална военноморска и сухопътна сила с подкрепата на външни държави, включително Израел“, казва за “Нешънъл” Салах Халима, заместник-ръководител на Египетския съвет по африканските въпроси. „Съвместните усилия на Египет и неговите съюзници обаче ограничават амбициите на Адис Абеба. Тя не успява да си осигури излаз на Червено море, а и опитът на самия Израел да постигне това е във вакуум, без реално присъствие на място,“ добавя той.
Етиопия не приема исканията на Египет и Судан да сключи правно обвързващо споразумение относно управлението на огромния си язовир “Възраждане”. Предложението на президента на САЩ Доналд Тръмп да посредничи в този спор засега не е довело до осезаем напредък.
Египетският държавен глава Абдел Фатах ас Сиси нееднократно е определял язовира като „екзистенциална заплаха“ за близо 110-милионния Египет, който разчита почти изцяло на Нил за нуждите си от прясна вода. „Египет няма да отстъпи, когато става въпрос за неговите жизненоважни водни интереси“, заяви Ас Сиси пред старшия съветник на Доналд Тръмп по арабските и африканските въпроси Масад Булос на срещата им в Кайро във вторник.
Етиопия уверява двете държави по долното течение на реката, че язовирът няма да им причини вреда, и настоява, че управлението му е вътрешен въпрос, в който не трябва да се намесват външни страни. Адис Абеба отхвърля претенциите на Кайро за “исторически права” върху водите на реката като “останка от колониално мислене” и го упреква, че пренебрегва интересите на държавите от басейна на Нил в Субсахарска Африка.
Етиопия също така обвинява Египет, че оказва тайна подкрепа на сепаратистки движения на собствената й територия, най-вече в Тигре. През 2022 г. етиопските власти потушиха жестоко бунта в региона, но се появяват тревожни признаци, че конфликтът може да се разпали отново.
Наблюдатели се опасяват от изгледите за нова война между Етиопия и Еритрея - близък съюзник на Египет, която се отдели от Етиопия през 1992 г. след дълга гражданска война. Реториката на Адис Абеба спрямо съседната страна става все по-агресивна по въпроса за достъпа до Червено море.
„Рискът от война между Етиопия и Еритрея е сериозен“, заявява Майкъл Хана, старши анализатор, базиран в Ню Йорк. Той очаква, че Египет може косвено да бъде въвлечен в конфликта на страната на Еритрея. „Не е в интерес на Египет обаче да види Етиопия разкъсана. Той иска единна Етиопия, която да може да договори споразумение за язовира“, изтъква Хана.
Египет отхвърля обвиненията на Етиопия за намеса във вътрешните ѝ работи, както и твърдението, че ощетява другите държави от басейна на Нил, като използва прекомерно голям дял от водите на реката. За да противодейства на последното обвинение, Египет многократно е предлагал да бъде партньор в проекти за развитие, осъществявани от други страни в басейна на Нил, включително инициативи, насочени към по-добро и по-ефективно използване на водните ресурси.
Същевременно Египет настоява за създаването на харта, която да обвърже всички единадесет държави от басейна на Нил да координират използването на водите на реката и нейните притоци, както и да забрани изграждането на нови язовири без одобрението на всички.
В стремежа си да отслаби традиционно силните позиции на Етиопия в Африка, която е втората по население държава на континента с близо 130 милиона души и е домакин на централата на Африканския съюз (АС), Египет се опитва да разшири сферата си на влияние извън Африканския рог. Кайро използва съчетание от „мека“ дипломация, споделяне на техническа експертиза и бързо развиващата се военна индустрия, за да привлича държави от цяла Африка.
Само през последната година Кайро сключи оръжейни сделки, договори споразумения за военно сътрудничество или разшири икономическите и търговските си връзки с държави като Нигерия, Демократична република Конго (ДРК), Буркина Фасо, Бурунди, Кения, Алжир и Мароко.
Освен това арабската република осигурява обучение в Египет за военни курсанти от над десет африкански държави, както и за държавни служители, представители на съдебната власт и силите за сигурност. Опирайки се на десетилетия опит в борбата с вътрешни екстремистки групи, египетски съветници обучават представители на африканските сили за сигурност в тактики за борба с тероризма.
„Президентът Ас Сиси реши, че трябва да се върнем към Африка по няколко причини, като основната е да ограничим разпространението на израелското влияние там“, посочва анализаторът Самир Фараг, който е пенсиониран египетски генерал. „Правим толкова много за полицейските и военните кадри от Африка, че имаме специален отдел за тях във Военната академия “Насър”, изтъква той, визирайки едно от двете най-престижни военни учебни заведения в Египет.
Заемането на водеща роля в Африка не е „естествено“ за Египет, след като десетилетия наред страната е търсела по-тесни връзки, икономическа помощ, оръжейни доставки и технологии от арабския свят, Европа и Съединените щати, отбелязва Хана. „Оттогава Египет се опитва да навакса, след като излезе от периода на пренебрегване на Африка по време на управлението на Ануар Садат (1970–1981), а по-късно и на Хосни Мубарак (1981–2011), както и след периода на нестабилност, последвал свалянето на Мубарак“, допълва той.