Една от инициативите, които понастоящем са отворени за коментари, е свързана с устойчивостта спрямо изменението на климата и управление на климатичните рискове в Европа.
Изменението на климата ще продължи да е най-голямото предизвикателство през следващите десетилетия. Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света, като последиците вече се усещат. Европейските общества и икономики, животът и поминъкът на хората са все по-уязвими и изложени на климатични рискове. В същото време настоящите политики не са в крак с увеличаващите се рискове.
С тази инициатива ще се определи интегрирана рамка, за да се подпомогнат държавите от ЕС да предприемат действия, които отговарят на мащаба на предстоящите предизвикателства.
Политически контекст
В съответствие с политическите насоки на председателя на Комисията европейската инициатива относно устойчивостта спрямо изменението на климата и управлението на риска ще включва всеобхватна рамка и план за действие в подкрепа на държавите от ЕС, по-специално по отношение на готовността и планирането, и ще гарантира редовни научно обосновани оценки на риска. С нея се отговаря на искания от Европейския парламент и Съвета, на препоръките на Европейската сметна палата и Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, както и на констатациите на европейската оценка на климатичния риск. В доклада на президента Нинистьо се посочва, че осигуряването на устойчивост спрямо изменението на климата в цялата икономика, общество и инфраструктура е от жизненоважно значение за поддържането на основните обществени функции.
Настоящата инициатива е ключов компонент от по-широката политическа програма за стимулиране на просперитета, сигурността и конкурентоспособността на Европа. Тя ще се осъществява в инергия с разпоредбите относно устойчивостта спрямо изменението на климата и готовността за него, посочени в:
• Компаса за конкурентоспособността
• Европейската стратегия за Съюз на подготвеност
• Визията за селското стопанство и храните
• Съобщението на Комисията „Пътят към следващата многогодишна финансова рамка“
• Пакта за чиста промишленост
• Стратегията за устойчивост на водните ресурси
• Европейския пакт за океана
• Плана за действие „Континент на ИИ“
Инициативата ще бъде ръководена от комисар Хукстра, както е описано в писмото му за определяне на ресора, като тя ще се основава на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата от 2021 г., разпоредбите за адаптиране към изменението на климата на Европейския закон за климата от 2021 г., Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата от 2018 г. и доклада от 2024 г. относно прегледа му, Съобщението на Комисията относно управлението на климатичните рискове и постигнатия напредък в рамките на мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата. Европа все по-често е изправена пред значителни загуби, унищожаване и разходи от свързани с климата въздействия и рискове, включително по-чести и интензивни горещини, суши и проливни валежи. Всички те засягат както градското, така и селското население.
В европейската оценка на климатичния риск бяха определени 36 ключови риска и бе показано как те могат да си взаимодействат, което поражда предизвикателства за цялата система, засягащи застроената среда и инфраструктурата, продоволствените системи, човешкото здраве, икономиката и публичните финанси, екосистемите и водите, като всички те са залегнали в основата на живота и икономиката. Освен това в нея бе установено, че Европа не е достатъчно подготвена, като някои рискове вече са на критични нива.
Поради това както ЕС, така и неговите държави членки трябва да станат значително по-добри в подготовката за климатичните рискове и ефективното справяне с тях. Това обаче се възпрепятства от мощна комбинация от пречки, включително:
• поведенчески пречки (например когнитивни изкривявания, краткосрочна ориентираност, осведоменост относно рисковете и възприемане на рисковете, отричане и невярна информация);
• финансови пречки и неефективност на пазара (например липса на финансиране, ценови сигнали, които не отразяват истинските социални разходи от нарастващите климатични рискове, разделени стимули, морален риск и недобросъвестност);
• институционални пречки (например слабо управление, непоследователни или неподходящи политики, динамика на силите, запазени интереси, недостатъчна тежест на гласа на уязвимите групи, кратки изборни цикли, изолирани системи и процеси, както и дифузия на отговорността);
• регулаторни пречки (например неподходящи или противоречащи си разпоредби, закони, съществуващото законово изискване за осъществяване на напредък по отношение на устойчивостта и адаптирането не се придружава от разпоредби, които улесняват прилагането му, неподходящи разпоредби за оповестяване на рисковете); както и
• пречки, свързани със знанията и информацията (например ограничено разбиране на въздействието върху изменението на климата, уязвимите места и вариантите за адаптиране,ограничен достъп до данни за настоящите въздействия, алгоритми на социалните медии)
За преодоляването на тези пречки спешно е необходима силна и всеобхватна намеса на политиката.
Практическа необходимост от действия на равнището на ЕС
Климатичните въздействия и рискове вече засягат цялата територия на ЕС и нарастват. Това налага всички заинтересовани страни на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище да работят заедно по ефикасен и синергичен начин.
Множество въздействия и рискове, свързани с изменението на климата, са едни и същи за всички държави от ЕС. Речните басейни, енергийните мрежи, транспортните мрежи, веригите на доставки, екосистемите, пазарите и обществата не се ограничават в рамките на националните граници. Поради това отрицателните въздействия от наводненията, горските пожари, бурите или горещините лесно се прехвърлят от една държава към друга. Следователно е необходимо действие на ЕС, с което да се укрепят и допълнят националните, регионалните и местните инициативи, което своевременно би могло също така да осигури информация, която да се използва в дейностите на международно равнище.
Освен това свързаните с климата опасности засягат много области на политиката, които са обхванати от споделена компетентност или от изключителната компетентност на ЕС. В резултат на това климатичните рискове застрашават централните отговорности и цели на ЕС, като сигурността, социалната справедливост и защита, икономическото и териториалното сближаване, общественото здравеопазване, продоволствената сигурност, функциониращия вътрешен пазар и опазването на околната среда. Това поражда необходимост от решителни действия относно устойчивостта спрямо изменението на климата и готовността за него във всички съответни секторни политики на ЕС.
Накрая, от 1992 г. насам ЕС е ангажиран в международен план с глобални споразумения относно изменението на климата. Това включва необходимостта от осъществяването на непрекъснат напредък за постигане на глобалната цел за адаптиране към изменението на климата съгласно член 7 от Парижкото споразумение.
Поради това инициативите на равнището на ЕС са незаменими за улесняване на координираните, ефективни, ефикасни и преобразуващи действия, които са необходими, за да се отговори на предизвикателството, свързано с изменението на климата.
Цели и варианти на политиката
Ако не бъдат взети мерки, нарастващата честота и сериозност на климатичните въздействия ще водят до все по-големи щети, загуби и разходи. Освен това ЕС ще пропусне ползите, произтичащи от подобрената устойчивост спрямо изменението на климата и готовността за него. Взети заедно, тези загуби и разходи, както и пропуснатите ползи, директно ще възпрепятстват постигането на основните цели на ЕС.
Поради това основната цел на инициативата е да се установи по-амбициозен, всеобхватен и съгласуван подход на ЕС относно устойчивостта спрямо изменението на климата и готовността за него, който обхваща както отделните държави членки, така и ЕС като цяло. При този подход ще бъдат отчетени напълно принципите на пропорционалност и субсидиарност. Освен това ще бъде отчетена необходимостта от опростяване, например чрез намаляване на административните усилия за мониторинг и докладване относно напредъка във връзка с адаптирането към изменението на климата.
Може да се очаква инициативата да включва както незаконодателни, така и законодателни мерки. Предимствата и недостатъците на различните варианти на политиката – които варират от правно обвързващи правила до икономически и информационни инструменти – ще бъдат оценени по прозрачен начин по време на оценката на въздействието. Целта на инициативата ще бъде да се гарантира, че всички инвестиции, които са уязвими спрямо въздействието върху изменението на климата, се проектират с оглед на климатичните рискове, които биха могли да възникнат по време на експлоатационния им срок („устойчивост още при проектирането“). С инициативата ще бъде насърчено доброто управление за устойчивост спрямо изменението на климата посредством общи референтни сценарии по отношение на климата, по хармонизирани оценки на риска, усъвършенствано планиране и изпълнение, както и по-ефикасен мониторинг, докладване и оценка.
Инициативата ще има за цел да се подобри използването на финансовите средства и да се консолидират и опростят съществуващите правни задължения (като например Европейски закон за климата и Регламента относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата). Освен това тя ще бъде насочена към укрепване на осигуряването на издръжливост спрямо изменението на климата във всички съответни сектори. В допълнение с нея ще бъдат насърчени търговските възможности за МСП и други субекти, като се повиши потенциалът за иновации и създаване на списъци от нови проекти и пазари за продукти и услуги, свързани с устойчивостта спрямо изменението на климата. Накрая, с нея ще бъде насърчено използването на сателитни и in-situ данни, изкуствен интелект, както и (цифрови и други) инструменти, услуги и приложения за оценки на климатичния риск, за планиране, прилагане, мониторинг, докладване и оценка.
Вероятни въздействия
С инициативата ще се подобри готовността във връзка с устойчивостта спрямо изменението на климата, като така ще се укрепят конкурентоспособността, сигурността и просперитетът на Европа и ще се защитят здравето и благосъстоянието на всички европейци, което ще доведе до положителни икономически, социални и свързани с околната среда въздействия.
Благодарение на нея обществата във всички държави от ЕС ще повишат своята информираност и устойчивост, което ще им позволи да са по-добре подготвени за климатичните рискове и за изменението на климата, а това ще доведе до положителни или до по-малки отрицателни въздействия за всички заинтересовани страни. С инициативата ще бъде насърчен подходът „Едно здраве“ и „справедлива устойчивост“, при зачитане на основните права и на равенството и признаване на териториалните разлики по отношение на климатичните рискове и въздействия между държавите от ЕС и регионите, в които се намират.
Освен това тя ще осигури условия за нови търговски възможности, ще стимулира иновациите, ще повиши конкурентоспособността и ще спомогне за създаването на нови пазари за продукти и услуги, свързани с издръжливостта спрямо изменението на климата, като например водни технологии, земеделски решения, свързани с възстановяване, устойчиви на топлина и суша култури, застраховане срещу рискове, свързани с климата, използване на космически данни, инструменти за моделиране на риска и устойчиви спрямо изменението на климата строителни материали. Така се създава възможност Европа да се позиционира като световен лидер по отношение на устойчивостта спрямо изменението на климата. Инициативата ще допринесе не само за Цел за устойчиво развитие (ЦУР) 13 „Борба с изменението на климата“, но и за няколко други ЦУР посредством укрепване на просперитета и сигурността в рамките на секторните политики.