Ема Бонино - 50 години на италианската политическа сцена и на битки за повече социални права и свободи

Италианската политическа лидерка Ема Бонино, която почина вчера на 78-годишна възраст след години на тежки здравословни проблеми, беше неизменно присъствие в италианската политика в продължение на 50 години, припомнят италиански медии, сред които АНСА, „Еспресо“, „Република“, „Фанпейдж“, “РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“ и др, както и  световните агенции, сред които Франс прес и Асошиейтед прес.
В продължение на 50 години Бонино активно се бореше в защита на гражданските права, подкрепяше усилията за мир и разоръжаване, каузата на мигрантите и на бедните. Бонино се впусна и в усилията за изкореняване на глада по света и изигра активна роля в международните усилия за създаването на Международния наказателен съд, който да съди извършители на военни престъпления и на геноцид.
Ема Бонино е родена през 1948 г. във ферма край малкия град Бра, в област Пиемонте, в Северозападна Италия. Тя завършва филология и литература в миланския университет „Бокони“, като дипломната й работа е върху автобиографията на Малкъм Екс.
Към политиката тя се присъединява през втората половина на двайсетте си години. Това става по лични причини. Гинекологът на Ема Бонино я заблуждава, че тя е стерилна. Но Ема забременява на 27-годишна възраст. Както тя самата разказва, по онова време тя не се чувства готова да бъде майка, да се обвърже трайно за цял живот с отглеждане на свое биологично дете, припомнят „Фанпейдж“ и Франс прес. Ето защо тя решава да направи аборт.  Годината е 1974 и  в Италия абортите са забранени. А незаконните аборти са скъпи и унизителни процедури, за които има риск от затвор. Онези, които разполагат с пари, могат да си позволят по онова време незаконен аборт при добри лекари, извършващи процедурата тайно, а онези, които нямат финансови възможности, поверяват съдбата си на „баби“, извършващи незаконни аборти при застрашаващи здравето и живота условия.
Бонино разпитва свои приятелки към кого да се обърне и накрая се насочва към лекар от Флоренция, който прави незаконни аборти. Тя прекъсва бременността си, но цялата процедура и усилията, които тя е положила, за да абортира тайно, й се струват толкова унизителни, че тя си казва: „Никога повече, никой не трябва да преживява подобно нещо“ и решава да се посвети на подпомагането на жените да направят аборт при незастрашаващи живота условия и на усилията за легализиране на абортите в Италия. Според нея всяка жена трябва да разполага свободно с тялото си и сама трябва да взима решенията, произтичащи от това. Тя трябва да има свободата да реши дали да стане майка или не.
По това време Ема Бонино се среща с Аделе Фачо, активистка за правата на жените и известна фигура от италианската лява Радикалната партия, припомня Франс прес. Фачо е и част от кампанията в Италия за легализиране на абортите. Бонино се присъединява към Радикалната партия и е сред основателите на през 1975 г. на Център за информация, стерилизация и аборти. Този център именно подпомага жени в Италия да правят аборт, информира ги как да избегнат нежелана бременност и подпомага жените, които не са успели тайно да направят аборт в началото на бременността.
През тези години Бонино дори става приемна майка на две момиченца, родени от майки, за които центърът се грижи. Бонино гледа двете деца в продължение на четири години, след което те са върнати на майките им, които междувременно са успели да си стъпят на крака. По повод на това приемно майчинство в интервюта през годините Бонино казва, че то й е донесло много съкровени преживявания и е показало, че една жена може да бъде майка и без да е родила дете, припомня „Фанпейдж“. В интервю през 2023 г. Бонино казва относно отказа си да роди свое дете: „В живота си съм проявявала много смелост, но не и смелостта да стана майка“, припомня Франс прес.
Заради усилията, които води в подкрепа на легализирането на абортите и заради подпомагането на незаконни аборти, за Бонино има издадена заповед за арест през 1975 г. Тя не се укрива от властите и по време на парламентарен вот, след като дава гласа си в изборна секция в родния си град, тя настоява да бъде арестувана. Органите на реда я задържат, но не се стига до осъдителна присъда, защото Бонино е избрана през 1976 г. за депутат от Радикалната партия в Камарата на депутатите на италианския парламент. По онова време тя е на 28 години.  
След две години благодарение на кампанията, водена от Бонино и нейни съратници, в Италия абортите са легализирани.
След това Ема Бонино се ангажира с множество други каузи, сред които либерализирането на леките наркотици, прекратяването на използването на ядрена енергия и борбата срещу смъртното наказание.
Бонино е преизбрана за депутат  от листите на Радикалната партия  впоследствие на няколко пъти. В редиците на радикалните тя заема и ръководни постове.
Паралелно с парламентарната дейност се разраства и международната ангажираност на Бонино. През 1978 г. тя е сред основателите на организацията „Международна организация за прехрана и разоръжаване“, ангажирана с кампания в световен мащаб срещу глада.
През 1979 г. Ема Бонино е избрана за евродепутат на първите преки избори за нов състав на Европейския парламент. Там тя е член на Комисията по енергетика и научни изследвания.
Участието в изборните институции се превръща в постоянна част от кариерата ѝ. След първия й европейски мандат Бонино е преизбрана в ЕП през 1984 г. и паралелно продължава да заема няколко мандата в Камарата на депутатите, утвърждавайки политическото си присъствие както на национално, така и на европейско равнище, отбелязва „Скай Ти Джи 24“.
 Между края на 80-те и началото на 90-те години радикалната дейност придобива все по-силно международно измерение. Ема Бонино е председател на Транснационалната радикална партия от 1991 до 1993 г., а след това е неин секретар до 1994 г. Тази международна политическа формация обединява радикални леви движения от Европа.
От 90-те години Бонино участва активно в кампании за създаване на трибунали за военни престъпления, за създаване на Международния наказателен съд и за мораториум в света върху смъртното наказание. Тя активно подкрепя дейността на организацията „Няма мир без справедливост“, която основава, и играе важна роля в процесите, довели до приемането на Римския статут и учредяването на Международния наказателен съд.
През 1994 г. идва един от ключовите моменти в кариерата на Бонино в европейските институции. Тя е  назначена за еврокомисар с ресори рибарство, политика за защита на потребителите и спешна хуманитарна помощ в Еврокомисията на Жак Сантер.  Ресорът й се разширява през 1997 г., когато към отговорностите на Бонино е добавена и безопасността на храните. Това е период, който допълнително укрепва международния ѝ профил, изграден между европейските институции и кампаниите за защита на правата, отбелязва „Скай Ти Джи 24“.
След опита си в ЕК Ема Бонино се завръща в ЕП Тя е избрана отново  за евродепутат през 1999 г., а след това и през 2004 г. Така европейското измерение остава един от основните стълбове на политическата ѝ дейност.
Международната ѝ ангажираност включва и наблюдение на демократичните процеси. Бонино ръководи мисии на Европейския съюз за наблюдение на избори в Еквадор през 2002 г. и в Афганистан през 2005 г.
През 2006 г. Ема Бонино се връща в италианската политика, като влиза във второто правителство на левоцентриста и бивш председател на ЕК Романо Проди. Тя е последователно министър за европейските политики и за международната политика в кабинета.
През 2008 г. Бонино е избрана в Сената на парламента на Италия и става негов заместник-председател. Освен това председателства Комисията по равенството и равните възможности в горната парламентарна камара
През 2013 г. е назначена за министър на външните работи в правителството на левоцентриста Енрико Лета. На този пост тя остава по-малко от година, тъй като кабинетът на Лета се разпада бързо заради вътрешнокоалиционни противоречия.
След това парламентарната кариера на Бонино продължава през 2018 г., когато тя отново е избрана в Сената. През този парламентарен мандат тя е член на Комисията по политиките на Европейския съюз и на Специалната комисия за защита и насърчаване на правата на човека.
По това време Радикалната партия се трансформира в нова проевропейска левоцентристка сила, наречена „Повече Европа“, известна като „Плюс Европа“. В даден момент Бонино е партиен лидер.
Междувременно през 2015 г. на Бонино е поставена диагноза за особено агресивен рак на белия дроб и тя се подлага на химиотерапия. Косата й опада и заради това оттогава тя започва да носи цветни тюрбани. През 2023 г. Бонино казва, че е напълно излекувана.
През 2024 г. обаче е хоспитализирана заради респираторни проблеми. След изписването й тя е посетена в дома си от папа Франциск, с когото са близки приятели, защитаващи сходни каузи, като например тази на мигрантите и на бедните. По онова време папа Франциск се придвижва с инвалидна количка заради проблеми с колената. Бонино също има трудности при придвижването. Снимката от тази среща между двамата, показваща Бонино и папата, седнали един срещу друг в инвалидни колички, става емблематична в Италия.
След това Бонино намалява политическата активност. В интервю от февруари 2025 г. тя споделя, че усеща, че тялото ѝ я предава след години на битки в подкрепа на различни каузи. Същата година тя отново е хоспитализирана заради респираторни проблеми.
На 7 септември Бонино беше приета по спешност в интензивното отделение на римска клиника “Спирито Санто“ заради остра респираторна криза и тогава лекарите казаха, че състоянието й е критично. На 10 септември източници, близки до Бонино, казаха, че тя е била прехвърлена от „Спирито Санто“ в частна клиника.
Вчера сутринта, след като беше съобщено, че тя е починала, редица италиански политици публикуваха изявления.
По повод кончината на Бонино италианският премиер Джорджа Мелони написа във Фейсбук: „Ема Бонино представляваше в продължение на десетилетия един силен и разпознаваем глас в италианската политика и отстояваше решително своите идеи. Нашите истории и каузите, които ни вълнуваха, се различаваха, но това никога не ми е пречило да признавам нейната тежест и роля в обществения живот на нашата страна. Съболезнования на нейното семейство и на нейните близки“. Мелони съобщи също така, че властите подготвят държавно погребение за Ема Бонино.
По повод изявлението на италианския премиер италиански издания припомниха, че през август 2022 г., месец преди парламентарните избори в Италия, белязани от победата на Мелони,  Бонино написа във Фейсбук: „Лично аз не споделям нито една дума, нито едно предложение на госпожа Мелони“, а избирателите „ще трябва да избират между две визии за Италия“.
През четирите години на управление на Мелони Бонино продължаваше да защитава идеите на левоцентристите и каузите, които е подкрепяла и в миналото, а именно тази за подпомагане на мигрантите, за интегриране на имигрантите, за автоматично предоставяне на гражданство на децата на мигрантите, родени на италианска територия.
Сега италиански медии припомниха и, че в реч пред парламента през юли 2018 г. Бонино заяви: „Вие знаете, че мигрантите бягат от мизерията и глада в търсене на по-добър живот. Мобилността е глобална. И със сигурност няма да сте вие тези, които ще я спрете“.
Това предупреждение звучи особено актуално и днес, когато в Италия се говори за ремиграция и за усилия срещу незаконната миграция.
По повод кончината на Бонино президентът на Италия Серджо Матарела заяви вчера, че „тя остави своя отпечатък в живота на Републиката. Нейният приоритет беше единството и по-голямата интеграция на Европа“.
В изявление на партията на Бонино „Плюс Европа“ се казваше: „Ема ни напусна, но никога няма да ни напусне истински. Днес не губим само нашия лидер, губим една от най-проницателните, смели и свободни личности в политическата история на нашата страна и на свободния свят“. В изявлението се допълваше: „Ема беше „избрана от радикалната политика“, когато една забрана промени живота ѝ като млада жена. И от този момент тя реши, че ще се бори това никога повече да не може да се случи на никоя друга жена. Активист, депутат, министър, европейски комисар. Винаги радикално свободна.  Животът ѝ беше дълга борба срещу всичко, което отрича свободите: срещу нелегалните аборти, срещу глада по света, срещу партийната система и господството на партиите, срещу женското генитално осакатяване, срещу наказателния популизъм, срещу геноцидите, срещу всяка форма на авторитаризъм.  Но още повече бяха нейните битки „за“: за демокрацията, за върховенството на закона, за международното правосъдие, за правата и задълженията на всеки човек и всяко семейство, за самоопределението на жените, за свободата да избираш  - до самия край“, се казваше в текста, публикуван от „Повече Европа“. В него се допълваше, че Бонино е работела и за обединена, демократична и федерална Европа и е подкрепяла идеята за създаване на Съединените европейски щати, припомня АНСА.
По повод кончината на Бонино бившият италиански премиер Романо Проди заяви:  „Научих за кончината на Ема Бонино с голямо прискърбие. Прекарахме години на интензивна и пламенна съвместна работа. Между нас винаги надделяваха лоялността и откровеността, дори в моменти на разногласия, до такава степен, че сътрудничеството ни прерасна в приятелство.  Това беше приятелство, което насърчаваше постоянен обмен на мнения, надхвърлящ политическата ни дейност и различията помежду ни. Макар да беше дискретна, но силна, Ема ми разказа за заболяването си по време на последните ни телефонни разговори, но никога с чувство за самосъжаление или като жертва.  Тя беше страстна и решителна европейка, която защитаваше човешките права с незабравима упоритост и днес страната ни загуби една жена, която беше невероятно интелигентна“, заяви той.
Бившият премиер Енрико Лета, също отдаде почит към Бонино.  „Ема, уникална, незабравима. Благодаря ти за всичко“, написа той в социалните мрежи. „Италия и Европа ти дължат толкова много, толкова много. Всички ние ти дължим толкова много. Наистина е трудно, ужасно трудно, да си представим свят без теб“, каза Лета.
Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола подчерта, че Бонино „винаги избираше да продължи напред, показвайки пътя на другите“. „Така ще бъде запомнена в Италия и в Брюксел, където тя беше член на ЕП и европейски комисар.  Европа, за която тя се бореше, ще усеща липсата ѝ“, каза Мецола.
По повод кончината на Ема Бонино вчера в Сената на парламента, контролиран от идеологическите й противници от десницата, беше запазено едноминутно мълчание, а после сенаторите станаха на крак и аплодираха усилията, положени от Бонино в рамките на различни битки през изминалите пет десетилетия.
По повод кончината на Ема Бонино редица медии публикуват или излъчват интервюта, дадени от нея през годините. Италианското издание на „Вог“ реши да припомни, че през 2018 г. Бонино публикува в него манифест, в който казваше ясно какво още трябва да се направи, за да стане Италия и Европа по-добро място за хората. Прочитът на този манифест отпреди 8 години показва, че някои неща в него звучат актуално и днес. В него се говори, че властите в Италия трябва да гарантират, че законът за абортите се прилага и майчинството продължава да бъде един свободен избор. В него се говори и за усилията за борба срещу фемицидите. Припомня се и, че Европа и Италия застаряват все повече и имат нужда от млади хора. В тази връзка се споменава за необходимостта от узаконяване на статута на стотици хиляди незаконни мигранти, които се намират в Европа. В манифеста се говореше и за равни права за мъжете и жените в професионалното развитие и в заплащането на труда им.
„Нюзуик“ пък припомня, че през 2016 г. след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ Ема Бонино призова американските жени да не се отчайват и да продължат битката си за повече права.
През годините Ема Бонино е била и автор на статии за италиански издания. Тя има и почетни титли от италиански и чужди университети.
Държавното погребение за Ема Бонино ще се състои в сряда на 16 септември в Рим, в изложбената зала в сградата на римската община. Преди това от 13 до 15 септември ще има поклонение пред тленните й останки, изложени в същата зала, а на 15 септември вечерта ще има бдение в нейна памет.