ЕС има нужда от подход от типа „голям взрив“ в областта на отбраната пред руската заплаха, заяви еврокомисарят Кубилюс

ЕС има нужда от един „голям взрив“ в областта на отбраната пред руската заплаха. Това заяви в интервю за Франс прес еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс.
"Ние трябва да преминем от онова, което някои наричат прогресивен подход в увеличаване на нашия капацитет за отбрана, към един подход от типа „голям взрив“, за да бъдем в състояние да отговорим на една евентуална руска агресия, заяви Кубилюс.
Тази промяна в подхода е още по-необходима, тъй като руската заплаха става все по прецизна, предупреди той. „Русия може би е готова да предприеме военна атака срещу страна от ЕС или от НАТО преди 2030 г.“, предупреди Кубилюс, като цитира няколко доклада на разузнавателни служби.
"Въпросът  е да разберем дали има достатъчно политическа воля в Европа, за да се защитаваме", допълни той.
В отговор на въпрос дали завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом ще може да убеди европейците да отделят повече средства за собствената си сигурност, Кубилюс заяви: „Виждам в това необходимост да харчим повече за отбраната, но не заради Тръмп, а заради Путин“
От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. европейските страни се опитват да укрепят отбранителната си индустрия, но техният капацитет остава недостатъчен, отбелязва Франс прес.
Но според оценките на НАТО, оповестени от медиите и цитирани и от Кубилюс ще трябва до 2044 г. да се добавят към съществуващия капацитет още 49 нови бригади, 1500 танка или още хиляда артилерийски системи.
Според Кубилюс обаче на тези потребности ще трябва да се отговори преди 2030 г., защото не може европейците да кажат на Путин да отложи плановете си до 2044 г.
Кибулюс иска европейската отбранителна индустрия да стане по-мощна, като ЕС трябва да има един план с една ясна визия в него за индустрията. Трябва да има и дългосрочни договори, по-големи поръчки и ясно набелязани средства, добави той.
Еврокомисарят каза, че ако например европейците поръчат наведнъж 1500 танка, то тогава цената им няма да е толкова висока и това ще насърчи промишлеността, която има нужда от дългосрочна перспектива.
Според него са нужни 500 милиарда евро за 10 години за европейската отбранителна индустрия.
23 европейски страни от НАТО се ангажираха да отделят най-малко 2 процента от техния БВП за военни разходи. Но новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте иска увеличение на този праг. Един процент увеличение на разходите в ЕС, това са 200 милиарда евро повече за инвестиране в отбраната, каза Кибулюс, но засега не даде ясни предложения как ще се финансира това увеличение. Той заяви само, че общ европейски заем с тази цел не му се струва уместен, защото тази идея изнервя всички.
ЕС отделя под 0,1 процента от своя БВП за подпомагане във военен план на Украйна, докато 9 процента от руския БВП е предназначен за отбранителни разходи, припомни Кубилюс. Следователно е спешно необходимо да се промени това уравнение, за да не се повтарят допуснатите грешки през 30-те години на миналия век, предупреди Кубилюс пред ЕП в четвъртък, припомня Франс прес.     
.