ЕС обсъжда решения на проблемите с миграция, включително чрез мигрантски центрове в трети страни

Министрите на вътрешните работи на Европейския съюз се събират във Варшава днес, за да обсъдя проблемите с миграцията, съобщават Франс прес и ДПА.
Имиграцията отново е в центъра на европейския дневен ред, като тонът се втвърдява на фона на рязкото нарастване на десния и крайнодесния екстремизъм. На срещата на върха в Брюксел през есента държавите членки на ЕС призоваха „спешно“ да се приеме закон, който да ускори експулсирането на нелегални имигранти. И това само няколко месеца след като вече бяха приели големия регламент за миграцията, който трябва да влезе в сила през 2026 г.
"Никой не разбира защо хората, които не са допуснати да останат в Европейския съюз, не са връщани (в страните им на произход - бел. ред.). Ето защо работим по нови правила, по по-строги правила за връщане", заяви комисарят по вътрешните работи на ЕС Магнус Брунер, пристигайки на днешната среща във Варшава.
Сред проучваните идеи е откриването на центрове в страни извън ЕС, в които да бъдат изпращани хората, чиито молби за убежище са били отхвърлени.
Според Париж това е модел, който привлича голям интерес, но е сложен за прилагане заради цялата оперативна дейност, която трябва да бъде извършена, както и заради правните аспекти на подобно решение.
На първо място, въпросът е как ще се управляват тези центрове: дали това ще се прави от Европейската агенция за граничен контрол, или от държавите, в които ще бъдат изградени. Също така се повдига и въпросът какви ще са гаранциите за спазването на правата на човека, отбелязва АФП.
Скандинавските страни, начело с Дания, открито настояват за бързото създаване на тези центрове, както и Полша, Австрия, Нидерландия и Италия. Това желание беше подкрепено и от други европейски държави, които обаче настояват тези центрове да не бъдат изграждани на техните граници, тъй като се опасяват, че ще пострадат от потоци от мигранти, които искат да влязат обратно в ЕС.
Франция се държи по-скоро настрана от дискусиите предвид трънливия характер на въпроса, особено в очите на някои части на гражданското общество.
Испания е една от малкото страни, които вече отхвърлиха плана, опасявайки се, че той не зачита правата на човека. "Защитата на бежанците е една от най-важните ценности за европейските граждани, за европейското общество“, заяви днес испанският министърът на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка.
Изправена пред различните мнения на държавите членки, Еврокомисията може да се изкуши да представи през март едно по-скоро плахо предложение: текст, в който се призовава да се проучи възможността за създаване на мигрантски центрове в трети страни, но текст, който не включва конкретни планове за откриване на такива центрове.
Дебатът във Варшава започна ден след като германският парламент подкрепи плановете за по-строги правила относно миграцията. 
Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер заяви, че приветства инициативите на Германия да стане „по-строга и решителна“ по въпросите на миграцията.
Карнер заяви, че има разбиране и за това Германия да извършва проверки по границите си с други страни от ЕС, включително Австрия. 
"Смятам, че е правилно, ако е необходимо, да се контролират и вътрешните граници", каза той, като отбеляза, че Австрия също извършва проверки по своите граници.
Еврокомисарят Магнус Брунер също така подчерта необходимостта от защита на външните граници на ЕС. "Преживяваме хибридни атаки, особено на изток, където агресорът вкарва в играта хора, а миграцията се използва като пешка и оръжие, така да се каже. И ние трябва да се справим с това", каза той визирайки Русия. 
Варшава и други източноевропейски столици обвиняват Москва и Минск, че тласкат мигрантите към източната външна граница на ЕС, за да дестабилизират блока и да подкопаят сигурността.