ЕС отново разрешава на платформите да засичат изображения със сексуално насилие над деца, но не и в криптирани разговори

Европейският съюз днес отново разреши на онлайн платформите да откриват съдържание, свързано със сексуално насилие над деца, в комуникациите на своите потребители, с изключение на разговорите, защитени с механизма криптиране от край до край, предаде Франс прес.
Тази мярка беше предмет на особено трудни преговори, противопоставили организациите за защита на децата и защитниците на правото на личен живот, както и Европейския парламент и държавите членки.
В продължение на близо четири месеца платформите, които желаеха да откриват и премахват изображения или видеоклипове със сексуално насилие над деца, действаха в условията на пълна правна несигурност в ЕС.
Правната рамка, регулираща подобни проверки, изтече в началото на април, след като държавите членки и евродепутатите не успяха да постигнат споразумение.
Съгласно правилата, приети днес, подобни проверки отново са разрешени, но не са задължителни. Текстът има временен характер и ще се прилага до април 2028 г.
През 2022 г. Европейската комисия предложи откриването на съдържание, свързано със сексуално насилие над деца, от социалните мрежи и услугите за съобщения да стане задължително. Същевременно Комисията предложи тези правила да станат постоянни, вместо да бъдат подновявани на всеки две или три години.
Идеята беше подкрепена от организации за защита на децата и от някои държави членки, сред които Дания.
Тя обаче срещна остра критика от страна на евродепутати, онлайн платформи и някои държави, като Германия, които смятат, че определени мерки – например сканирането на криптирани съобщения – представляват „непропорционално“ посегателство върху правото на личен живот.
Под лозунга „Спрете контрола върху чатовете“ противниците на законопроекта водят мащабна кампания в социалните мрежи, като изпращат огромен брой съобщения до евродепутати, дипломати и политици с цел да предотвратят приемането му.
Приемането днес на временните правила дава на всички страни време до средата на 2028 г., за да постигнат решение по по-широкия законодателен текст.
Основният въпрос остава особено чувствителен: оправдава ли защитата на децата предоставянето на достъп до личните съобщения на хората?
Според Натали Мьоренс, представител на коалицията от неправителствени организации за защита на децата, няма съмнение, че временните мерки, като одобрените тази седмица, „не могат да се превърнат в норма“. „ЕС трябва вече да изгради трайна правна рамка, която поставя на първо място правата и сигурността на децата“, заяви тя.
Противниците на законопроекта възразяват, че подобното сканиране на съобщения далеч не е най-ефективният начин за борба със сексуалните престъпления срещу деца онлайн.
„Трябва да се изостави илюзията за сигурност, създавана чрез масово наблюдение“, заявява Патрик Бройер, активист и бивш евродепутат. „Истинската защита на децата изисква целенасочени разследвания под прикритие срещу реални заподозрени, както и систематично издирване и премахване още при източника на публично достъпно съдържание със сексуално насилие над деца“, каза той пред Франс прес.