Според повечето проучвания националистическата партия на Орбан ФИДЕС, която е на власт от 2010 г., може да загуби от десноцентристката формация ТИСА на Петер Мадяр.
Орбан, който поддържа тесни връзки едновременно с руския президент Владимир Путин и американския лидер Доналд Тръмп, често дразни партньорите в ЕС. Най-пресният случай бе наскоро, когато спря жизненоважен 90-милиарден заем за Украйна.
„Това беше последната капка, която преля чашата“, каза европейски дипломат. „Ние, от наша страна, повече нямаме никакви надежди за диалог с Орбан.“
Дипломати от редица европейски правителства се надяват, ако Орбан загуби, да падне унгарската блокада на голям брой политически мерки, вариращи от украинския заем до санкциите срещу Русия и войнствените еврейски заселници на Западния бряг, отбелязва агенцията.
Ако унгарският премиер спечели, някои официални представители очакват да се предприемат усилия за маргинализиране на Унгария.
„Очевидно „още от същото“ не е вариант за повечето страни от ЕС“, каза пред Ройтерс бившият латвийски премиер Кришанис Каринш, който години наред участваше в заседанията на Европейския съвет заедно с Орбан.
„Ако Орбан остане, ще трябва да променим метода си на работа“, добави висш европейски чиновник.
Унгарското правителство е отказало да отговори на запитване на Ройтерс за коментар.
НАДЕЖДИ ОРБАН ДА ЗАГУБИ, НО БЕЗ ОЧАКВАНИЯ ЗА РЕВОЛЮЦИЯ
„Мисля, че всеки се надява Орбан да загуби“, сподели пред Ройтерс друг европейски дипломат.
Европейските институции отдавна недоволстват от действията на унгарското правителство, които според тях подкопават демократичните норми. Те виждат повод за притеснение в политиката на Орбан за консолидиране на властта му, ограничаването на свободата на печата и дейността на неправителствените организации, а също и в пиар кампаниите, организирани от правителството му срещу Европейската комисия и политиката ѝ.
Орбан отхвърля обвиненията в погазване на демокрацията и определя себе си като защитник на християнските ценности на Европа от откъсналите се от действителността либерални елити.
Но това, което задълбочи разрива между унгарския премиер и много западни столици, беше фактът, че той продължи да развива близки отношения с Кремъл дори и след руската инвазия в Украйна през 2022 г., отбелязва Ройтерс.
Наскоро германският канцлер Фридрих Мерц определи ветото на Орбан върху заема за Украйна като „груба проява на нелоялност“, която подронва репутацията на ЕС и неговата дееспособност.
Но макар и мнозина в Брюксел да се надяват ТИСА да победи, очакванията към нея са сдържани.
Вера Йоурова, бивш заместник-председател на ЕК, каза пред Ройтерс, че евентуален триумф на опозицията „ще повиши шансовете за възстановяване на единството (в ЕС) по ключови въпроси“.
Но Мадяр – когото като дипломат в Брюксел помнят като непреклонен преговарящ – ще остане един от най-скептичните гласове относно миграцията и европейската интеграция на Украйна, казаха официални представители.
„Изобщо не си правя илюзии за светогледа на Мадяр. Не бива да си създаваме прекалени очаквания към него“, каза трети европейски дипломат. „Разликата ще бъде по-скоро в тона, отколкото в съдържанието.“
Четвърти европейски представител допълни: „Мадяр е от едно и също политическо семейство (с Орбан), затова никой не очаква революция“.
Мадяр казва, че иска да закрепи Унгария твърдо в ЕС и НАТО и че е твърдо решен да размрази блокираните 17 милиарда евро от еврофондовете за Унгария заради отказа на Орбан да спазва демократичните стандарти.
Рихард Демен, анализатор в „Политикъл Кепитъл“, будапещенски мозъчен тръст, посочи: „Не очаквам завой на 180 градуса (при управление на Мадяр) в отношенията с ЕС, но можем да очакваме по-конструктивен подход спрямо Брюксел“.
Съветник на Мадяр, пожелал анонимност, сподели, че е вярно, че радикално скъсване с политиката на кабинета „Орбан“ по въпросите за миграцията и разширяването на ЕС няма да има.
„Но с тази разлика“, добави съветникът, „че Орбан използваше тези теми като средство да шантажира ЕС и да защитава руските интереси. Ние ще защитаваме унгарския интерес.“
АМЕРИКАНСКИ СЕНАТОРИ ГОТВЯТ САНКЦИИ СРЕЩУ УНГАРИЯ
Междувременно деловото издание „Файненшъл таймс“ съобщи, че сенатори от двете партии в Конгреса на САЩ готвят законопроект за санкциониране на хора от висшия ешелон на унгарската политика, възпрепятстващи помощта за Украйна.
Ако бъде приет, Законът „Блокирай Путин“ (The Block Putin Act), както е името на нормативния акт, Тръмп и правителството му ще трябва да наложат финансови санкции и визови забрани на унгарски правителствени представители, замесени в покупки на руски петрол и газ и блокирането на помощта за Киев.
Очакванията са двамата съавтори на закона, демократът Джийн Шахийн и републиканецът Том Тилис, да внесат текста тази седмица. Двамата сенатори са известни като ярки критици на продължаващата европейска зависимост от руските въглеводороди, отбелязва ФТ.
Докато голяма част от Европа се освободи от руската енергийна зависимост след пълномащабното нахлуване в Украйна, Унгария и Словакия тръгнаха точно в обратната посока и започнаха все повече да разчитат на въглеводородите на Москва.
„САЩ и съюзниците ни трябва да останат единни в подкрепата за Украйна и отрязването на приходите, захранващи войната на Путин. Законът подвежда под отговорност висши унгарски официални представители и същевременно дава възможност на Унгария да се върне отново при съюзниците си, като се откаже от зависимостта от руската енергия и спре да пречи на подкрепата за Украйна“, каза Тилис.
Шахийн, от своя страна, отправи критики във връзка с новината, че вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс се готви да посети Унгария в навечерието на изборите като потвърждение на подкрепата на Вашингтон за Орбан.
Самият Тръмп също е упреквал Европа за това, че продължава да купува руски енергоносители, включително от трибуната на Общото събрание на ООН през септември.
ВЪЗПРИЯТИЯТА ЗА КОРУПЦИЯТА И ИЗБОРИТЕ
В навечерието на парламентарния вот много избиратели обвиняват най-близкото обкръжение на Орбан, че е натрупало несметни богатства, докато нaродът е принуден да търпи последствията от икономическа стагнация, висока инфлация и влошаване на качеството на обществените услуги в Унгария, отбелязва Франс прес.
„Пиар машината на управляващите работеше добре, докато и икономическото ни положение беше сравнително добро“, коментира пред АФП Золтан Раншбург, политически анализатор от мозъчния тръст „Републикон“. Но то се влошава вече години наред, добави експертът.
„Тези пари са наши, а не техни. А те ги харчат все едно са само техни“, каза пред АФП на опозиционен митинг Габор Себен, 81-годишен пенсиониран учител по история. Той обвини управляващите, че са превърнали 10-милионната централноевропейска държава във „феодално владение“.
Независимият депутат Акош Хадхази, който е един от най-изявените кръстоносци срещу корупцията в Унгария, смята, че всяка година след 2016 г. унгарската хазна губи по 2,84 милиарда евро заради корупция.
„И това не са изолирани случаи – просто така е устроена системата“, каза пред АФП той.
Според данъчната декларация на Орбан той не е чак толкова богат: притежава лични спестявания и вила в Будапеща, на която той дори не е единствен собственик.
Премиерът твърди и че семейството му живее скромно. Но няколко негови роднини са станали баснословно богати, откакто той се завърна на власт през 2010 г., отбелязва АФП.
Баща му Дьозьо Орбан, който е на 85 години, притежава няколко компании за строителни материали, плюс старинното имение „Хатванпуста“, което е преустроил в луксозно имение за стотици милиони.
Зетят на Орбан Ищван Тиборч е станал един от най-влиятелните предприемачи в Унгария чрез обществени поръчки за улично осветление, спечелени от бившата му компания „Елиош“. Договорите са реализирани частично с европейско финансиране – докато европейската служба за борба с измамите ОЛАФ не открива сериозни нарушения.
Оттогава Тиборч се е преориентирал към недвижимите имоти и туризма.
Приятелят от детинство на Орбан Лоринц Месарош, бивш водопроводчик, е най-богатият човек в Унгария със състояние, възлизащо според сп. „Форбс“ на 4,8 млрд. долара. Същевременно той притежава и бизнес империя, обхващаща секторите на строителството, енергетиката, банковото дело и медиите, като процъфтяването ѝ се обяснява отново с обществени поръчки.
Специализираната в борбата с корупцията неправителствена организация „Трансперънси Интернешънъл“ нарежда Унгария заедно с България като двете най-корумпирани държави в ЕС в Индекса си за възприятие на корупцията, отбелязва АФП.
Организацията отчита системни рискове в обществените поръчки и липса на достатъчна конкуренция при възлагането на такива договори, които представляват 5% от унгарския брутен вътрешен продукт.
Унгарското правителство категорично се противопоставя на оценката на „Трансперънси“ и настоява, че обществените поръчки се възлагат в съответствие с европейските стандарти.