Ескалацията между САЩ и Иран създава рискове за световните газови пазари, но и стратегически възможности за регионалните играчи, според египетски анализатор

От началото на 2026 г. Близкият изток отново е във хватката на нарастващо напрежение между САЩ и Иран, но основните опасения се крият не толкова във военно му измерение, колкото в икономическите последици – особено за световните пазари на природен газ, които са особено чувствителни към геополитическа нестабилност, пише в анализ за египетския вестник "Ал Ахрам" Ахмед Кандил, ръководител на отдела за международни отношения и директор на Програмата за енергийни изследвания в Центъра за политически и стратегически изследвания "Ал Ахрам".
На фона на рисковете за глобалната енергийна система авторът вижда стратегически възможности за регионални сили като Египет. 
Докато петролът традиционно доминира в разговорите за енергийна сигурност, природният газ – и особено втечненият природен газ (ВПГ) е заел централна роля в световната енергийна система. За Европа ВПГ е от ключово значение за диверсификацията и откъсването от зависимостта от руските тръбни доставки на фона на продължаващата война в Украйна. За Азия предвидимите и конкурентни потоци от ВПГ са необходими за поддържане на промишленото производство, производството на електроенергия и икономическия растеж.
В основата на това геополитическо уравнение стои Ормузкият проток, който е една от стратегически най-значимите точки в света. Приблизително двадесет процента от световната търговия с втечнен газ преминава през този тесен морски път. Ключовите износители, включително Катар, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Оман, зависят от непрекъснатия трафик през пролива, за да достигат до световните пазари. Дори кратко или частично прекъсване може да предизвика това, което специалистите описват като "глобален шок в доставките".
Иран е напълно наясно с това стратегическо предимство. Техеран периодично напомня за възможността да затвори пролива в отговор на военни действия от страна на Съединените щати. Важно е да се отбележи, че пазарите реагират на подобни заплахи, дори без да са се осъществили. Самото усещане за повишен риск е достатъчно, за да промени търговското поведение и да доведе до увеличение на цените, обусловено от очаквани, а не от действителни смущения. Пример за това е увеличаването на спот цените на ВПГ през февруари т. г. в отговор на реториката на САЩ.
Глобалните пазари на втечнено синьо гориво реагират на вероятности и очаквания и всеки епизод на геополитическа ескалация обикновено покачва спот цените нагоре чрез три механизма: търговците включват рискова премия, за да се предпазят от потенциални прекъсвания на доставките; разходите за застраховка на превозвачите на ВПГ в Персийския залив скачат; цените за осигуряване на плавателни съдове се увеличават. Този натиск рядко се ограничава до краткосрочната търговия, а се отразява и на дългосрочните договори, променяйки преговорите между купувачи и доставчици.
Страните вносителки все по-често изискват клаузи за гъвкавост на дестинацията, които позволяват пренасочване на товарите, ако определени маршрути бъдат застрашени. Износителите от своя страна търсят по-високи ценови прагове, за да компенсират системната несигурност. Така възниква рискът това, което започва като временна реакция да се вгради в структурата на ценообразуването на втечнения природен газ.
За световните газови пазари най-разрушителният сценарий би включвал действително прекъсване на доставките, независимо дали чрез временна иранска блокада на Ормузкия проток, атаки срещу производствени съоръжения или по-широка регионална нестабилност, засягаща износителите от Персийския залив. 
Вероятно Азия би понесла най-непосредствените последици, тъй като значителна част от катарския ВПГ се доставя на азиатски купувачи по дългосрочни договори, индексирани спрямо цените на петрола. Държави като Япония, Южна Корея, Индия, Пакистан и Бангладеш биха могли да бъдат принудени да навлязат на спот пазара на рязко повишени цени, което би поставило под натиск както енергийната сигурност, така и икономическата стабилност.
Европа, макар и по-малко зависима пряко от катарския втечнен природен газ също би била уязвима. Засилената конкуренция с азиатските купувачи за налични спот товари би оказала натиск върху цените. Волатилността би се разпространила върху финансовите пазари, увеличавайки нивото на риск за инвестиционните фондове и пенсионните портфейли.
По-значима от епизодичните скокове на цените е структурната трансформация, която се случва на световните пазари на газ. Повтарящите се геополитически сътресения принудиха редица страни да преосмислят енергийните си стратегии. Европейските и азиатските вносители ускориха усилията си за диверсификация, като сключиха споразумения с алтернативни износители, най-вече със Съединените щати. Наред с това се засили интересът към стратегическото съхранение на газ и към инвестициите във възобновяема енергия.
Американският втечнен газ сам по себе си обаче не може да компенсира напълно евентуално мащабно прекъсване на доставките в Персийския залив. Глобалната газова система е дълбоко взаимосвързана, като дисбалансите в един регион бързо се предават на други. Разширяването на капацитета за съхранение и включването на възобновяемите енергийни източници изискват значителни капиталови инвестиции и удължени времеви хоризонти, преди да могат надеждно да смекчат остри дефицити.
Продължителното покачване на световните цени на газа неизбежно се простира отвъд стоковите пазари в по-широки икономически и социални сфери. Синьото гориво остава неразделна част от генерирането на електроенергия, тежката промишленост, производството на торове и нефтохимически продукти. По-високите производствени разходи подхранват инфлационния натиск, което води до намаляване на покупателната способност. Правителствата, особено в Европа и Япония, могат да бъдат принудени да разширят енергийните субсидии, което ще окаже допълнителен натиск върху фискалните баланси и ще ограничи разходите за развитие.
В Азия постоянно високите цени на ВПГ биха могли да забавят индустриалния растеж. Междувременно Европа е изправена пред двойното предизвикателство да поддържа индустриалната конкурентоспособност, като същевременно предпазва потребителите от повтарящи се ценови шокове.
На този фон Ахмед Кандил вижда възможност Египет да превърне кризата в стратегическа възможност. Географското положение на страната между Червено и Средиземно море, наличието на единствените в Източното Средиземноморие съоръжения за втечняване на природен газ и стратегическото значение на Суецкия канал могат да са лост в регионалната енергийна динамика. В случай на частични прекъсвания на потоците от ВПГ в Персийския залив, Египет би могъл да засили ролята си на център за втечняване и реекспорт, като използва местния добив, ресурсите от Източното Средиземноморие, както и споразумения за сътрудничество с производители от Персийския залив.
Реализирането на този потенциал обаче зависи от устойчиви инвестиции в инфраструктура, морска сигурност, регулаторна реформа и координация на дипломатическо ниво. Стратегическа възможност съществува, но тя остава зависима от готовността, доверието и последователността в политиката.
Докато световните сили пренастройват стратегиите си, регионалните играчи като Египет са изправени пред решаващ избор -  да приемат пасивно последиците от кризата или да използват географията, инфраструктурата и стратегическите перспективи, за да се превърнат в ключови участници в развиващата се архитектура на глобалната енергетика, изтъква авторът.