Естония и Литва съобщиха за възможно забавяне на оръжейни доставки от САЩ след визитата на естонския президент Карис във Вилнюс

Естония и Литва обявиха официално пред Ройтерс вчера, че САЩ са ги информирали за евентуално забавяне на американски военни доставки за Талин и Вилнюс заради войната с Иран.
Преди това световната агенция вече бе съобщила на базата на свои източници, че балтийските републики и скандинавските държави са били известени от Вашингтон, че някои от договорените оръжейни пакети няма да бъдат доставени в срока на контрактите, тъй като американско-израелският конфликт с Техеран, започнал на 28 февруари, изчерпва оръжейните запаси на САЩ.
Членуващите в НАТО Литва, Латвия и Естония, които граничат с Русия, са отделили по около 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана за тази година, за да модернизират спешно въоръжените си сили. Според балтийските републики руската заплаха за НАТО, съпътстваща навлязлата в петата си година война на Москва в Украйна, е реална. 
Някои от вече закупените оръжия, за забавянето на чиито доставки САЩ информираха свои европейски партньори, са договорени по програмата „Чуждестранни военни продажби" (Foreign Military Sales, FMS), узаконена от Конгреса на САЩ.
„Американската армия е най-мощната в света и ние гарантираме, че американските сили и войските на нашите съюзници и партньори ще разполагат с това, от което се нуждаят, за да имат способността да се сражават и да побеждават“, каза говорител на Министерството на отбраната на САЩ пред Ройтерс. „От съображения за оперативна сигурност няма да коментираме никакви специфични изисквания на съюзниците или партньорите, нито текущите усилия за тяхната подкрепа“, добави той.
Миналата събота, само 6 дни преди информацията за забавяния на доставките, Естонският център за инвестиции в отбраната в Талин съобщи, че е подписан договор за покупка на три американски ракетни системи за залпов огън ХАЙМАРС, боеприпаси и военна техника между балтийската република и американския концерн за военно производство „Локхийд Мартин“, съобщи Ройтерс.
„Литва бе информирана от представители на Пентагона за евентуални забавяния в доставката на боеприпаси, закупени от САЩ, поради конфликта (с Иран – бел. ред.)“, заяви говорител на литовското Mинистерство на отбраната в имейл до Ройтерс вчера.
Ведомството направи изявление и за Литовското радио и телевизия (ЛРТ). „Ние сме в постоянен контакт с Пентагона относно доставката на военна техника и боеприпаси, закупени от САЩ, и се ръководим от официална информация, предоставена от съюзниците“, се казва в изявление на министерството.
Министър-председателката на Литва Инга Ругиниене от своя страна заяви, че в момента няма сериозни проблеми с графика за доставки на американски оръжия, въпреки че е налице информация за някои забавяния на договорени пакети. „В момента няма проблеми. Комуникираме със САЩ и се надявам, че това ще продължи“, каза Ругиниене вчера в Талин, където даде съвместна пресконференция с министър-председателката на Латвия Евика Силиня и с премиера на Естония Кристен Михал. Тримата инспектираха изграждането на железопътната връзка „Рейл Балтика“, която ще свързва Талин със столицата на Полша Варшава през латвийската столица Рига и литовския град Каунас.
„Мога да потвърдя, че бяхме информирани за евентуални забавяния“, каза на свой ред за световната агенция говорител на Министерството на отбраната на Естония, също вчера. Страната разговаря със САЩ „как да се справи с перипетиите при доставките“, заяви премиерът Михал в петък в Талин, цитиран от Ройтерс. „Да, САЩ ни информираха за ситуацията и ние разбираме мотивите и обстоятелствата“, каза той, добавяйки, че САЩ остават „най-големият съюзник“ на Естония.
Министър-председателката на Латвия Силиня посочи на вчерашната пресконференция в Талин, че към момента страната ѝ „все още не е получила официално известие за евентуално забавяне на доставките на оръжие от САЩ“. Тя отбеляза, че Рига следи събитията, но не разполага с информация, че САЩ биха могли да не изпълнят задълженията си или значително да забавят доставката на оръжие за Латвия, информира сайтът на Латвийското радио и телевизия (ЛСМ).
Силиня подчерта, че Латвия продължава да сътрудничи със САЩ и им се доверява като на близък партньор, но трябва да бъде готова за други варианти.
Поръчки за 800 милиона долара
Нито едно от министерствата на Литва и Естония не уточни вчера кои договорени доставки ще бъдат забавени, акцентира Ройтерс.
Литва има поръчки от САЩ на стойност около 640 милиона долара, включително за противотанкови ракети „Джавлин“, според американския Държавен департамент. Неизпълнените военни поръчки за Естония от САЩ са на стойност 160 милиона долара. В тях влизат многоцелева ракетна установка за залпов огън ХАЙМАРС и ракети „Джавлин“. 
Оповестената в събота естонска покупка включва и инвестиции от страна на "Локхийд Мартин" на стойност около 11 милиона долара в отбранителната промишленост на балтийската държава. Естонският министър на отбраната Хано Певкур заяви, че придобиването на мобилните ракетни системи ХАЙМАРС с обсег от близо 300 километра ще засили значително както отбранителните и възпиращи способности на страната му, така и тези на НАТО като цяло. „Това е целенасочено и дългосрочно усилие, което подкрепя изпълнението на отбранителните планове на НАТО“, заяви той, цитиран от Ройтерс.
Талин значително увеличи военните разходи и масово превъоръжава армията, която получи 6 системи ХАЙМАРС през април миналата година, припомня световната агенция. В края на 2025 г. Естония поръча и шест ракетни системи за залпов огън „Чунмо“ на Южна Корея.
Съгласно американската програма „Чуждестранни военни продажби" държави купуват произведени в САЩ оръжия със съгласието и логистичната помощ на американското правителство, отбелязва Ройтерс. В текущия втори мандат на президента Доналд Тръмп Вашингтон оказва натиск върху европейските партньори от НАТО да купуват повече от произведената в САЩ военна продукция, включително чрез споменатата програма, в рамките на опит за прехвърляне на отговорността за колективната отбрана от САЩ върху европейските държави, обръща внимание световната агенция.
Силата идва от балтийското партньорство, каза Карис в Литва
Естонският президент Алар Карис пристигна заедно със съпругата си Сирие на знаково двудневно посещение в Литва в сряда, отбеляза сайтът на Естонското радио и телевизия (ЕРР). Това бе първата официална държавна визита в Литва на естонски лидер от такъв ранг по лична покана на литовския му колега от повече от десетилетие.
При срещата си с литовския президент Гитанас Науседа естонският държавен глава заяви, че сигурността в Прибалтика се основава на тясно регионално сътрудничество. „Живеем във време, в което балансът се е променил. Силата ни идва от яснотата, последователността и сътрудничеството. В един променящ се свят това, което определя кой каква тежест има, не е размерът на една държава, а какъв пример даваме и с кого и как действаме заедно. Следователно балтийското сътрудничество играе централна роля за нас", каза Карис, цитиран от ЕРР.
Той бе удостоен със званието Доктор хонорис кауза на Университета „Витаутас Велики" в Каунас в четвъртък. „Членството в НАТО и в Европейския съюз затвърди общото ни разбиране за това що е демокрация, засили свободната пазарна икономика, върховенството на закона, човешките и гражданските права и колективната отбрана", посочи президентът на Естония в речта си в университета. 
„Времената стават все по-тревожни. Твърде много недоволство, твърде много омраза, твърде много агресия витаят във въздуха. Изглежда сякаш светът губи посоката си, че основите, които са били здрави досега, започват да се разклащат. Едно е сигурно: ако не направим нищо, тогава вероятността да се изгубим във вечността е много голяма", обобщи Карис, изтъкнат биолог и бивш ректор на Университета на Тарту и на Селскостопанската академия.
Науседа, който присъства на академичната церемония, подчерта приноса на естонския президент за укрепването на науката и демокрацията. „Днес имаме уникалната възможност да почетем човек, който е посветил целия си живот на науката, службата в полза на обществото и укрепването на демокрацията", заяви Науседа, цитиран от ЛРТ.
„Особено се радвам да нарека президента Карис истински приятел на Литва. Срещнахме се и имахме продуктивни дискусии както на двустранно, така и на многостранно ниво няколко пъти – това несъмнено укрепи позициите на нашите страни на международната сцена“, посочи литовският държавен глава.
НАТО няма да се разпадне, смята Талин
Министърът на отбраната на Естония Певкур бе в Литва в рамките на визитата на президента Карис. Там той заяви в четвъртък, че Естония не се съмнява, че САЩ ще помогнат за защитата ѝ, ако Русия атакува, предаде Ройтерс. Същевременно Певкур предупреди, че Европа не е готова да се изправи срещу Москва сама.
Естонското разузнаване сигнализира през февруари, че съседна Русия вече складира боеприпаси за бъдещи военни действия срещу други страни след края на конфликта в Украйна, припомня Ройтерс. Москва отхвърли твърденията на европейски лидери, че може да атакува държави от НАТО.
„Да, вярвам на САЩ и да, вярвам на всички наши съюзници“, каза той във Вилнюс. Певкур изтъкна, че САЩ се нуждаят от Европа за военните си цели, както Европа се нуждае от САЩ. "Не вярвам, че НАТО ще се разпадне“, заяви в тази връзка естонският министър.
Той сравни настоящото напрежение в НАТО с дълъг брак. „Не е възможно да има спокойно плаване 50 години. Когато има различия и проблеми, трябва да се работи по тях“, подчерта Певкур, като добави, че „всички ние в НАТО трябва да инвестираме повече в отбраната“. „За нашия регион войната на Русия в Украйна остава основният проблем“, обобщи той в контекста на усилията на САЩ в конфликта с Иран.