Eстония поиска с повече европейска помощ за Украйна да се компенсира „празнината“ от САЩ

Естония участва в серия от инициативи в края на миналата и в началото на тази седмица, с които засвидетелства подкрепата си за Украйна покрай третата годишнина от руската инвазия, предадоха световните агенции и местни медии.
По думите на министър-председателя на Балтийската държава Кристен Михал, цитиран вчера от сайта на Естонското радио и телевизия (ЕРР/ERR.ee), "Европа може да запълни празнината“ в помощта за Киев, която евентуално ще бъде оставена от САЩ.
Американският президент Доналд Тръмп заяви вчера, че Украйна "може да забрави“ за влизане в НАТО, съобщи Асошиейтед прес. Агенцията отбеляза, че държавният глава на САЩ прави това изказване в навечерието на утрешното посещение във Вашингтон на украинския президент Володимир Зеленски за подписването на споразумение между САЩ и Украйна за достъп до украинските редки земни елементи.
Естония, която е част от ЕС и НАТО, има стратегическо местоположение на източния фланг на двата блока, на границата с Русия. Балтийската държава показва как повече европейска помощ може да компенсира отстъплението на САЩ в политиката спрямо Украйна, посочва ЕРР.
"Военната ескалация отново е по-скоро възможност, отколкото хипотеза“, заяви в понеделник в речта си преди традиционния армейски парад на Деня на независимостта в Талин главнокомандващият въоръжените сили на Естония – генерал-майор Андрус Мерило, цитиран от ЕРР.
Изявлението му дойде след две стъпки от миналата седмица на естонското правителство – решението за отпускане на нова военна помощ на Украйна, включително военно оборудване собствено производство на стойност 100 милиона евро и 10 хиляди 155-милиметрови артилерийски снаряди и внасянето в ЕС на искане замразените руски авоари да се използват в полза на Киев.
Сигнализиране за опасност от военна ескалация
Отбелязването на началото на руската война в Украйна, от което в понеделник се навършиха 3 години, съвпада с честванията в Естония на националния празник на страната – Деня на независимостта (на 24 февруари 1918 г. е приета Естонската декларация за независимост от Руската империя).
По време на официалните тържества и сега навсякъде в Балтийската държава бяха издигнати едновременно двата национални флага – естонският и украинският. Генерал-майор Мерило призова Естония да бъде още по-дейна в подготовката си за евентуално разширяване на военния конфликт от страна на Русия, посочи ЕРР.
"Евентуалната ескалация на военните действия, на която трябва дейно да обърнем внимание, отново е по-скоро възможност, отколкото хипотеза в нашето бъдеще и в нашата съдба. Засега ние сами определяме съдбата си“, посочи главнокомандващият.
"Днес, въпреки че навлизаме в четвъртата година на пълномащабна война в Европа, ние отново имаме възможността да празнуваме рождения ден на републиката ни като свободен народ. Свободата на нашия народ не е подарък от никого, а право и привилегия, извоювани от предците ни. Правото да бъдеш свободен носи със себе си задължение за настоящите и бъдещите поколения да се борят непрекъснато, защото в глобалната конкуренция между нациите важи само едно правило: големите и силните правят каквото си искат, малките и слабите трябва да търпят това, което им се налага“, продължи в речта си на 24 февруари Мерило, цитиран от ЕРР.
"Уморени да гледат как войната опустошава Украйна, отхвърляйки победата над агресора и пренебрегвайки основните човешки ценности, някои велики сили отново егоистично преразпределят света. Правейки това, те не са научили нищо от историята и не се интересуват, че има вероятност да изпратят други народи в желязната хватка на фаталната гибел", каза генералът.
"Трудните времена се превръщат в опасни времена, когато основаният на правила световен ред примирено се поддава на грубата сила. Нашата обща цел е да излезем победители от това тежко изпитание, обединявайки сили с нашите близки съседи на север, на юг и на запад. Това е нашият шанс да напишем историята, без ние самите да ставаме нейна жертва“, обобщи генералът.
Стъпките на Естония по отношение на Украйна
Естония бе сред десетките страни, които застанаха зад Украйна в централата на Организацията на обединените нации в Женева във вторник на среща, организирана съвместно от Украйна и Лихтенщайн в кулоарите на Съвета по правата на човека на ООН.
Проявата в Швейцария, чиято цел бе да почете "съпротивата срещу руската агресия“, се състоя ден след заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк, информира Ройтерс.
Навръх третата годишнина от инвазията на Русия в Украйна Съветът за сигурност прие резолюция, с която бе заета неутрална позиция по отношение на конфликта. Резолюцията бе внесена за разглеждане от САЩ, уточнява Ройтерс.
На срещата в Женева говори Мина-Лина Линд, която е заместник-генерален секретар на Министерството на външните работи на Естония, отговарящ за глобалните отношения. Тя заяви, че е "изключително обезпокоена“ от факта, че резолюцията на ООН не е съдържала дълго отстояваната позиция за запазване на териториалната цялост на Украйна, посочи Ройтерс.
САЩ не успяха да убедят Общото събрание на ООН да приеме същата резолюция, която беше приета в Съвета за сигурност в понеделник, обръща внимание Ройтерс, като допълва, че вместо това Общото събрание е приело предложения, смятани за по-благоприятни за Украйна, а това може да се тълкува като дипломатическа победа над Вашингтон.
"Мисля, че сега решимостта на Европа е още по-голяма. Когато някой не прояви необходимата твърдост, другите го заменят“, каза тя пред Ройтерс след срещата.
В този дух бе и изказването на министър-председателя на Естония Михал на летището в Талин вчера, при завръщането му от Киев.
Михал участва в украинската столица в срещата на европейски лидери, начело с председателите на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет Антонио Коща, и министър-председателя на Канада Джъстин Трюдо с украинския президент Володимир Зеленски.
В контекста на неяснотата относно бъдещите измерения на американската подкрепа за Киев Михал настоя, че Европа може, поне за момента, да запълни празнината, която биха оставили американците, в помощта за Украйна, посочи ЕРР. "За момента Европа определено може да запълни тази празнина, като Украйна днес е способна да се справи, дори и да не получи подкрепа от САЩ за известно време“, заяви естонският премиер.
ЕРР отбеляза, че изявленията му са в контекста на смесените послания, идващи напоследък от правителството на Доналд Тръмп, което засега не дава гаранции за сигурността на Киев, които да съпътстват споразумението за достъп на САЩ до ценните полезни изкопаеми на Украйна.
"Изпращаме в Украйна снаряди, както и различни хранителни продукти от запасите на нашата армия“, заяви естонският премиер и след завръщането от Киев. Планът на Естония да достави 10 000 снаряда за Украйна ще струва около 25 милиона евро, докато следващият пакет от военна помощ на ЕС може да надхвърли 20 милиарда евро, информират Ройтерс и ЕРР.
По думите на Михал ръководителите на Украйна отстояват тезата, че всяко мирно споразумение трябва да бъде сключено от Киев и неговите партньори от позицията на силата, за да бъде ефективно.
Освен че подготви новата си военна помощ за Киев, Естония внесе в ЕС искане за обсъждане на въпроса за използването на замразените руски авоари в полза на Украйна, предаде Ройтерс. 
Около 210 милиарда евро в руски активи са замразени в ЕС в рамките на санкции срещу Москва заради нахлуването ѝ в Украйна през 2022 година. Миналата година групата на водещите световни икономики Г-7, заедно с ЕС, се съгласи да се използват печалбите от замразените руски авоари, за да се финансира заем за Украйна в размер на 50 милиарда долара. Самите активи обаче остават непокътнати, посочва Ройтерс. 
"Решението за използване на извънредните печалби беше стъпка в правилната посока. Виждам, че сега е назрял моментът да се направи следващата стъпка", заяви естонският външен министър Маргус Цахкна.
Генералният секретар на външното министерство на Естония Джонатан Всевьов подчерта, че Европа трябва да е готова не само да говори, но и да действа самостоятелно, като предупреди за тенденции към заемане на пасивна позиция, информира ЕРР.
"Мисля, че Тръмп разбира, че би било много лошо за Съединените щати и много лошо лично за него самия, ако посредничи за сделка, която позволи на Путин в крайна сметка да поеме контрола над Украйна. През последните седмици европейските лидери силно подчертаваха, че са готови за активна подкрепа на Украйна- Сега тя трябва да бъде потвърдена с действия, които наистина държавите в Европа възнамеряват да осъществят. Критерият за истинност е реалността. И аз вярвам, че това е възможно", заключи Всевьов.