Естония повдигна в ЕС въпроса за размразяването на руски активи в помощ на Украйна

Естония предприе нови стъпки, за да накара останалите страни членки на ЕС да се съгласят да използват замразените руски активи и в помощ на Украйна, предаде Ройтерс. Балтийската държава отхвърли руското виждане за това как сумите да бъдат използвани в рамките на едно мирно споразумение, уточни световната агенция. 
Естония изпрати искане за обсъждане на въпроса до партньорите от Европейския съюз и ще го повдигне на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел утре, когато се навършват три години от руската инвазия в Украйна.
Около 210 милиарда евро в руски активи са замразени в ЕС в рамките на санкции срещу Москва заради нахлуването ѝ в Украйна през 2022 година.
Миналата година групата на водещите световни икономики Г-7, заедно с ЕС, се съгласиха да използват печалбите от замразените руски активи, за да се финансира заем за Украйна в размер на 50 милиарда долара. Самите активи обаче остават непокътнати, посочва Ройтерс. 
"Решението за използване на извънредните печалби беше стъпка в правилната посока. Виждам, че сега е назрял моментът да се направи следващата стъпка", заяви естонският външен министър Маргус Цахкна.
Москва може да се съгласи да позволи замразените в Европа руски активи да бъдат използвани за възстановяване на Украйна, но ще настоява част от парите да бъдат изразходвани в частта на страната, контролирана от нейните сили. Цахкна отхвърли тази идея. "Предоставянето на Русия на част от активите, които да се използват в окупираните райони, означава да се приеме окупацията на някои части на Украйна от страна на Русия", каза той.
ЕС настоява, че териториалната цялост на Украйна трябва да бъде зачитана при всяко мирно споразумение. Няколко държави от ЕС, включително балтийските държави и Полша, заявиха, че са готови да обмислят използването на активите.
Базираната в Белгия група за инфраструктура на финансовите пазари "Юроклиър" (Euroclear) съхранява по-голямата част от замразените руски активи в Европа. Въпросът обаче отново се върна в политическия дневен ред, особено след като правителството на американския президент Доналд Тръмп заяви, че очаква Европа да поеме по-голям дял от подкрепата за Украйна, обръща внимание Ройтерс.
Според световната агенция в естонското искане до ЕС се казва, че изземането на активи може да бъде оправдано от международното право като контрамярка срещу войната на Москва и защото "Русия отказва да се ангажира с репарации".