Мярката беше приета от парламента на балтийската държава, членка на ЕС и НАТО, по-рано този месец.
Тя позволява активите на руски компании и физически лица, за които може да се докаже, че са допринесли за военната агресия, да бъдат използвани като компенсация за щетите, причинени от руската инвазия.
В изявлението Карис призна, че конфискацията на активи поради участие във военна агресия повдига нерешени правни въпроси.
Въпреки това държавният глава заяви, че парламентът трябва да може да взема политически решения дори в такава сива зона.
Противниците на закона твърдяха, че той може да е противоконституционен и че прилагането му ще бъде трудно и ще отнеме време.
Естония е първата европейска държава, която приема такъв закон.
"Независимо какво мислим за взетото решение в Естония, няма съмнение, че трябва да намерим ефективни начини да гарантираме правото на жертвите на агресия на обезщетение от тези, които са причинили щетите", заяви Карис.
Поради правни съображения и опасения от ответни мерки от страна на Москва много държави от ЕС проявяват сдържаност, когато става въпрос за използване на руски активи.
Досега ЕС е успял да договори единствено прехвърляне на приходите от лихви от замразените руски активи на Украйна.