Европа сама ограничава себе си, създавайки безбройни регулации, каза в интервю за БТА евродепутатът Ивайло Вълчев

Европа сама ограничава себе си, създавайки безбройни регулации. Това каза Ивайло Вълчев в първото си интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) като евродепутат („Има такъв народ“ в групата на Европейски консерватори и реформисти). 
Разликата между българското Народно събрание и Европейския парламент е, че работата ни в България имаше доста по-пряк отзвук, докато случващото се в тази зала не става толкова бързо част от действителността, посочи Вълчев след първото учредително заседание на европейския законодателен орган. 
Още по време на предизборната кампания казахме, че за нас ще бъдат изключителни важни две неща: първо – посоката, в която като цяло ще върви Европейският съюз, ще върви Европа; второ – нещата, които ще имат пряк отзвук върху това какво се случва в България. За нас, като българи, са важни неща като преразглеждане на Зелената сделка, което в България много хора се опитваха да ни обяснят, че няма как да се случи. Но тук виждаме, че има движение в тази посока, че не сме единствените, които говорят за това нещо. Контрола над миграцията – също тема, която в България бе неглижирана, тук виждаме, че тя е поставена на високо ниво, сподели още той за предстоящата си работа в Европейския парламент. 
Една от моите лични каузи и цели е да има много по-голяма комуникация между членовете на българската делегация. Няма как да ви отговоря все още на този въпрос поради чисто техническата причина, че все още ние не сме се видели заедно. Днес, според това какво ще бъде свободното време и според гласуванията, имаме предвидена среща на българската група. На нея аз ще поставя тези въпроси. За мен ще бъде важно, дори да имаме партийни различия, да можем да говорим заедно за нещата, важни първо за нашата страна. Да се опитваме да ги изчистваме между себе си. Да бъдем не толкова верни на политиката на групите, в които членуваме, а да изхождаме първо от това какво диктува националният интерес. 
Следва пълният текст на интервюто: 
Г-н Вълчев, няколко пъти бяхте депутат в Народното събрание в България, сега сте депутат в Европарламента. Какво е усещането, каква е разликата?
Разликата е, че тук работата е по-различна. Иначе няма разлика в това, което се случва. Единствената разлика е, че това, което работим и приемаме в България, има доста по-пряк отзвук, веднага след като бъде прието, докато в работата на Европейския парламент това, което се случва в тази зала, не влиза толкова бързо в действителността, не се превръща толкова бързо в реални действия. Но интересното е, че тук поне след първия месец, поне след работата, която засега вършим в рамките на групата на Европейските консерватори и реформисти, забелязвам, че диалогичността е доста по-голяма и че коефициентът на полезно действие е малко по-висок, да не кажа доста.
Какъв е Вашият основен приоритет тук?
Още по време на предизборната кампания казахме, че за нас ще бъдат изключителни важни две неща: първо – посоката, в която като цяло ще върви Европейският съюз, ще върви Европа; второ – нещата, които ще имат пряк отзвук върху това какво се случва в България. За нас, като българи, са важни неща като преразглеждане на Зелената сделка, което в България много хора се опитваха да ни обяснят, че няма как да се случи. Но тук виждаме, че има движение в тази посока, че не сме единствените, които говорят за това нещо. Контрола над миграцията – също тема, която в България бе неглижирана, тук виждаме, че тя е изправена на високо ниво.
За нас важна тема е това какво стига до подрастващите като идеология, като въпроси, с които биват занимавани, въпросите за пропаганда на ценности, различни от традиционните. 
И за мен лично е удовлетворяващо да видя, че проблемите, които ние поставихме по време на предизборната кампания в България, намират и отражение тук: квотите за земеделска продукция, квотите за риболов, транспортът, всичко, което за нас е важно. Виждам съмишленици, с които не просто можем да говорим, а да търсим промяна. 
Казвате Зелената сделка и промяна: как точно виждате тази промяна? И има ли според Вас воля и гласове в този парламент, за да бъде направена такава промяна?
Видяхме как гласува Европа и хора с какви възгледи европейските граждани решиха да изпратят този път в този Европарламент. Това са хора, които търсят промяна и в тази посока, хората с по-консервативно мислене, хората, стоящи в центъра или по-надясно от него, са тези, които разсъждавайки нормално, виждат, че Зелената сделка в същността си е неприложима към реалния живот идеология, която освен, че в национален план в някои от страните води до чисто икономически и социални проблеми, пречи на Европа да се развива. Всъщност Европа сама ограничава себе си, създавайки безбройни регулации, които в крайна сметка удрят само върху нея, а не върху тези, срещу които са насочени: азиатския внос. Европа сама се лишава от своята конкурентоспособност.
Да, има волята неща като Зелената сделка да бъдат преразгледани точно в тези си компоненти, които наистина пречат. И пречат на това Европа да бъде един индустриален континент, който работи и изхранва сам себе си.
В национален план има противоборство и противопоставяне между отделните партии. На ниво Европарламент обаче ще си сътрудничите ли със своите български колеги? Кои са общите инициативи, по които може да работите с тях?
Въпросът е много интересен. Една от моите лични каузи и цели е да има много по-голяма комуникация между членовете на българската делегация. Няма как да ви отговоря все още на този въпрос поради чисто техническата причина, че все още ние не сме се видели заедно. Днес, според това какво ще бъде свободното време и според гласуванията, имаме предвидена среща на българската група. На нея аз ще поставя тези въпроси. За мен ще бъде важно, дори да имаме партийни различия, да можем да говорим заедно за нещата, важни първо за нашата страна. Да се опитваме да ги изчистваме между себе си. Да бъдем не толкова верни на политиката на групите, в които членуваме, а да изхождаме първо от това какво диктува националния интерес. 
Кои теми може да бъдат приоритет?
Ще потърся разбиране в останалите си колеги. Знам, че в Европейския парламент има партии, които вече са подкрепяли Зелената сделка, гласували са за нея. Все си мисля, че това са разумни хора, които са имали времето да се убедят, че това, което са приели тогава, не работи и не е полезно в сегашния икономически, социален и какъвто и да е план. Самата госпожа фонд дер Лайен, която е сред идеолозите на тази Зелена сделка, започна да дава знаци. Сега ще видим дали те са били само като част от нейна предизборна кампания. Самата тя даде знаци, че възприема някои от аспектите на Зелената сделка като неработещи. Тогава може да очакваме, че тези, които са я подкрепили, за да заеме поста, на който е в момента, също ще подкрепят своето виждане. 
В този парламент има противоположни и противопоставящи се групи. Как смятате, че ще се постига баланс, компромис? Особено по важните решения. 
Разбирам, че сегашният състав на парламента и това, което се случва в него, може би изненадва по-спокойните европейци, които са свикнали на едно по-точно разпределение. За нас, които идваме от България, от един парламент, който последните две-три години е всичко друго, но не и хомогенен и спокоен, това не ни изненадва. Ние имаме опита да работим в такава среда. Имаме опита да търсим нормалния разговор. За мен беше неприятно да чуя, че дори в Европейския парламент, при изказването на различно мнение от трибуната, дори и тук могат да се чуят подвиквания и освирквания. Нещо, което ме беше шокирало в българския парламент. Мисля, че там успяхме да покажем, че не е приемливо и трябва да се избавим от него. В някои аспекти не виждам голяма разлика между залата на българското Народно събрание и залата на Европейския парламент. Все си мисля, че ние сме с малко по-добра закалка и можем да се справяме по-добре в по-изнервена и по-разпиляна обстановка. 
Как ситуацията в България се отразява на решенията тук? Предстоят през октомври важни решения – Съвет, български еврокомисар. 
Като представител на „Има такъв народ“ не споделям скептицизма по отношение на това, което се случва в българското Народно събрание. Няма да твърдя, че идват седми избори, защото все още очакваме да видим какво ще се случи с втория мандат. „Има такъв народ“ заяви желанието си да получи третия мандат и да работи за неговото осъществяване. Ние имаме идеи. Говорейки във вътрешен план се радвам, че най-накрая, след година и половина, всички дойдоха на нашето разбиране, че България има нужда от правителство – наречете го експертно, техническо или както искате – което да си постави задачи, които да изпълни в даден срок. Да се създаде у хората усещането, че най-накрая нещата работят нормално. Да се върне здравият разум. След две-три години, дай Боже след цял мандат, хората да отидат и вече с по-добро настроени да направят следващия си избор. Иначе – да, важно е в България да има работещо правителство. Вие говорите за следващия еврокомисар – каква позиция ще заеме той, какво ще бъде неговото портфолио? Как да знаем всичко това, като такъв комисар се предлага от редовно правителство? Ние нямаме редовно правителство в момента.