Той обяви, че в работата си е фокусиран върху последиците от войната в Близкия изток и по-специално върху това как тя може да повлияе на доставките на отбранителни оръжия както за Европа, така и за Украйна.
Досега Европа купуваше около 40% от оръжията от САЩ, отбеляза Кубилюс.
“Всички знаем също колко важни бяха някои специфични оръжейни системи, като системите “Пейтриът” и доставките на ракети “Пейтриът” за Украйна чрез механизма PURL ( "Списък с приоритетни нужди на Украйна", Prioritized Ukraine Requirements List). И сега, както разбираме от информацията и по някакъв начин от неформални разговори с американската страна, те са изчерпали запасите си доста сериозно”, каза той и добави, че според анализите ще отнеме няколко години - три или четири - за отбранителната индустрия на Съединените щати да произведе това, което е необходимо, за да попълни запасите.
Междувременно “Русия миналата година е произвела 1200 крилати ракети и всички те са били насочени към Украйна. Европейският съюз през същата година е успял да произведе по-малко от 300 крилати ракети. Що се отнася до балистичните ракети - Русия е произвела около 1000, а Европейският съюз - нула”, сравни той обемите на руското военно производство с европейското.
Кубилюс коментира и идеята си за Европейски отбранителен съюз.
Той обърна внимание на заявената национална отбранителна стратегия на САЩ, т.нар. “НАТО 3.0”, според която Вашингтон ще започне да се пренасочва вниманието си все повече към Индо-тихоокеанския регион и Западното полукълбо, а Европа сама трябва да поеме отговорност за отбраната си.
Ние трябва да си изградим ясна картина как ще заменим ресурсите, които САЩ в момента предоставят за европейската отбрана, подчерта Кубилюс и посочи европейската зависимост от "космически данни, стратегически въздушен транспорт, въздушно зареждане, системи за командване и контрол и др.”.
Еврокомисарят припомни също, че САЩ в момента имат важна стратегическа роля за отбраната на европейския континент и със своята “малко под 100-хилядна кохерентна постоянна армия”, която “може да действа като сили за бързо реагиране”.
Според Кубилюс Европа трябва да създаде подобна по качество постоянна военна сила на европейско ниво, а не просто комбинация от 27 армии.
По думите му Европейският отбранителен съюз трябва да комбинира всички способности, които съществуват на европейския континент, а не само в Европейския съюз.
“Затова такъв отбранителен съюз може да има (друг) географски обхват, например с Обединеното кралство, с Норвегия, ако решат да се присъединят. Но също така е много важно Украйна да бъде част от него - може би с някакъв преходен протокол, но с нейните способности тя трябва да бъде много важна част от този отбранителен съюз”, каза Кубилюс.
Той уточни, че в този случай трябва да се разгледа възможността за специален междуправителствен договор, “както беше направено при Шенген, защото не можем да включим тези нови неща в съществуващия Лисабонски договор”.
Еврокомисарят отбеляза също, че като бивш министър-председател на държава неведнъж си е задавал въпроса: “Ако изведнъж се изправя пред внезапна агресия, какви биха били моята реакция и действия?”.
“И когато разгледах всички различни европейски инструменти, разбрах, че би било много добре да има на масата това, което наричат „playbook“ (наръчник) - да можеш да го отвориш, да знаеш кого да извикаш, какво можеш да получиш, и да не оставаш сам да търсиш кой може да помогне. Да се знае как взаимната помощ ще бъде реализирана и доставена”, обясни идеята си той.
Кубилюс изрази подкрепа за идеята, изказана от френския президент Еманюел Макрон и бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел още през 2018 г., за създаване на Европейски съвет за сигурност.
“По-малка група от отговорни държави членки, важни държави, с известна ротация, заедно с институциите на ЕС - място, където това, което наричам „големите въпроси“, наистина могат да бъдат обсъждани и където да започне даването на големите отговори”, уточни еврокомисарят.