Европейската комисия събира мнения и коментари за Европейската система за комуникации от критично значение

Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия могат да споделят виждането си по редица политики на Европейския съюз и действащото законодателство. На определения за това уебсайт могат да бъдат публикувани коментари, които ЕК ще вземе предвид при по-нататъшно разглеждане на тези политики.
Една от инициативите, която понастоящем е отворена за коментари, е свързана с Европейската система за комуникации от критично значение. Оказващите първа помощ като полицейски служители, пожарникари и лица, отговорни за спешни случаи, не могат лесно да използват своите радиостанции и смартфони, когато работят през граница със своите колеги от други държави членки.
Европейската система за комуникации от критично значение ще свързва комуникационните системи на оказващите първа помощ в ЕС и Шенгенското пространство. Това ще улесни техните животоспасяващи операции и другите им дейности. То ще допринесе също така за повишаване на устойчивостта и стратегическата автономност на ЕС.
Политически контекст 
Всеки ден хора в Европа, намиращи се в извънредни ситуации – от пътнотранспортни произшествия до екстремни метеорологични явления, а дори и при терористични атентати, разчитат на бързата, ефективна и професионална реакция на публичните органи, отговарящи за сигурността и безопасността. За да отговорят на тези очаквания, полицейските сили, противопожарните служби, спасителните служби и службите за гражданска защита, наред с другото, трябва да комуникират помежду си навсякъде и във всеки един момент, да обменят информация в реално време по сигурен начин и да си сътрудничат с когото им е възложено. Понастоящем обаче не съществува европейска сигурна и устойчива комуникационна система, която да позволява комуникация в реално време, трансгранична комуникация и комуникация между ведомствата. Освен това много държави членки все още използват остарели комуникационни технологии,позволяващи само гласова комуникация, без да посрещат нуждите на публичните органи, които често трябва да обменят видео материали и чувствителни данни. Това означава, че когато пресичат границата на държава членка публичните органи, отговарящи за сигурността и безопасността, трябва да намерят ад хок решения за комуникация и сътрудничество, които не са оптимални, тъй като не са времево ефективни и не са сигурни. Създаването на Европейската система за комуникация от критично значение (EUCCS) има за цел да отговори конкретно на това предизвикателство, като повиши капацитета на Европа да реагира колективно по време на кризи. Това означава, че публичните органи, отговарящи за сигурността и безопасността, ще могат да извършват своите операции където и когато се нуждаят, както и в сътрудничество с определените за тях партньори, без да е необходимо да адаптират своите устройства и системи, когато преминават европейска граница. 
Проблем, който инициативата цели да преодолее 
• Липса на сигурна комуникация през границите и между ведомствата:
Основният проблем е, че понастоящем повечето комуникационни системи от критично значение на държавите членки на ЕС, функционират изолирано една от друга, което означава, че комуникационното оборудване не може да се  използва на територията на други държави членки или да се споделя от различни органи на една и съща държава членка. Вместо това публичните органи, отговарящи за сигурността и безопасността, често прибягват до незадоволителни ад хок решения, за да комуникират помежду си (например орган А предоставя едно от своите комуникационни устройства на орган Б), което значително намалява тяхната ефективност по време на криза или при осигуряването на сигурността на големи събития (напр. спортни прояви). Много държави членки все още използват остарели комуникационни технологии, позволяващи само гласова комуникация, без да посрещат оперативните нужди на публичните органи, на които често е необходимо да обменят видео материали и чувствителни данни. Тези оперативни нужди могат да варират от преследването на престъпници или контролираната доставка на наркотици от правоприлагащите органи през вътрешните граници на Шенгенското пространство до реакцията при бедствия вследствие на наводнения и горски пожари.
• Заплахи за комуникационната инфраструктура
Комуникационните инфраструктури, използвани от публичните органи, отговарящи за сигурността и безопасността, представляват мишена за злонамерени субекти чрез киберзаплахи, заглушаване на сигнали или саботаж на физическа инфраструктура. Тяхната функционалност може също да бъде сериозно прекъсната или увредена поради природни или причинени от човека бедствия. Тези комуникационни системи трябва да отговарят на особено високи изисквания за надеждност и устойчивост, като се има предвид тяхната функция от критично значение. Стандартите, прилагани за много от тези комуникационни системи от критично значение, обаче са създадени преди десетилетия и не отговарят на необходимите изисквания за устойчивост и стабилност. Поради това няколко държави членки модернизират своите национални комуникационни системи от критично значение, като преминават към широколентова система. Други държави членки продължават да използват по-старите си системи, функциониращи с TETRA, тъй като преминаването към широколентови системи струва скъпо. Поради разликите в подходите на държавите членки има риск комуникацията и сътрудничеството през границите и между ведомствата да станат по-малко сигурни и по-малко устойчиви.
• Зависимост от доставчици извън Европа
Комуникацията от критично значение зависи от веригите на доставки на мрежова инфраструктура, устройства и софтуер. Днес е налице световна конкуренция по отношение на стратегическото позициониране в сектора на комуникациите и определянето на стандарти. Системите за комуникация от критично значение са малък сегмент от целия комуникационен пазар, при които не са определящи обичайните пазарни фактори. Те обаче представляват особено чувствителен елемент за правителствата, който е от пряко значение за гарантирането на обществената сигурност. Следователно технологичният суверенитет, без да се разчита необосновано на доставчици извън Европа, е от решаващо значение завътрешната сигурност на ЕС. 
Цели и варианти на политиката
Широката цел на това предложение е да бъде създадена европейска система за комуникация от критично значение, която да свързва комуникационните мрежи на публичните органи, отговарящи за сигурността и безопасността в Европа, и която да осигури безпрепятствена комуникация от критично значение и оперативна мобилност в цялото Шенгенско пространство. По този начин EUCCS ще повиши устойчивостта на публичната комуникационна инфраструктура и ще гарантира способността на Европа да реагира по време на кризи. Друга ключова цел е да се гарантира непрекъснатото развитие на системите за комуникация от критично значение, като се насърчават целенасочени и динамични иновации. Това ще позволи на EUCCS да остане ориентирана към бъдещето и да избегне много дългия и статичен жизнен цикъл на системите за комуникация от критично значение.
Базов сценарий
Ако не бъдат предприети действия от страна на ЕС, ще нарасне разпокъсаността между системите на държавите членки за комуникация от критично значение. Някои от тях ще продължат да използват операционни системи, основани на настоящите стандарти TETRA, TETRAPOL и DMR, много след 2030 г. Други вече ще са преминали към широколентови системи, което ще увеличи пречките пред интеграцията между по-старите и новите системи.
Вариант 1: незаконодателни мерки
Незаконодателни мерки под формата на съобщение на Комисията, чрез които се призовава за техническа свързаност на доброволна основа. Този вариант дава възможност за бързо прилагане и доброволно участие на държавите членки. Той може да улесни сътрудничеството между държавите по по-опростен начин, тъй като участието не е задължително. Биха могли да бъдат разработени необвързващи регионални оперативни процедури за трансгранична и междуведомствена комуникация и сътрудничество между различни групи държави членки, както вече постъпват скандинавските държави.
Вариант 2: законодателно предложение
Законодателно предложение за създаване на система от системи. Този вариант предлага хармонизирано решение, като същевременно зачита суверенитета на държавите членки. Той дава възможност да бъде привлечена финансова и оперативна подкрепа на равнището на ЕС, което би могло да доведе до поефикасна и ефективна система. Законодателното предложение ще определи общата цел, географския обхват, участващите органи, компонентите на равнището на ЕС и на държавите членки (напр. компетенции и отговорности на компетентните органи на ЕС и на държавите членки; минимални технически изисквания към националните системи), стандартни оперативни процедури, както и общи  приложения, инструменти и услуги. Този вариант ще даде възможност за постепенно внедряване, което ще позволи на държавите членки да въведат поетапно широколентов достъп и да изведат постепенно теснолентовия достъп през подълъг период от време.
Вариант 3: създаване на централизирана система на равнището на ЕС
Създаването на централизирана система представлява универсален вариант, който осигурява ясни компетенции за вземане на решения. Този вариант може да рационализира процесите и да гарантира последователно прилагане във всички държави членки. Той включва елементите, посочени във вариант 2, но дава на държавите членки много по-малко гъвкавост как и кога да се присъединят към европейската система и предполага много по-централизирано управление.