Европейски нюзрум: Брюксел прави следваща стъпка в митническата реформа със създаването на Европейски митнически орган

Всеки ден в Европейския съюз влизат над 12 милиона пратки, което прави все по-трудно за митническите служители да проверяват за незаконни или недекларирани стоки и да начисляват дължимите мита, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
Голяма част от тези пратки са дребни – през 2024 г. около 4,6 милиарда пратки с декларирана стойност под 22 евро са влезли в ЕС. Европейската комисия съобщи през август, че митническите органи са проверили едва 0,0082 процента от всички внесени продукти.
Според Европейската сметна палата митническите проверки в някои държави членки не са достатъчно стриктни, а неравномерното прилагане на правилата в целия блок улеснява измамите.
Митническа реформа: какъв е планът?
Още през 2023 г. Европейската комисия представи предложения за цялостна реформа с цел намаляване на бюрокрацията и отговор на предизвикателства като рязкото нарастване на електронната търговия. Централно място в плановете за реформа заема въпросът как да се управлява огромният поток от пратки и колети, които влизат в блока от трети страни, по-специално от Китай.
Първа стъпка в тази посока е въвеждането на обща такса от 2 евро за всяка пратка с ниска стойност (под 150 евро), считано от април 2026 г. ЕС предвижда също до 2028 г. да премахне сегашния праг от 150 евро, под който не се дължи мито, за да осигури равни условия за компаниите.
В общи линии реформата цели модернизиране на митническите процедури, засилване на сътрудничеството между митническите органи на държавите членки и подобряване на контрола върху вноса и износа. Освен това тя обещава по-добро събиране на мита и данъци и по-силна защита на вътрешния пазар.
За целта се предвижда създаването на нов централен митнически информационен портал на ЕС (EU Customs Data Hub), който ще бъде под надзора на все още несъздадения Европейски митнически орган (EU Customs Authority, EUCA).
Идеята е той да служи като център в подкрепа на националните митнически служби. След като бъде създадено, то трябва да опрости митническите процедури, да повиши безопасността на онлайн покупките за гражданите на ЕС и да предостави на националните органи по-прости и по-унифицирани инструменти.
С тази реформа трябва да бъдат реализирани редица предимства – като например опростени изисквания за деклариране чрез единен интерфейс – което се вписва в обещанията на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за намаляване на бюрократичната тежест. ЕС очаква и спестявания до 2 милиарда евро годишно, тъй като порталът ще замени митническата ИТ инфраструктура в държавите членки.
Европейски митнически орган – централа на юг или на север?
Европейският митнически орган трябва да бъде създаден от 2026 г., като за старта му отговаря Европейската комисия. Първият достъп на компаниите до информационния портал е предвиден за 2028 г., доброволното му използване от всички предприятия – до 2032 г., а задължителното – до 2038 г.
Първото ключово решение е къде ще бъде неговото седалище. Девет държави членки влязоха в надпреварата. Конкуренти са Белгия (Лиеж), Хърватия (Загреб), Франция (Лил), Италия (Рим), Нидерландия (Хага), Полша (Варшава), Португалия (Порто), Румъния (Букурещ) и Испания (Малага).
Еврокомисията сега ще оцени деветте кандидатури, като ще се стреми да гарантира, че местоположението ще позволи на управлението да изпълнява задачите и правомощията си, да привлича висококвалифицирани и специализирани кадри и да предлага възможности за обучение. Очаква се решение около февруари, като то ще бъде взето съвместно с държавите членки и Европейския парламент.
Приемащата страна трябва да гарантира, че мястото ще позволи агенцията да заработи от датата на влизане в сила на регламента, като осигури незабавно налични сгради, модерна ИТ и охранителна инфраструктура, пространство за поне 250 служители, високотехнологични зали за срещи и „зона със специален режим на сигурност“ за работа с поверителна информация.
Сред другите критерии са международната достъпност, хотелската база за срещи и конференции, наличието на многоезични училища за децата на служителите, достъпът до здравни услуги и пазара на труда за съпрузи и членове на семействата, както и допълнителен елемент на географски баланс – тоест персоналът да отразява разнообразието на държавите членки на ЕС.
Лиеж е предложен като белгийски кандидат за домакин на институцията. Кандидатурата се подкрепя от федералното правителство и от област Валония.
В заявлението се изтъкват изследователският център по митническо право в Университета в Лиеж, действащ от 2018 г., както и експертността, свързана с летището в Лиеж. Според поддръжниците на кандидатурата големият обем малки входящи пратки през летището дава на изследователи и практици пряка представа за предизвикателствата, свързани с международните потоци в електронната търговия.
„Лиеж е стратегически избор за Европа, голям логистичен център с карго летището си, речния си порт и мултимодалната си свързаност, в сърцето на търговските потоци“, каза министърът на икономиката на Валония Пиер-Ив Жоле. „Тази кандидатура показва нашата амбиция да засилим конкурентоспособността не само във Валония, но и в Белгия и Европа“.
Хърватското правителство влезе в надпреварата със сграда в столицата Загреб, която понастоящем се използва от местния университет. В своята кандидатура то подчерта достъпа до квалифицирана работна ръка, лесната връзка с всички столици в ЕС, доброто качество на живот и един от най-изгодните от гледна точка на разходите варианти за домакинство в Съюза.
Франция номинира Лил, който има бърза връзка с влак с Брюксел. Кандидатурата на Франция „е водена от ангажимента на Франция да защитава вътрешния пазар на Европейския съюз, да улеснява международната търговия и да гарантира конкурентоспособността на нашите предприятия“, се казва в прессъобщение по повод представянето на кандидатурата на Лил през юни.
Ако европейските институции изберат Лил, Франция възнамерява да разположи управлението в бизнес района „Юралил“. „Разположен на кръстопътя на основни европейски логистични и международни търговски маршрути, град Лил се ползва от стратегическо местоположение само на половин час от Брюксел, европейските институции и Световната митническа организация“, каза министърката на публичните сметки Амели дьо Моншален.
Италия смята, че има силни шансове Рим да стане централа на агенцията, тъй като предложението ѝ „се основава на експертните познания, натрупани от Агенцията по митниците и монополите, призната за една от най-напредналите в Европа по отношение на дигитализацията, интегрирането на данни, предотвратяването на измами и прилагането на Митническия кодекс на Съюза“, се казва в съвместно изявление на Министерството на икономиката и финансите, Агенцията по митниците и Община Рим. Италия подчерта и стратегическото си положение в Средиземноморието.
Според медии в Нидерландия силният международен профил на Хага с десетки европейски и международни организации прави града добър кандидат заради вече съществуващата инфраструктура и възможностите за сътрудничество с органи като Европол. Освен това Хага се намира близо до два големи логистични центъра – летище Схипхол и пристанището в Ротердам.
Полският министър на финансите Анджей Домански увери, че Варшава е „готова, напълно готова да поеме задачата да бъде домакин на централата“. Той изтъкна, че митническата реформа е била един от приоритетите на полското председателство на ЕС. За да онагледи силните страни на кандидатурата, министърът посочи „стратегическото местоположение и опита в управлението на външните граници на ЕС“, „модерна и ефективна“ митническа администрация и вече изградено сътрудничество с Агенцията за гранична охрана на ЕС „Фронтекс“, чието седалище също е във Варшава.
Португалското правителство заяви още през септември, че страната отговаря на необходимите условия да бъде домакин на структурата, имайки предвид нейното географско положение за трансатлантическата и междуконтиненталната търговия на Европа.
Община Порто посочи, че бившата ѝ индустриална зона има „изключителни условия“ да приеме митническата служба, макар да призна „силната конкуренция“ от други градове и препятствия като трудния достъп до жилища заради жилищната криза в страната. Португалия вече безуспешно кандидатства през 2017 г. за домакинство на базираната в Амстердам Европейска агенция по лекарствата.
Румъния заяви в своята кандидатура, че митническата служба трябва да бъде разположена там, където оперативните нужди, ускорената дигитализация и реалностите на европейските граници се пресичат пряко. Румъния и столицата ѝ Букурещ са такъв стратегически пункт, тъй като страната е една от държавите членки с най-дълга външна граница на ЕС и управлява значителен обем търговски потоци всяка година.
През румънските митнически пунктове ежегодно преминават милиони тонове стоки, което я превръща в ключов оперативен център за икономическата сигурност на ЕС. Според кандидатурата тази реалност и опитът на Румъния в управлението на граници и търговски потоци я позиционират като зрял партньор, готов да допринесе за новата митническа архитектура на ЕС.
Испанското правителство смята, че Малага, разположена на Коста дел Сол, отговаря на всички необходими изисквания и стандарти за качество, за да бъде домакин на новата агенция, и изрично подчерта добрите ѝ технически и логистични условия, включително развитата телекомуникационна инфраструктура.
По този начин Испания се опитва да осигури централата на нова агенция на ЕС едва година след като не успя в опита си да приюти Европейския орган за борба с изпирането на пари (AMLA), който сега е базиран във Франкфурт.
Държавите членки – какви са техните приоритети?
„По-безопасната търговия означава по-безопасна Европа“, каза Домански, като обясни, че „силният и устойчив“ митнически съюз гарантира защитата на вътрешния пазар, безопасността на потребителите и стабилното икономическо развитие.
Но как да се провеждат тези общи търговски и митнически политики остава предмет на спорове.
Европа трябва да защитава определени стратегически сектори, като стоманодобивната индустрия, но в същото време да остане отворена за инвестиции с висока добавена стойност от други страни, каза действащият чешки министър на индустрията Лукас Влчек в понеделник в Брюксел след разговори с колегите си от други държави в ЕС.
Чехия е една от най-категоричните държави, които се противопоставят на предложенията ЕС да купува само продукти, „произведени в Европа“. Тази позиция се лансира основно от Франция.
Първоначално Европейската комисия планираше този месец да публикува инициатива, насочена към приоритизиране на продукти, произведени в Европа. Но тя срещна съпротива – наред с други – от Чехия, Словакия, Ирландия, Швеция и Латвия. В крайна сметка ЕК реши да отложи предложението до 28 януари, съобщи „Файненшъл Таймс“.
В документ, разпространен от чешката страна, се посочва, че всякаква форма на европейско предпочитание трябва да избягва непредвидени последици за откритостта или целостта на единния пазар.