Десетилетие след като повече от един милион души пристигнаха в Европа, наследството на миграционната вълна от 2015 година е видно в политиката, класните стаи, работните места и общностите. Въпреки че за еврокомисаря по миграцията Магнус Брунер суверенният контрол върху миграционната политика и сътрудничеството с трети страни са ключови за възпирането на по-нататъшен приток на кандидати за убежище, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Десет години след началото на миграционната вълна от 2015 година европейският комисар по въпросите на миграцията Магнус Брунер заяви, че Европейският съюз решава кой преминава и кой не преминава през границите му. За да бъде решен въпросът с по-нататъшното пристигане на мигранти от извън ЕС, той призова за по-ефективно връщане и за по-силно сътрудничество с третите страни.
"След десет години на преговори създаваме модерна миграционна система, която възобновява контрола върху това кой може да дойде в Европа и кой не", каза Брунер пред Европейския нюзрум в писмени отговори, имайки предвид Пакта за миграцията и убежището, който се планира да влезе в сила през юни догодина.
Пактът е набор от нови правила, които уреждат миграцията и създават обща система за убежище на европейско ниво. Според европейската гранична агенция Фронтекс той "ще гарантира, че Съюзът ще има силни и сигурни външни граници, че човешките права се спазват и че нито една страна от ЕС няма да бъде оставена сама, когато е под натиск".
"Вкарваме в ред нашия европейския дом и гарантираме, че разполагаме с правилната юридическа рамка, за да можем да създадем бързи, ефикасни и ефективни процедури за убежище и връщане, и хармонизирана система за справяне с пристигането на граждани от страни извън ЕС", изтъкна Брунер.
"За да предотвратим предприемането на опасни пътувания, трябва да работим с третите страни по маршрутите, както и в страните по произход", каза австрийският еврокомисар.
В отговор на въпрос как ЕС възнамерява да възстанови общественото доверие на фона на растящото недоволство от масовата имиграция, Брунер каза, че "приоритетът по отношение на миграцията трябва да бъде създаване на увереност у хората, че контролираме това, което се случва в Европа".
Десетилетие след “Wir schaffen das”
Тези кадри станаха исторически: опашки от изтощени мъже и жени, които носят вещите си на гръб и които едвам кретат из Централна Европа в началото на септември 2015 г.
На 31 август тогавашният германски канцлер Ангела Меркел произнесе знаменитата фраза от три думи “Wir schaffen das” (което на немски значи "Ще се справим"), докато хиляди бежанци вървяха по протежението на магистрала в Унгария към Германия. По онова време никой не си представяше, че тези думи ще станат най-известното изречение за цялото ѝ 16-годишно управление.
Меркел и тогавашният австрийски канцлер Вернер Файман решиха в нощта на 4 срещу 5 септември 2015 година да оставят границите на двете страни отворени.
За няколко месеца в Германия влязоха стотици хиляди хора, повечето от които бягаха от конфликтите в Сирия, Ирак и Афганистан - това беше повратен момент, който създаде дълбоки разделения в Германия.
Смята се, че 2015 година направи възможен възходът на германската крайнодясна партия "Алтернатива за Германия".
Според Марко Ловец, професор от катедрата по международни отношения на Люблянския факултет по обществени науки, новата миграционна ситуация е била един от основните катализатори за промяна в политическата атмосфера в Европа. От 2014 година десните, евроскептическите и популистките партии използват миграцията като една от основните теми преди национални и европейски избори.
Опасното пътуване към благоденствието
На европейско ниво правото на убежище, което е закрепено в Женевската конвенция и е ратифицирано през 1951 година от 155 страни, води до това, че над един милион души са могли да подадат молба в Европейския съюз миналата година.
Много мигранти влизат в Европейския съюз през Гърция, след което тръгват на север през страните кандидатки за членство в ЕС Сърбия и Северна Македония. Други решават да тръгнат на запад, като използват маршрути през Албания или Косово.
Заради географското си разположение Северна Македония е използвана като коридор между Гърция и Сърбия. Мигрантите са изправени пред много предизвикателства по време на пътуването: произволно задържане и експулсиране, тормоз и малтретиране, и дори смърт.
Трафикантите на хора вкарват хората в страната и събират големи незаконни печалби (от 500 до 1500 евро на човек) за транспорта им от Гърция в Сърбия.
Хърватия също е разположена на критичния западнобалканския маршрут. Подобна на Северна Македония, тя е транзитна точка по пътя към по-богатите страни членки - основно Германия, Австрия и Швеция.
През 2015 година, когато премиер е Зоран Миланович, Хърватия разрешава на мигрантите да влязат в страната, но само за да бъде оказана помощ на болните и немощните, преди да бъдат откарани по-нататък - към границите с Унгария и Словения. Хърватия отказва да стане гореща точка или център за приемане, от който бежанци да бъдат прехвърляни към северните страни членки на ЕС.
Друг популярен, но опасен маршрут води от Северна Африка и Близкия изток към Италия, като мнозина се опитват да прекосят Средиземно море с лодки и намират смъртта си там.
Според Агенцията на ООН за бежанците пикът на пристиганията по море е бил през 2016 година, когато предприелите пътуването са били 181 436, от които 4578 са загинали или изчезнали. Числата варират през годините, но броят на загиналите и изчезналите е огромен.
По-малко хора пристигат, но интеграцията е доказано неравномерна
Само в Германия, Испания, Италия, Франция и Гърция са подадени близо 80 процента от молбите за убежище в ЕС миналата година, сочат данни на френската служба за защита на бежанците и хората без гражданство.
Германия остава най-желаната дестинация с 237 хиляди молби, или 23 процента от всички молби в ЕС, на следващите позиции са Испания, Италия и Франция.
Кипър е страната с пропорционално най-много молби за убежище на глава от населението (по една на всеки 138 жители), а на второ място е Гърция (с 1 на всеки 141 жители).
Данните обаче показват, че броят на молбите намалява, въпреки че дебатът около тях се изостря.
В Германия молбите са намалели с почти 60 процента през август тази година, като общо 7803 души са кандидатствали за убежище за първи път през август, в сравнение с 18 427 миналата година, каза във вторник вътрешното министерство.
Спадът е отчетен на фона на различните мерки за ограничаване на миграцията на канцлера Фридрих Мерц, който встъпи в длъжност през май. Правителството на Мерц предприе сурови мерки, като налагане на строг граничен контрол и депортиране на осъдени престъпници към родния им Афганистан, който е под контрола на талибаните.
Подобен спад се наблюдава в Испания, където от януари до септември тази година там пристигнаха 23 931 - с 11 578 по-малко, отколкото през същия период миналата година.
Въпреки че е страна на първа линия, антиимиграционните наративи все още не са пуснали корен в Испания, макар че през последните месеци имаше някои инциденти.
Например, през юли имаше белязани от насилие антиимигрантски безредици в град Торе-Пачеко, след като 68-годишен пенсионер каза, че трима мъже от северноафрикански произход са го атакували безпричинно на 9 юли.
Внезапният изблик на насилие изненада Испания, но антимигрантският дискурс вече се беше разпространил, отчасти заради дезинформация, разпространявана от медиите.
***
Проверка на фактите: Дезинформацията катализира антимигрантски настроения в Испания
Екипът за дигитални проверки на Франс прес в Испания развенча много неверни твърдения за имигрантите. Придобило голяма известност видео, на което се вижда как бездомник в Алмерия бива нападнат през май, е извадено от контекст и спомага за подстрекаването към насилие срещу мигрантите, като е направена невярна връзка с инцидента в Торе-Пачеко.
Целият текст на АФП на френски език може да бъде прочетен на: https://factuel.afp.com/doc.afp.com.683E4WE
***
Съседна Португалия пое ангажимента да приема около 4500 кандидати за убежище, когато бежанската криза започна през 2015 г. На практика страната прие около 1550 бежанци от 2015 до 2018 г., много от които бяха прехвърлени от лагери в Гърция и Италия.
Усилията за интеграция бяха координирани чрез смесица от правителствени инициативи и такива на гражданското общество. На бежанците бяха осигурени подслон, здравеопазване, образование и уроци по португалски език. Бяха разработени също програми за заетост, въпреки че гарантирането на съвпадение между уменията и нуждите на пазара на труда се оказа трудна задача.
Една от характерните особености на португалския подход беше разпръскването. Вместо да концентрират бежанци в големите градски центрове, властите разпръснаха семействата из градове и села по цялата страна. Тази стратегия насърчава тесните връзки с общността, но много бежанци се почувстваха изолирани от по-големите диаспори. Езиковата бариера и непризнаването на професионалната квалификация още повече усложниха интеграцията.
В България дебатът до голяма степен се фокусира върху пазара на труда. Проучване на социологическа агенция "Мяра" през март установи, че повече от половината българи са против приемането на мигранти на работа в България, въпреки че има недостиг на работна ръка.
Във Франция правителството обяви през юли, че регистрацията на законно пребиваващите чужденци във френската публична система за заетост France Travail ще става автоматично, малко след пристигането им в страната. Правителството каза, че 16,4 процента от законно пребиваващите във Франция чужденци от страни извън ЕС са без работа.
В Германия близо две трети от бежанците, пристигнали при вълната през 2015 година, имат работа към 2022 г., сочат най-скорошните данни на Института за изследване на заетостта. Много мигранти обаче са без работа. За тях е четири пъти по-вероятно да останат безработни в сравнение с останалите жители - миналата година 28% от мигрантите са били безработни.
В Италия има около 2,4 милиона чуждестранни работници по данни на министерството на труда и социалната политика - това се равнява на повече от 10 процента от цялата активна работна ръка в страната. Въпреки че донасят мултикултурализъм в Италия, много от тях се сблъскват със структурни предизвикателства при интегрирането си - включително езикови и бюрократични бариери, както и проблеми с намирането на жилище.
Устояване на изпитанието на времето
Десет години след произнасянето на легендарната си фраза - "Ще се справим", Ангела Меркел смята, че Германия е отбелязала значителен прогрес с интегрирането на мигрантите.
Меркел признава, че страната "не беше добре подготвена" към онзи момент за тази "огромна задача" и че е имало "разочарования". Въпреки това тя отбелязва, че много хора са положили "невероятни усилия" при приемането на новопристигналите.