ЕС и страните от МЕРКОСУР се подготвят за окончателното ратифициране на спорно споразумение за свободна търговия – т.нар. споразумение за асоцииране между ЕС и МЕРКОСУР, което се обсъжда от двадесет и пет години.
Европейската комисия, насърчавана от страни като Германия и Испания, изглежда склонна да подпише споразумението, което ще позволи на латиноамериканските страни да изнасят по-големи количества говеждо месо, пилешко месо или захар, без да плащат мита в Европа.
Някои страни от ЕС обаче блокират по-нататъшното развитие по споразумението, като водещо място в опозицията заема Франция. Сега Франция се опитва да убеди други държави от ЕС да се присъединят към нея, за да се формира малцинство, способно да блокира приемането на споразумението.
Сделката между ЕС и МЕРКОСУР, в която участват Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай, има за цел да създаде една от най-големите зони за свободна търговия в света, обхващаща над 700 милиона души. Основната й задача е да се намалят митата и да се стимулира търговията. Предлаганите мерки не се отнасят за Боливия, която неотдавна се присъедини към МЕРКОСУР, и Венецуела, чието членство беше преустановено от 2016 г.
Пактът беше предложен за обсъждане през 1999 г., а през 2019 г. беше постигната договореност. Но той все още не е ратифициран и продължава да бъде отхвърлян от европейските земеделски стопани, които са обезпокоени от нелоялната конкуренция и дъмпинговите цени в полза на южноамериканските продукти. Смята се също така, че в споразумението липсват адекватни екологични, социални и здравни стандарти.
ЕС вече е основен пазар за страните от МЕРКОСУР. Според сайта на МЕРКОСУР през 2023 г. Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай са изнесли за ЕС храни и различни селскостопански продукти на обща стойност почти 24 млрд. долара (22,7 млрд. евро). Това представлява 13,3 % от общия износ на тези четири държави извън МЕРКОСУР.
Евростат оценява вноса на селскостопански продукти в ЕС от Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай на 18,4 млрд. евро през 2023 г. (без тютюн и сол). На тези четири държави се падат 12,6% от вноса на 27-те държави членки на ЕС, в стойностно изражение.
Франция и нейните земеделски производители се противопоставят на споразумението
Френските фермери отдавна изразяват недоволство от намаляващите доходи, строгите екологични разпоредби на ЕС и прекомерните според тях изисквания на правителството. По-рано тази година демонстрациите включваха блокади на магистрали, което накара правителството да обещае широка подкрепа.
Според фермерите споразумението би довело до нелоялна конкуренция, например чрез заливането на пазара с месо от Аржентина и Бразилия, за което няма да се прилагат строгите здравни и екологични стандарти на ЕС.
По-малко от година след историческите протести френските фермери отново излязоха на улицата.
От 17 ноември фермерите започнаха протестни действия, водени от земеделския синдикат Националната федерация на земеделските съюзи (НФЗС). Лидерът на НФЗС Арно Русо разкритикува споразумението, като посочи, че то не е в съответствие с Парижкото споразумение за климата и не гарантира еднакви производствени стандарти.
Във вторник, 19 ноември, фермери, подкрепяни от твърдолинейния фермерски съюз "Координасион Рюрал" (Coordination Rurale), блокираха магистрала А9 при южния френски град Льо Булу, близо до границата с Испания. Те не допускаха преминаването на камиони, но блокадата им не попречи на леките автомобили да преминават, отбелязва журналист от Франс прес. Магистрала А9 е важен търговски път между Иберийския полуостров и останалата част на Европа.
В рядко срещана проява на единодушие френската политическа класа подкрепи широко разпространената опозиция срещу сделката между ЕС и МЕРКОСУР, а президентът Еманюел Макрон наблегна на отхвърлянето на споразумението "в този му вид" по време на обиколката си в Южна Америка по време на протестите.
В сряда, 20 ноември, "Координасион Рюрал" вдигна блокадата на испанската граница след изразена подкрепа от премиера Мишел Барние. "Вашият министър-председател познава и уважава земеделските производители. Ще направя всичко възможно... да спазя многобройните ангажименти, които бяха поети", каза Барние, който е бивш министър на земеделието.
Макрон: Франция не е сама
По време на двудневната среща на върха на Г-20 в Бразилия, състояла се на 18 и 19 ноември, Макрон заяви, че Франция не е единствената страна, която се противопоставя на споразумението. "Противно на това, което много хора си мислят, Франция не е изолирана и няколко държави се присъединиха към нас", заяви френският президент.
Във вторник (26 ноември) проевропейското правителство на полския премиер Доналд Туск прие резолюция, в която се противопоставя на настоящия проект на споразумението с МЕРКОСУР. Той заяви, че Варшава няма да приеме споразумението за свободна търговия, договорено от ЕС и блока МЕРКОСУР "в този му вид", с което се присъедини към водената от Франция опозиция.
По-рано този месец полското министерство на земеделието изрази "сериозни резерви" по отношение на настоящия проект на споразумението между ЕС и МЕРКОСУР, като предупреди, че ако то бъде подписано, полските и европейските производители може да бъдат "изхвърлени от пазара на ЕС". Министерството предупреди, че споразумението може да навреди най-много на полските производители на птиче и говеждо месо, захар и етанол.
В Румъния Алиансът за земеделие и сътрудничество (АЗС) поиска от властите на страната да блокират подписването на търговското споразумение с аргумента, че то ще окаже отрицателно въздействие върху селското стопанство и земеделските производители в Румъния и Европа, които спазват стандартите на ЕС по отношение на селскостопанското и животновъдното производство и екологичните разпоредби и произвеждат храни с най-високи стандарти за хранителна стойност и качество.
В италианското правителство има вътрешно разделение относно споразумението. Министърът на земеделието Франческо Лолобриджида, близък съюзник на крайнодясната министър-председателка Джорджа Мелони, заяви, че "договорът между ЕС и МЕРКОСУР в сегашния му вид е неприемлив". "Трябва да проверим дали държавите от МЕРКОСУР спазват същите задължения, които ние налагаме на нашите земеделски производители по отношение на правата на работниците и околната среда", допълни Лолобриджида.
Външният министър Антонио Таяни, чиято консервативна партия "Напред, Италия" също е част от управляващата коалиция на Мелони, обаче демонстрира по-положителна позиция. "По принцип подкрепяме сключването на споразумението с МЕРКОСУР, потвърждавам го, но има точки, по които трябва да бъде взето решение, защото те не са напълно задоволителни за Италия", каза той.
Страните, подкрепящи споразумението, изтъкват неговата икономическа и стратегическа стойност
Макар че търговското споразумение е обект на твърда опозиция, някои страни от ЕС подкрепят напредъка по споразумението с МЕРКОСУР.
На срещата на министрите на търговията на ЕС в Брюксел миналата седмица испанският държавен секретар по търговията Мария Ампаро Лопес Сеновиля изрази увереност, че предстоящият технически кръг от преговорите за споразумението с МЕРКОСУР ще бъде последният и че до декември може да бъде постигнат "съществен напредък".
Германският канцлер Олаф Шолц призова сделката "най-накрая" да бъде сключена след години на преговори. "Трябва най-накрая да сключим споразумението за свободна търговия на МЕРКОСУР след повече от 20 години", заяви Шолц в рамките на срещата на върха на Г-20 в Бразилия.
Португалският министър на земеделието Жозе Мануел Фернандеш заяви, че търговското споразумение между ЕС и МЕРКОСУР трябва да помогне за намаляване на търговския дефицит на Португалия с Бразилия. "Без МЕРКОСУР имаме годишен дефицит от 500 млн. евро, а със споразумението съм убеден, че този дефицит в сектора на хранително-вкусовата промишленост и горското стопанство може и ще бъде намален", каза още Фернандеш.
Българският заместник-министър на икономиката и промишлеността Николай Павлов подчерта, че за ЕС е особено важно да продължи усилията си за приключване на преговорите с Австралия, Мексико и МЕРКОСУР, както и с държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). По думите му в търговските преговори ЕС трябва да прилага индивидуален подход, съобразен с нивото на икономическо развитие на всяка страна партньор.
Що се отнася до МЕРКОСУР, България би подкрепила балансирано споразумение, което защитава интересите на предприятията от ЕС, особено на земеделските производители.
В Швеция както дясното правителство, така и по-голямата част от опозицията подкрепят в голяма степен споразумението с МЕРКОСУР. Министърът на земеделието Петер Кулгрен твърди, че сделката всъщност ще бъде от полза за селскостопанския сектор в Европа, тъй като ще позволи по-голям износ.
"Швеция ще бъде най-ясният глас в подкрепа на свободната търговия на тази среща и през следващите месеци. Надяваме се, че ще успеем да накараме и повече държави да тръгнат по нашия път", заяви шведският министър на търговията Бенямин Дуса преди срещата на министрите на търговията на ЕС в Брюксел миналата седмица.
Какво следва за ЕС и МЕРКОСУР?
Миналата седмица изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за търговията, Валдис Домбровскис заяви, че преговорите за споразумение за асоцииране с МЕРКОСУР "напредват", но не пожела да посочи краен срок за сключването му.
Преговарящите от ЕС и техните партньори от МЕРКОСУР ще продължат да договарят последните детайли на текста с оглед на срещата на върха на лидерите на МЕРКОСУР в Монтевидео, Уругвай, на 5 и 6 декември.
_________________________________________________________________________________________________________________________________________
Проверка на фактите: Световната банка призовава да се премахнат емисиите на парникови газове от селското стопанство
Една от основните тревоги на земеделските стопани в ЕС във връзка с търговското споразумение между ЕС и МЕРКОСУР е фактът, че те трябва да спазват строги екологични стандарти, докато страните от блока МЕРКОСУР не ги спазват. В резултат на това европейските земеделски производители твърдят, че ако споразумението бъде подписано, те ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от южноамериканските земеделски производители.
По-рано тази година Световната банка разпространи прессъобщение, в което посочва, че почти една трета от емисиите на парникови газове могат да бъдат намалени в световната система на селското стопанство и храните до 2030 г. През май тази година в социалните медии се разпространяваха фалшиви съобщения, в които се твърдеше, че Световната банка е подписала споразумение със западните държави за премахване на селското стопанство до 2030 г.
Екипът за проверка на фактите на германската агенция ДПА опроверга тези твърдения, като обясни, че споразумението не е за премахване на селското стопанство, а за промяна на селскостопанските процеси, за да се помогне за намаляване на емисиите.