ЕС възнамерява да засили защитата на своите граници с Русия. Съобщението дойде малко след като Варшава обяви, че е унищожила поне три руски дрона в своето въздушно пространство в сряда – реакция, която предизвика опасения от ескалация на войната в Украйна. Това съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
„Няма никакво съмнение: източният фланг на Европа защитава цяла Европа“, заяви в сряда председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в голяма реч пред Европейския парламент в Страсбург в сряда. „От Балтийско до Черно море. Ето защо трябва да инвестираме в неговата подкрепа чрез инициативата „Бдителност по източния фланг“ (Eastern Flank Watch)
Концепцията е все още в начален етап и официален план не е публикуван. Фон дер Лайен я описа като програма за укрепване на защитата на държавите от ЕС, граничещи с Русия, с инвестиции в сателитно наблюдение в реално време и „стена от дронове“.
Тя обяви също за създаването на „съюз за дронове“ с Украйна и заклейми Русия за „безразсъдно и безпрецедентно нарушение на въздушното пространство на Полша и Европа“.
Какво се случи в Полша?
Речта за състоянието на ЕС, произнесена от Фон дер Лайен, е планирана предварително, но бе произнесена само часове след като въздушното пространство на Полша бе нарушено, както каза полският премиер Доналд Туск, 19 пъти от руски дронове, от които поне три бяха свалени. Варшава и съюзниците ѝ вдигнаха изтребители. Не се съобщава за пострадали.
Руски дронове и ракети и преди са навлизали във въздушното пространство на страни от НАТО, включително Полша, по време на продължаващата три години и половина война на Русия срещу Украйна, но досега държава от алианса не е предприемала опит да ги свали.
Туск заяви, че е задействал член 4 от договора на НАТО, който позволява на всяка страна да поиска спешни консултации, когато смята, че нейната „териториална цялост, политическа независимост или сигурност“ са застрашени. Това е едва осмият случай на прибягване до мярката от основаването на НАТО през 1949 г.
„Тази ситуация (…) ни доближава повече от всякога до открит конфликт след Втората световна война“, каза Туск пред полския парламент, но добави: „няма причина днес да твърдим, че сме в състояние на война“.
Русия отрече да носи отговорност за нарушението. Министерството на отбраната ѝ заяви в Телеграм, че „нямало планове да се удря инфраструктура в Полша“.
Как реагира Европа?
Лидери от ЕС се обявиха в подкрепа на Полша след станалото.
Италианският президент Серджо Матарела заяви: „Случаят с дроновете в Полша е изключително сериозен. Тревожно е, че вървим по ръба, откъдето можем да се плъзнем в бездната на неконтролируемо насилие.“ Той сравни атмосферата от последните седмици с тази, довела до Първата световна война.
Италианският премиер Джорджа Мелони изрази „пълна солидарност с Полша заради сериозното и неприемливо нарушение на полското и натовското въздушно пространство от Русия“.
Чешкият премиер Петър Фиала осъди Русия и разкритикува политици, които наричат НАТО агресор или се противопоставят на укрепването на отбраната: „Това не е политическа позиция, а услуга на руската пропаганда, която не трябва да допускаме да надделее в Чехия“. Той призова всички политически сили ясно да осъдят нападението.
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес бе по-предпазлив. "Очевидното нарушаване на полското въздушно пространство от руски дронове изисква необходимата твърдост, но не и прибързани действия", заяви той и подчерта, че Европа и НАТО трябва да останат единни, като добави: „Испания иска мир, работи за безусловно примирие, но и за сигурността на Европа и европейците“.
Германският канцлер Фридрих Мерц бе по-категоричен, обвинявайки Русия, че е „поставила в опасност живота на хората в страна, която е част от НАТО и ЕС“. Министърът на отбраната Борис Писториус определи станалото като „провокация срещу цялата НАТО“.
Френският президент Еманюел Макрон нарече случилото се „просто неприемливо“.
Дори унгарският премиер Виктор Орбан – известен симпатизант на Путин – изрази „пълна солидарност“ с Полша, без да осъди Москва.
Словашкият премиер и съюзник на Русия Роберт Фицо също не обвини Москва. Той написа в Екс, че става дума за „сериозен инцидент с далечни последствия“ и че е „жизненоважно обективно да се установи дали е бил умишлен или случаен и под чий контрол са били дроновете“. Бившият министър на отбраната Ярослав Над обвини правителството, че не е свикало Съвета за национална сигурност.
България и Словения бяха по-категорични. Българското МВнР заяви: „България е единна в пълна солидарност с нашия съюзник Полша“. То добави, че „повтарящите се руски навлизания във въздушното пространство на НАТО са заплаха за евроатлантическата сигурност“.
Словенският премиер Роберт Голоб нарече нарушението „напълно неприемливо“ и обяви „пълна солидарност с Доналд Туск“.
Румънският президент Никушор Дан също заяви, че страната му стои зад Полша и е готова „да реагира по същия начин“ при подобна ситуация.
Какво следва?
В краткосрочен план Латвия затвори въздушното си пространство по границата с Русия и Беларус за една седмица.
Полша също наложи ограничения на въздушния трафик по източната си граница – мярка, валидна до 9 декември, между земната повърхност и 3000 метра височина, от залез до изгрев, с изключение на военни полети.
Полша поиска и извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, насрочено за днес.
Някои анализатори смятат, че инцидентите с дронове са умишлен тест. Германският външнополитически експерт Норберт Рьотген заяви, че Русия проверява решимостта на НАТО и се опитва да го сплаши заради подкрепата му за Украйна. Върховната представителка на ЕС Кая Калас също определи случилото се като „промяна на правилата на играта“, която трябва да доведе до по-строги мерки в следващия пакет санкции.
Деветнадесетият пакет санкции на ЕС срещу Русия ще бъде обявен този месец. Фон дер Лайен каза, че акцентът ще бъде върху по-бързото отказване от руски изкопаеми горива, пресичане на „сенчестия флот“, който заобикаля петролното ембарго, и натиск върху трети страни да спазват ограниченията. Тя отново посочи и целта да се използват блокираните руски активи за финансиране на Украйна.
Съюзът за дронове също ще цели противодействие на руските заплахи, но подробности засега липсват. Говорител на Комисията заяви, че конкретни стъпки ще последват по-късно, а идеята е „Комисията, държавите членки, европейските индустриални играчи и Украйна да работят все по-тясно заедно в сектора на дроновете, за да продължат подкрепата за Украйна“.
Междувременно европейските държави увеличават военните си разходи – под натиска на заплахата от Русия и на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Новата схема на ЕС за нисколихвени заеми в помощ на държавите за тази цел бе обявена във вторник.
Полша получи почти 44 млрд. евро от общия фонд от 150 млрд., следвана от Румъния (16,7 млрд.), Франция и Унгария (по 16,2 млрд.) и Италия (15 млрд.). Средствата са предназначени за подсилване на ключови области като противовъздушна отбрана и за въоръжаване на Украйна.