С оглед на притеснителните темпове, с които изчезват горите по света, Европейският съюз прокарва строги нови правила за справяне с обезлесяването и за свързаните с него продукти. Но вътре в обединението се натрупва политически натиск те да бъдат разводнени, като раздутата бюрокрация е основен повод за притеснения, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Световните гори са застрашени: стотици милиони хектари гора бяха изсечени през последните десетилетия. Европейският съюз иска да сдържи тази тенденция, но призивите да забави новите си правила стават все по-силни.
Според Университета на Мериленд (в САЩ) и Световния институт за ресурсите всяка минута на всеки час на всяко денонощие се унищожава тропическа гора с площ, колкото 18 футболни игрища.
Ако всичко това се събере, само за една година светът е загубил 67 хил. км. ценни първични тропически гори – площ два пъти по-голяма от тази на Белгия или Тайван.
Тропическите гори, които съдържат най-високата концентрация на биологично разнообразие, са най-заплашените горски биоми на планетата. Те са също така като гъби за попиване на въглероден диоксид, което помага да се предотврати това глобалните температури да се увеличат дори по-бързо, отколкото в момента.
„През 2025 г. правителствата трябва да предприемат смели действия, за да се включат в правилната посока“ предупреди коалиция от близо 40 неправителствени организации, мозъчни тръстове и изследващи горите институции в документ, който очертава предложения за политически мерки.
За да се сведе до минимум приносът за световното обезлесяване и да се популяризират по-устойчиви практики сред компаниите, действащи в обединението, ЕС към момента е представил Регламент за обезлесяването (Deforestation Regulation – EUDR).
Въпреки това, като част от по-широките усилия срещу Зелената сделка на ЕС – основополагащата климатична стратегия, която цели да направи Европа климатично неутрална до 2050 г. – някои държави членове призовават за допълнителни отсрочки при прилагането на правилата.
Какво означава Регламентът на ЕС за обезлесяването?
Целта на Регламента е да спре влизането или излизането от Европейския пазар на продукти, ако те са произведени чрез изсичане на гори. Според този закон добитък, какао, кафе, палмово масло, каучук, соя и дървесина могат да се продават в ЕС, единствено ако не е имало изсечени след 2020 г. за тях гори.
Компаниите, които внасят споменатите суровини в обединението от 27 държави, ще са отговорни за проследяването на веригите за доставки, за да докажат, че те не произлизат от обезлесени зони, като ще разчитат на данни от сателити и геолокация.
Онези, които не спазят Регламента, ще се сблъскат с големи глоби от поне 4% от годишния си оборот в ЕС. Сателитен и генетичен анализ ще се използват за проверка на произхода на продуктите и дали изискванията са изпълнени.
В ЕС например Испания има „специалната отговорност“ да намалява обезлесяването като най-големият европейски вносител на соя според предупреждение, издадено миналата година от неправителствената организация „Алианс за нулево обезлесяване“ (Alianza Cero Deforestación.)
Компаниите обаче са далеч от изпълнението на изискванията за проследяване. В Германия например сдружението с нестопанска цел „Германска помощ за околната среда“ (Deutsche Umwelthilfe) откри, че от 32 проучени компании в млечната, месната, птицевъдната и фуражна промишленост, както и в системите за кетъринг и търговия на едро и дребно, едва четири могат да проследят соята, едва три могат да проследят палмовото масло до първоначалното място на отглеждане.
Като се вземе предвид производството и употребата на седемте горепосочени суровини, Европейската комисия разкри преди месец първия си показател, който класифицира страните въз основа на равнището на риск от обезлесяване при производството на стоки.
Русия, Беларус, Северна Корея и Мианма са единствените четири страни, смятани за изложени на висок риск от обезлесяване, докато Бразилия и Индонезия – в миналото често критикувани за масовото изсичане на тропически гори – понастоящем са поставени в категорията със среден риск.
Списъкът предизвика недоумение сред членовете на ЕС и природозащитните групи.
Австрийският министър на земеделието и горите Норберт Точниг твърди, че страни с висок риск от обезлесяване сега се класифицират като страни със среден риск, допълвайки, че това подкопава усилията на „страни като Австрия, които имат много строги закони и действат по устойчив начин“.
Според данни на Световния институт за ресурсите, публикувани през октомври, Бразилия, Демократична република Конго, Боливия и Индонезия са сред страните с най-високи загуби на първична тропическа гора през 2023 г., съвместно отговарящи за загубата на 2,45 млн. хектара през същата година.
„Настоящата класификация е неразбираема и противоречи на ясните думи на Регламента. Вместо добре обоснована, опираща се на конкретни данни оценка, политическите съображения изглежда са изиграли решаваща роля“, заяви Асоциацията „Земеделски и горски предприятия Австрия“ (Land&Forst Betriebe Österreich).
Италианският министър на земеделието Франческо Лолобриджида заяви, че „никой не отрича, че Беларус и Русия трябва да бъдат санкционирани“, но нарече абсурдно страни като Италия и други в Европа да бъдат поставяни в една група с такива от Африка, които според него имат значително по-ниски регулаторни стандарти.
Природозащитната група „Глобален свидетел“ се оплака, че системата за показателите „не се е справила“ със „страни като Бразилия и Парагвай, които не са категоризирани като високорискови, въпреки че кризата с обезлесяването да поглъща важните за климата гори“ там.
Защо държави от ЕС настояват за допълнително отлагане?
Първоначално Регламентът трябваше да влезе в сила в края на 2024 г. Въпреки това през декември Европейският парламент гласува за отлагане на прилагането му с една година, насрочвайки влизането му в сила на 30 декември т.г. за големите компании и на 30 юни 2026 г. за малките и средни предприятия.
Група от 11 държави членове дори настоява за допълнително забавяне на прилагането на правилата, посочвайки, че „наложените върху земеделците и горските стопанства изисквания остават високи, ако не и невъзможни за прилагане“. Те също така критикуват размера на бюрокрацията, изисквана от фермерите.
В проектодокумент, съставен от Люксембург и Австрия и подписан от девет други държави – България, Хърватия, Финландия, Италия, Латвия, Португалия, Румъния, Словения и Чехия – подписалите се казват, че изискванията „са непропорционални за целта на Регламента, която е предотвратяването на обезлесяването там, където то всъщност се случва“.
Европейската комисия, водена от председателя Урсула фон дер Лайен, е поставила за цел бюрокрацията за бизнеса да бъде намалена с около 25%. Очаква се задълженията за отчитане за малките и средните предприятия да намалеят с 35 на сто.
„Не искаме да заринем засегнатите в Европа с бюрокрация. Искаме да предотвратим незаконното обезлесяване“, заяви Точниг преди срещата на земеделските министри от ЕС в Брюксел от миналата седмица.
Неговият германски колега Алойс Райнер заяви, че „европейската инициатива за справяне с глобалното обезлесяване е добро предложение, но бюрократичната тежест върху много държави в Европа става прекалено голяма“. „Това не ни е нужно“, допълни той.
Страните призовават за създаването на категория държави с нулев риск за обезлесяване, които да бъдат изключени от задължения и контрол.
Словенското Министерство на земеделието, горите и храните отговори на въпрос от словенската новинарска агенция СТА, заявявайки, че страната предлага инициативата за допълнително отлагане на закона заради извънредната административна тежест за фермерите, малките горски стопанства, предприемачите и националните власти. То издаде призив за допълнително опростяване на Регламента, особено в страните с нисък риск според класификацията на Комисията.
Чешкият министър на земеделието Марек Виборни заяви, че „макар и да не поставяме под съмнение глобалния проблем с обезлесяването, това не е проблем, изпитван от Чехия или от повечето страни в ЕС“. Той заяви също, че „проблемът е някъде другаде и трябва да сме сигурни, че няма да засегне нашите фермери, горски стопанства и търговци“.
В Румъния Съюзът за земеделие и коопериране, съставен от четири големи земеделски организации, заяви, че законът не въвежда реални подобрения за земеделците и горските стопанства в ЕС, които са били често и интензивно представяни от заинтересовани страни в селскостопанския и горския сектор.
КОП 30 на хоризонта
Опазването на горите е начело на дневния ред на климатичната конференция на ООН КОП 30, на която Бразилия ще бъде домакин през ноември в тропическия град Белем.
„Оценка на декларацията за горите“ (The Forest Declaration Assessment), широка коалиция от граждански и изследователски групи, работещи в областта на горите, заяви, че лидерите трябва да покажат напредък в обръщането на тенденцията за обезлесяване, преди да се съберат в амазонския град.
ЕС участва в преговорите на КОП30 и се очаква да настоява за по-решително глобално действие срещу обезлесяването и климатичните финанси. Но надеждността му може да бъде поставена на изпитание, тъй като вътрешните разделения нарастват и някои държави членове се противопоставят на отделни части от политиката на Евросъюза по отношение на Зелената сделка.
Проверка на фактите: производството на какао като скрит ускорител на обезлесяването
Производството на какао, една от седемте суровини, засегнати от Регламента на ЕС за обезлесяването, се влияе от променящите се тенденции във валежите и засушаванията. Твърдение, разпространено от Фондацията за политика на глобалното затопляне (Global Warming Policy Foundation), че климатичните промени влияят малко на добива на какао в Африка, беше прието за подвеждащо от екипа за проверка на фактите на АФП.
Експертите също така предупреждават, че климатичният натиск ускорява обезлесяването, защото земеделците изсичат допълнителни гори, за да посрещнат глобалното търсене на какао. В ключови производители като Кот д’Ивоар и Гана отглеждането на какао остава един от големите фактори за загубата на гори.