Европейски нюзрум: ЕС предлага санкции срещу Израел, тъй като хуманитарната криза в Газа се задълбочава, но държавите членки все още са разделени

ЕС обмисля да спре достъпа на Израел до финансиране на научни изследвания заради хуманитарната криза в Газа. За някои от държавите членки на блока тези стъпки не стигат достатъчно далеч. За други дори това е твърде много, съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
ЕС обмисля санкции за сътрудничеството в областта на научните изследвания
В отговор на това Европейската комисия предложи в понеделник да спре участието на Израел в части от "Хоризонт Европа" - ключовата програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации.
"Въпреки че Израел обяви ежедневна хуманитарна пауза в боевете в Газа и изпълни някои от ангажиментите си по общото споразумение за хуманитарна помощ и достъп, ситуацията остава тежка", се казва в изявление на Комисията.
Предложеното спиране ще засегне израелското участие в ускорител на Европейския съвет за иновации (EIC), който е част от "Хоризонт Европа" и предоставя финансиране за стартиращи и малки предприятия, разработващи технологии с двойна употреба, като киберсигурност, безпилотни самолети и изкуствен интелект.
Комисията цитира неотдавнашен доклад на ЕС, в който се заключава, че действията на Израел в Газа нарушават принципа на зачитане на правата на човека - условие, залегнало в Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, което е в основата на политическите и икономическите им отношения от 2000 г. насам.
По данни на Министерството на здравеопазването на Газа от началото на войната в Газа през октомври 2023 г. досега са загинали над 60 000 палестинци.
В изявлението Израел е обвинен конкретно, че през последните месеци силно е ограничил доставките на хуманитарна помощ за около два милиона палестинци, живеещи в блокираната ивица Газа. 
Новото предложение на ЕС не изисква единодушно одобрение от всички държави членки. Необходимо е квалифицирано мнозинство - 15 от 27-те страни членки на ЕС, представляващи поне 65% от населението на ЕС. По време на разговорите в Брюксел във вторник между постоянните представители на блока обаче не беше постигнато споразумение за стартиране на официалния процес на вземане на решения, тъй като според дипломатите страните, включително Германия, са призовали за повече анализи и време за оценка на ситуацията на място.
Израелското външно министерство бързо осъди препоръката като "погрешна, достойна за съжаление и неоправдана". То предупреди, че налагането на санкции на Израел, докато той води борба срещу "Хамас" - след нападението на въоръжената групировка срещу Израел на 7 октомври 2023 г., при което загинаха около 1200 души, а над 250 души бяха взети за заложници – "служи само за укрепване" на "Хамас".
Израел заяви, че ще работи, за да блокира приемането на мярката.
Предупреждения за глад в Газа
Изявлението на ЕС идва на фона на нарастващата загриженост както на хуманитарните агенции, така и на правителствата.
На месечната среща на Съвета на ЕС по външни работи в средата на юли българският външен министър Георг Георгиев подчерта, че с оглед на критичната хуманитарна ситуация в Газа страната смята за наложително да се отворят всички контролно-пропускателни пунктове, за да се осигури хуманитарен достъп за цивилното население.
Подкрепяната от ООН Интегрирана класификация на фазите на продоволствената сигурност (ИКФПС/IPC) предупреди в доклад във вторник, че "в момента в ивицата Газа се разиграва най-лошият сценарий за глад".
Според организацията "все повече доказателства показват, че ширещият се глад, недохранването и болестите водят до умножаване на смъртните случаи, свързани с глада".
По данни на ИКФПС от април до средата на юли над 20 000 деца в Газа са били приети за лечение поради остро недохранване, като над 3000 от тях са били тежко недохранени.
Организацията добавя, че докладът не се счита за официална класификация на глада, но ще извърши нов анализ "без отлагане".
"Това не прилича на нищо, което сме виждали през този век. Напомня ни за предишни бедствия в Етиопия или Биафра през миналия век", заяви директорът за извънредни ситуации в Световната програма на ООН по прехраната Рос Смит, като настоя, че “се нуждаем от спешни действия сега".
През последните дни в Газа беше допусната известна помощ под формата на въздушни доставки и с камиони. Въпреки това хуманитарните групи твърдят, че тя далеч не е толкова голяма, колкото е необходимо. Израел отхвърля обвиненията, че умишлено кара жителите на Газа да гладуват.
Разделен ЕС: Някои държави членки се съпротивляват на действия
Въпреки нарастващата загриженост, държавите членки на ЕС остават разделени по въпроса как да реагират.
Няколко държави, сред които Германия, Австрия, Унгария, България и Чехия, многократно са се противопоставяли на налагането на санкции на Израел.
"Ние подкрепяме Израел. Стремим се да гарантираме, че всички резолюции относно ситуацията в Газа са балансирани", заяви министър-председателят на Чехия Петър Фиала пред репортери миналата сряда. "Но това не означава, че подкрепата ни е безусловна и че подкрепяме всяка стъпка, която израелското правителство предприема."
Унгарският министър-председател Виктор Орбан остава един от най-силните съюзници на Израел в Европа. През април той прие министър-председателя Бенямин Нетаняху в Будапеща, въпреки действащата заповед за арест на Международния наказателен съд (МНС) срещу израелския премиер за престъпления срещу човечеството. На ниво ЕС Унгария е против всякакви санкции спрямо Израел, дори и тези срещу агресивните заселници, за които преди това се бяха съгласили останалите 26 държави членки.
Германия е друг силен съюзник и досега не е предприела никакви действия срещу Израел. Тя обаче е подложена на натиск да реагира на влошаващите се хуманитарни условия.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че правителственият кабинет по сигурността е обсъдил възможностите за засилване на натиска върху Израел за подобряване на тежкото положение в ивицата Газа.
"Запазваме си правото да предприемем такива стъпки", каза Мерц, като добави, че няма да се вземат никакви решения, докато не приключи пътуването на външния министър Йохан Вадефул в Близкия изток в четвъртък.
Сред обсъжданите варианти са спиране на износа на оръжие и дори временно прекратяване на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, въпреки че решенията за износ на оръжие се вземат от тайния Федерален съвет за сигурност на Германия.
Предложените варианти включват спиране на износа на оръжие и дори прекратяване на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, въпреки че решенията за износ на оръжие се вземат от тайния Федерален съвет за сигурност на Германия.
Франция, Нидерландия и други предприемат самостоятелни действия
Докато консенсусът в целия ЕС остава трудно постижим, някои държави предприемат самостоятелни действия.
Франция ще признае палестинска държава на Общото събрание на ООН през септември, обяви президентът Еманюел Макрон миналия четвъртък.
Включително Франция, палестинската държавност вече е призната от 142 държави, според преброяване на АФП, въпреки че Израел и Съединените щати категорично се противопоставят на признаването.
В Европа Ирландия, Норвегия, Словения и Испания вече предприеха тази стъпка след избухването на конфликта в Газа. Швеция, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, България и Кипър вече бяха признали палестинската държавност, някои от тях още през 1988 г. 
Франция е съпредседател на конференция за решение с две държави заедно със Саудитска Арабия в Ню Йорк тази седмица. Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро заяви в речта си, че стъпката за признаване на палестинската държава и застъпничеството за решението за две държави е отхвърляне на факта, че "лагерът на войната побеждава лагера на мира", и отхвърляне на оспорването от страна на "Хамас" на правото на Израел да съществува. 
Той добави: "Това е и отхвърляне на възможността екстремистите в Израел да казват, че палестинците нямат право на съществуване."
Във вторник Обединеното кралство също обяви, че ще последва този пример през септември, освен ако няма прекратяване на огъня и Израел не се ангажира с решение за две държави.
Миналата седмица италианският вицепремиер и министър на външните работи Антонио Таяни заяви, че Италия все още не е готова да последва този пример.
Министърът също така потвърди осъждането от страна на Италия на ударите на Израел по Газа и ограниченията за влизане на помощи в анклава и отново призова за прекратяване на огъня във войната срещу "Хамас". "Не можем повече да приемаме кръвопролитията и глада", заяви Таяни.
Испанското правителство е едно от най-критично настроените към Израел. То приветства предложението на Европейската комисия за частично преустановяване на научното сътрудничество с Израел, но смята, че ЕС трябва да отиде по-далеч в отговора си на нарушенията на човешките права, които се извършват в ивицата Газа, и да преустанови действието на Споразумението за асоцииране със страната.
Някои държави започнаха да налагат санкции на Израел и без ЕС.
В понеделник Нидерландия обяви, че ще забрани на двама крайно десни израелски министри - министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и министъра на финансите Бецалел Смотрич - да влизат в страната и че израелският посланик е бил информиран за това.
Министър-председателят Дик Схоф заяви, че Нидерландия подкрепя плана за временно прекратяване на израелското участие в изследователската програма "Хоризонт", ако Брюксел стигне до заключението, че Израел не спазва ангажиментите си по отношение на достъпа на хуманитарна помощ до Газа.
Той добави, че ако случаят е такъв, страната му "ще настоява и за допълнителни европейски мерки, например в сферата на търговията".
Словенският министър-председател Роберт Голоб се присъедини към неговото мнение: "Очакваме държавите членки да одобрят предложението за частично прекратяване на участието на Израел в програмата "Хоризонт Европа" с квалифицирано мнозинство. Словения ще продължи да се застъпва за по-решителни мерки срещу израелското правителство."
В средата на юли словенското правителство също обяви Бен-Гвир и Смотрич за персона нон грата с аргумента, че с геноцидните си изявления двамата подбуждат към насилие и тежки престъпления срещу човешките права на палестинците.
Правителството на Ирландия също предприема действия. То подготвя законодателство, което ще забрани търговията с израелски селища в окупираните от Израел територии, които са признати за незаконни от Международния съд в консултативно становище.
Предложението на Европейската комисия е един от най-значимите опити досега да се потърси отговорност от Израел в рамките на споразуменията с ЕС. Но тъй като държавите членки все още са силно разединени, съдбата на мярката - и на по-широкото сътрудничество между ЕС и Израел - ще зависи от това дали ще бъде постигнато квалифицирано мнозинство.