Европейски нюзрум: ЕС се стреми към трансатлантическо търговско споразумение, тъй като американските мита засягат автомобилната индустрия

Пред американските мита, конкуренцията от Китай и екологичните правила у дома, европейските производители на автомобили се затрудняват да се справят с намаляването на продажбите и печалбите. Докато Вашингтон и Лондон постигнаха първата сделка, откакто президентът на САЩ Тръмп започна глобалната си търговска офанзива, Европейският съюз все още търси трансатлантическо споразумение, за да спаси една от ключовите си индустрии. Това пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп постигна първото споразумение в глобалната си търговска война, като миналата седмица постигна "исторически" компромис с Обединеното кралство. В понеделник той се съгласи да намали митата и с Китай, но Европейският съюз все още преговаря за постигане на компромис отвъд Атлантика.
След встъпването си в длъжност през януари Тръмп, който е върл протекционист, въведе мита от 25% върху стоманата, алуминия и автомобилите, както и глобални мита от 10% върху повечето други вносни стоки в САЩ.
През април той обяви 90-дневно прекратяване на специалните мита върху вноса от повечето търговски партньори, включително от Европейския съюз, заради което Евросъюзът спря планираните си контрамита, за да позволи по-нататъшни преговори.
В четвъртък миналата седмица обаче Европейската комисия представи планове за налагане на допълнителни мита върху вноса от САЩ на стойност до 95 млрд. евро, ако преговорите с Вашингтон не доведат до решение на търговския конфликт.
Публикуваният в четвъртък списък на продукти обхваща промишлени и селскостопански стоки, включително автомобили и автомобилни части, самолетни части, машини и горива, както и добитък, месо, пресни продукти, шоколадови изделия, вино и други алкохолни напитки.
"ЕС остава напълно ангажиран с намирането на решение в рамките на преговорите със САЩ", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Производителите на автомобили са сред най-тежко засегнатите от многостранната атака на американския президент срещу свободната търговия, като големите марки – особено в най-голямата европейска икономика Германия – има проблеми заради намалени продажби и печалби.
Според годишния доклад на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA) през 2024 г. ЕС е изнесъл за САЩ около 750 000 автомобила на стойност 39 млрд. евро.
Европейски автомобилопроизводители в затруднено положение
В края на април германската компания "Мерцедес-Бенц" и американско-европейската група "Стелантис" (Stellantis), сред чиито 14 марки са и "Джийп" (Jeep), "Пежо" (Peugeot), "Фиат" (Fiat), "Мазерати" (Maserati) и "Опел" (Opel), се присъединиха към други автомобилостроители, които отмениха публикуването на годишните си финансови прогнози заради несигурността, свързана с американските мита.
Често наричана "ръководство за приходите", производителите на автомобили редовно публикуват тази информация като индикация или оценка на бъдещите си приходи. Несигурността във връзка с икономическото влияние на американските мита обаче ги накара да не правят финансови прогнози за тази година, което подчертават хаоса, предизвикан от бързо променящата се търговска тактика на Тръмп.
"Мерцедес" цитира "нестабилност по отношение на политиката на митата", която означава, че развитието на бизнеса не може да бъде надеждно прогнозирано.
"Мерцедес-Бенц" и "Фолксваген", най-големите автомобилни производители в Европа, отчетоха големи спадове в нетните си печалби за периода януари-март, преди американските мита да влязат в сила. Нетната печалба на "Мерцедес" спадна с почти 43% през първите три месеца на годината до 1,73 млрд. евро.
"Стелантис" отчете 14-процентен спад в продажбите си през първото тримесечие и е отчел продажби за 35,8 млрд. евро.
В Испания се откроява случаят със "Сеат" (Seat), една от най-големите компании в автомобилна индустрия на страната – но не заради американските мита, а заради митата на ЕС върху китайските електромобили (ЕПС), които все още са в сила.
За да се пребори със силната конкуренция на китайския пазар на електрически превозни средства, ЕС наложи мита в размер до 45,3% на Китай.
През февруари "Сеат" заяви, че около 1500 работни места в компанията и други 10 000 непреки работни места са под риск да бъдат закрити, ако настоящите тарифи на ЕС за "Купра Таваскан" (Cupra Tavascan), електрическия автомобил, който произвежда в Китай, не бъдат намалени.
Спадът в търсенето на автомобили в Европа, най-вече в Германия, също оказва влияние върху производителите и доставчиците на автомобилни части на целия континент.
България не произвежда автомобили, но много български предприятия произвеждат автомобилни компоненти. В пролетния макроикономически преглед на Банка ДСК, публикуван в края на април, се предупреждава за негативен ефект, свързан с търговските партньори в Германия и Италия, които са пряко засегнати от митата. Това може да доведе до спад в поръчките на части.
Председателят на изпълнителния съвет на Асоциацията на вносителите на автомобили в България (АВА) Любомир Доросиев обаче заяви в началото на април пред БТА, че митата върху автомобилите, произведени в ЕС, са добра новина за европейските потребители. Според него, ако европейските производители не могат да изнасят евтино за САЩ, те постепенно ще намалят цените на новите автомобили в Европа, включително и в България.
В Република Северна Македония, страна кандидатка за членство в ЕС, доставчиците на автомобилни части също са обезпокоени за намаляването на поръчките, като при някои от тях спадът достига 30 %. Според тях отрицателният ефект в Европа засяга местните доставчици на големите производители на автомобили с леко закъснение и те се опасяват, че последиците за икономиката на страната ще станат още по-сериозни, ако икономическите предизвикателства в най-голямата европейска икономика – Германия, продължат.
Проблеми с емисиите
Пред ЕС също така продължава да съществува дилемата между укрепването на ключови сектори, включително автомобилостроенето, в условия на ожесточена конкуренция от страна на САЩ и Китай, от една страна, и постигането на дългосрочните цели в областта на климата, от друга.
Миналата седмица евродепутатите дадоха зелена светлина за отлагане на изпълнението на новите цели за емисиите от европейските автомобилостроители, тъй като блокът се стреми да намери баланс между целите в областта на климата и подкрепата за изпитващата затруднения индустрия.
Част от това усилие включва разхлабване на правилата, за да се даде възможност на компаниите да си поемат въздух, включително отсрочката, одобрена в Страсбург с мнозинство от 458 срещу 101 гласа от членовете на Европейския парламент.
От тази година ЕС намалява квотата на допустимите осреднени емисии на въглероден диоксид, които могат да произвеждат новите автомобили, продавани в 27-те страни от блока. Евросъюзът предвижда строги глоби, ако производителите на автомобили не се съобразят с изискванията.
Съгласно схемата, предложена през март от Фон дер Лайен, компаниите ще могат да се съобразяват с новите цели, като осредняват емисиите си за три години от 2025 до 2027 г., а не за всяка отделна година.
Това означава, че те няма да бъдат глобявани, ако не успеят да постигнат целта за 2025 г. до 31 декември тази година.
Обединеното кралство задава тренда с първия компромис в областта на търговията
Докато ЕС и други страни, които са засегнати от американските мита, все още се опитват да постигнат търговски компромис със САЩ, Великобритания стана първата страна, която направи това, като смекчи митата за автомобили и метали, но си навлече гнева на американските автомобилопроизводители.
Миналата седмица САЩ и Обединеното кралство постигнаха "исторически" компромис, приветстван като взаимноизгодна сделка за намаляване на митата за британските автомобилопроизводители и намаляване на митата за стомана и алуминий до нула.
Съгласно споразумението, обявено от Тръмп и британския министър-председател Киър Стармър в петък, митата за 100 000 произведени в Обединеното кралство автомобили, внасяни в САЩ, ще бъдат намалени от 25% на 10%.
Междувременно сделката предизвиква критики от страна на американската автомобилна индустрия, според която тя може да постави в неблагоприятно положение местните производители.
Американският съвет за автомобилна политика, който представлява трите големи американски компании за производство на автомобили – "Форд", "Дженерал мотърс" и "Стелантис", също предупреди, че този ход ще даде на британските производители несправедливо предимство пред базираните в САЩ фирми.
Производителите на автомобили в САЩ разчитат на Мексико и Канада за производство и за автомобилни части, като голяма част от тях понастоящем остават освободени от мита съгласно Споразумението между САЩ, Мексико и Канада.
Очаква се обаче тези изключения да намалеят с течение на времето. Американският съвет за автомобилна политика заяви, че заради новото споразумение скоро може да се окаже по-евтино автомобил да бъде внесен от Обединеното кралство, отколкото от Мексико или Канада, които изнасят автомобили със значително количество на американски части, Това ще доведе до неблагоприятни последици за американските производители, доставчици и работници.