Европейски нюзрум: ЕС заема по-строга позиция по отношение на миграцията със създаване на спорни центрове за връщане

Европейският съюз втвърдява мерките си срещу миграцията с нови предложения за ускоряване на депортациите и създаване на спорни центрове за връщане извън границите си. Докато някои държави настояват за още по-строги мерки, критици предупреждават, че планът може да доведе до нарушаване на човешките права и до съдебни дела, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Въпросът за връщането на отхвърлените кандидати за убежище предизвиква разгорещени дебати в ЕС от години. Много държави в 27-членния блок неведнъж са призовавали за по-строги правила за по-бързо връщане на отхвърлените мигранти в страните им на произход.
В няколко държави от ЕС обществените настроения по въпроса за миграцията станаха по-негативни, което доведе до изборни успехи на крайнодесните партии и увеличи натиска върху властите да втвърдят позицията си.
През октомври лидерите на ЕС, водени от ръководителите на Швеция, Италия, Дания и Нидерландия, призоваха за спешно приемане на ново законодателство, което да увеличи и ускори връщането на мигранти, а Европейската комисия да разгледа „иновативни“ начини за противодействие на незаконната миграция.
Във вторник Еврокомисията отговори с нови планове за по-строги правила за депортиране и по-строг контрол, целящи да ускорят връщането на отхвърлените кандидати за убежище и други мигранти, които нямат право да останат в ЕС.
Според Еврокомисията понастоящем само около 20 процента от хората, на които е наредено да напуснат държава членка на ЕС, действително се връщат в страните си на произход.
„С новата европейска система за връщане ще гарантираме, че тези, които нямат право да останат в ЕС, действително се връщат“, заяви на пресконференция в Страсбург еврокомисарят по въпросите на миграцията Магнус Брунер. „Това значително ще засили доверието в нашата обща европейска система за убежище и миграция“, добави той.
В процес на изработване са нови правила за депортиране
Целта на този набор от мерки е да се въведат общи правила в целия блок за това как да се третират отхвърлените кандидати за убежище и хората, които са просрочили визите си, каза Брунер.
Заповедите за депортиране, издадени от една страна от ЕС, ще бъдат автоматично признавани от други държави членки, за да се избегне повтарянето на съдебни процедури в различни държави.
Съгласно предложението Еврокомисията се стреми да предостави на държавите от ЕС възможността да наказват хората, които не изпълняват нарежданията на властите, като им налагат финансови санкции чрез намаляване или спиране на обезщетения, конфискуване на документи за самоличност или налагане на забрана за влизане.
Някои евродепутати обаче предупредиха, че в предложението липсват по-силни лостове за въздействие върху трети държави да приемат депортирани мигранти. Според чешката евродепутатка Никола Бартушек - чиято партия „Клетва“ е член на крайнодясната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент - „предложението все още е твърде меко“. Тя добави, че ЕС може да окаже натиск върху тези държави, като използва визовата си политика или помощта, която им изплаща.
Най-спорно е създаването на „центрове за връщане“ извън ЕС, където отхвърлените мигранти да бъдат изпращани в очакване на прехвърляне в страната си на произход. Понастоящем това не е възможно, тъй като съгласно правилата на ЕС мигрантите могат да бъдат прехвърляни само в страните си на произход или в страната, през която са преминали транзитно, освен ако не се споразумеят за друго. 
Предложеният регламент ще позволи на страните от ЕС да сключват споразумения с други държави за създаването на такива центрове. Този ход открива пътя към форми на изнасяне навън на процедурите за контрол на миграцията и в този смисъл следва посоката на протокола, подписан между Италия и Албания. 
Споразумението, подписано от италианската министър-председателка Джорджа Мелони и албанския ѝ колега Еди Рама в Рим през ноември 2023 г., предвижда в Албания да бъдат настанявани до 3000 мигранти и бежанци на месец, които все още очакват решение за предоставяне на убежище от Италия. 
Центровете в Албания са предназначени за ускорено разглеждане на молбите за убежище на (някои) мигранти. Хората със специални нужди, като възрастни хора, деца или бременни жени, са изключени от сделката.
Представители на ЕС обаче твърдят, че предложените центрове за връщане са коренно различна концепция - посрещат по-скоро неуспешни кандидати за убежище, отколкото лица, търсещи европейска закрила.
Някои експерти смятат, че центровете за връщане на мигранти са скъпа и непрактична идея, която едва ли скоро ще получи широко разпространение, въпреки предложението на Еврокомисията.
Д-р Марта Веландер от Международния спасителен комитет предупреди, че предложението вероятно ще доведе до „разделяне на семейства, задържане на хора в условия, подобни на затворнически“, и до повишен риск от нарушаване на правата. 
„Умишленото държане на хората извън полезрението на обществото не е устойчиво решение на миграционните предизвикателства пред Европа“, каза тя.
 Спад в незаконната миграция
На фона на настоятелните искания на държавите от ЕС за ограничаване на миграцията, данните показват, че в някои страни незаконните влизания всъщност вече намаляват.
По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана („Франтекс“), след почти 10-годишен пик през 2023 г., установените незаконни преминавания на границите на ЕС са намалели с 38 процента до 239 000 през миналата година.
В Словения броят на незаконните влизания е намалял значително през миналата година. Полицията е съобщила за около 46 000 случая, което е с почти 25 процента по-малко, отколкото през 2023 г. 
Според доклада за дейността на главния граничен комисар на Словакия за 2024 г. нелегалната миграция през словашката граница е намаляла с над 94 процента през миналата година.
Хърватският министър на вътрешните работи Давор Божинович заяви в сряда, че страната е намалила броя на влизащите незаконни мигранти с близо 70 процента през миналата година. 
Медиите и международните неправителствени организации често обвиняват Хърватия в предполагаеми насилствени връщания от страна на полицията, по време на които на мигрантите са били отнемани документите, личните вещи и мобилните телефони. Хърватското правителство отхвърля тези твърдения.
В Дания, която има една от най-строгите миграционни политики под ръководството на министър-председателката Мете Фредериксен, в края на миналата година 330 отхвърлени кандидати за убежище са били със статут на депортирани, докато през същата година около 860 души са получили убежище.
Германското министерство на вътрешните работи обяви през януари, че през първите 11 месеца на миналата година е имало 18 384 връщания на мигранти. За сравнение, Германската федерална служба за миграция и бежанци съобщи, че през същата година е получила почти 230 000 първични молби за убежище.
Победителят в изборите в Германия консерваторът Фридрих Мерц (Християндемократически съюз) обеща да затегне ограниченията за намаляване на незаконната миграция, например чрез отхвърляне на мигранти без документи на границите на страната, след проучвателни коалиционни преговори с лявоцентристките социалдемократи.
От друга страна, в Испания броят на незаконните мигранти достигна почти рекордно ниво през миналата година, като според данни, публикувани от Министерството на вътрешните работи през януари, броят на нелегалните влизания е 63 970. 
По-голяма част от влизанията - 73,2 процента - са регистрирани по маршрута през Канарските острови. В доклад на неправителствената организация „Пешеходни граници“  се посочва, че от 1 януари до 5 декември 2024 г. най-малко 10 457 мигранти са загинали или са изчезнали, докато са се опитвали да достигнат Испания по море - от тях почти 10 000 по атлантическия миграционен маршрут от Африка през Канарските острови в Испания.
През ноември испанското правителство одобри реформа на имиграционните разпоредби, която съкращава сроковете и опростява изискванията за узаконяване на мигрантите, живеещи в Испания без документи. Според Елма Саис, министърка на приобщаването, социалната сигурност и миграцията на Испания, от това потенциално могат да се възползват 900 000 мигранти през следващите три години.
Европейски стени и огради
Няколко държави от ЕС, сред които Италия, Нидерландия и Дания, настояват за още по-голямо затягане на правилата за влизане в ЕС, включително за укрепване на външните граници.
Ключови инициативи, насочени към предотвратяване на преминаването на мигранти в държавите членки на ЕС, се осъществяват например по полско-беларуската граница, както и по гръцката и българската граница с Турция, която има обща 200-километрова граница с Гърция.
През 2022 г. Полша започна изграждането на метална ограда с височина пет метра и дължина 186 километра. Опитите на хиляди мигранти от Близкия изток и Африка да влязат в Полша се разглеждат от Варшава като хибридна операция на Беларус и Русия за дестабилизиране на Полша и ЕС.
Турция планира да изгради 8,5-километрова стена на западната си граница, където Гърция и България вече са издигнали свои собствени огради, заяви местен административен служител. 
През 2014 г. България издигна 30-километрова ограда от бодлива тел по границата си с Турция, тъй като мигрантите се насочваха натам, за да избегнат опасното прекосяване на Средиземно море.
През миналата година българските гранични полицаи са предотвратили над 52 500 опита на мигранти да влязат нелегално в страната. Миграционният натиск е намалял със 70 процента спрямо предходната година, заяви директорът на българската Гранична полиция Антон Златанов по време на среща във вторник на ръководителите на граничните полицейски служби на Австрия, България, Румъния и Унгария.
В началото на февруари българската Гранична полиция започна и така наречената операция „Солидарност“ - съвместни патрули с колеги от Австрия, Унгария и Румъния на българо-турската граница.
На 1 януари България стана пълноправен член на Шенгенското пространство за свободно движение на хора, като бяха премахнати граничните проверки по всички вътрешни граници на ЕС. Граничният контрол остана в сила с Република Северна Македония, Сърбия и Турция.