Тежко пострадалата от войната Украйна и съседна Молдова вече официално водят преговори за присъединяване към Европейския съюз. Двете държави получиха статут на кандидатки за членство в ЕС през 2022 година. Знаковият ход бе приветстван като исторически и е началото на сложен процес, който може да отнеме години, пише в публикация на Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
На 25 юни Европейският съюз официално започна преговори с Украйна и Молдова за присъединяването им към блока и голям брой официални представители приветстваха този ход като знаков момент от историята на европейската интеграция.
През последните две години Киев и Кишинев постигнаха бърз напредък в структурните реформи, които са задължителни за присъединяване към Евросъюза. През декември правителствените ръководители на страните от ЕС заявиха, че преговорите могат да започнат, ако двете бивши съветски републики изпълнят някои допълнителни вътрешнополитически задачи.
Знаковото начало на преговорите е сигнал за доверие в бъдещето на Киев в момент, в който Москва е набрала инерция на бойното поле почти две години и половина след началото на инвазията ѝ.
"Това е наистина исторически момент за моята страна", заяви украинският вицепремиер Олга Стефанишина. Тя подчерта, че началото на преговорите дава на украинците "морална сила да продължат да се противопоставят" на Русия.
През октомври в Молдова ще се произведат президентски избори. Прозападните власти в страната често обвиняват Кремъл в намеса във вътрешните ѝ работи, а освен това Русия е разположила войски в сепаратисткия регион Приднестровие. Макар да признаха и похвалиха напредъка, постигнат от двете държави, някои официални лица изтъкнаха, че започването на разговорите е символичен ход. Самият процес вероятно ще отнеме години, като може и никога да не завърши с постигането на членство.
"Пътят напред ще бъде труден", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел изтъкна, че Украйна и Молдова ще трябва да продължат да провеждат "съществени реформи", за да се съобразят с 33-те глави, които ръководят процеса на присъединяване.
"Това е официалното начало на един много сложен и дълъг процес", заяви чешкият министър по европейските въпроси Мартин Дворжак, като припомни, че страната му е преговаряла с Брюксел в продължение на 15 години, преди да стане пълноправен член на Евросъюза.
Войната на Русия в Украйна даде нов тласък на стремежа на ЕС да приема нови страни членки, след като години наред напредъкът на страните в процес на присъединяване видимо се забавяше, особено що се отнася до държави от Западните Балкани.
През декември 2023 година ЕС предостави статут на кандидат за членство и на бившата съветска република Грузия. През март блокът одобри условното започване на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина и води преговори със Сърбия, Черна гора, Албания и Република Северна Македония.
Какво се случва, след като преговорите официално започнат?
Откриването на преговорите е само началото. Процесът на присъединяване сега започва с преглед на това докъде са стигнали Украйна и Молдова по отношение на законодателството си и с оценка на това какви реформи в демократичната, финансово-икономическата, съдебната и социалната им система все още са необходими, за да се приведат в съответствие с изискванията на ЕС.
Този анализ ще отнеме месеци. След това, стъпка по стъпка, ще бъдат отворени различни "глави", за да може постепенно напълно да се покрият изискванията на ЕС.
За Украйна този процес е съпроводен от политически препятствия. На пътя ѝ ще застанат не само Русия с опитите си за дестабилизация, но и резервирани и скептични страни членки на ЕС – най-вече Унгария, която на 1 юли ще поеме шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС. Будапеща се противопоставя на ускоряването на процеса по присъединяването на Киев, като твърди, че Украйна напредва по пътя си несправедливо и по политически причини.
"От това, което виждам тук, докато говорим, те са много далеч от изпълнението на критериите за присъединяване", заяви във вторник унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока.
Началото на преговорите за присъединяване стана възможно, след като Будапеща отмени ветото си върху процеса, който можеше продължи само с единодушието на всички държави членки. Унгария поиска от Украйна да зачита правата на унгарското малцинство в страната и след интензивни дискусии това вече е отбелязано в рамковия документ на ЕС за преговорите.
Приемането на Украйна, чието население възлиза на около 40 млн. души, ще бъде важна стъпка за ЕС и има призиви блокът да проведе реформи за рационализиране на работата си, преди да приеме нови членове. Понастоящем се смята за невъзможно Украйна да стане член на ЕС преди края на руската война. Ако Украйна официално се присъедини, Киев ще може да поиска военна помощ в съответствие с член 42, параграф 7 от Договора за ЕС и блокът ще стане страна във войната.
Преговорите се провеждат в напрегнат момент в Молдова, след като САЩ, Великобритания и Канада предупредиха за руски "заговор", целящ да повлияе на президентските избори в страната през октомври. Президентът Мая Санду обвини Москва, която е разположила войски в сепаратисткия регион Приднестровие, че се стреми да дестабилизира Молдова преди вота.
Белгийският външен министър Хаджа Лабиб заяви, че отношенията между ЕС и Молдова вече дават резултати. Евросъюзът е най-големият търговски партньор на Молдова, която от своя страна предлага важни възможности за бизнес и чуждестранни инвестиции.
Черна гора продължава напред, след като седем години на практика беше в застой
Освен началото на преговорите с Украйна и Молдова, тази седмица се проведе и шестнадесетото заседание на Конференцията за присъединяване на Черна гора, за да се направи преглед на прогреса, постигнат от Подгорица. Това включваше оценка на напредъка в покриването на междинните критерии по отношение на главите за върховенството на закона.
Еврокомисарят по политиката на съседство и разширяване Оливер Вархей заяви, че Черна гора е "покрила междинните критерии в областта на върховенството на закона" и сега може да премине към "затваряне на главите".
Балканската страна получи статут на кандидат през 2010 г., а преговорите за присъединяване започнаха през 2012 година.
Премиерът на Черна гора Милойко Спаич каза, че е настъпил "исторически момент", но също така призна, че страната му "е имала дълъг период на застой". Освен това той заяви, че през последните седем месеца Черна гора е постигнала резултати, сравними с тези, постигнати през последните седем години, и изрази надежда, че до 2028 г. тя ще стане пълноправен член на ЕС.
Република Северна Македония: Новото правителство разгневи Гърция и България
Новоизбраното северномакедонско правителство подклажда огъня, който се смяташе за потушен, като нарича страната със старото ѝ име "Македония", което не само разгневява Атина, но и предизвиква безпокойство в Брюксел.
Страната промени името си на Република Северна Македония, след като през 2018 г. се споразумя с Гърция с посредничеството на ООН. Гърция не приемаше старото име на съседката си, тъй като нейната северна провинция се нарича Македония. Въпреки че промяната на името проправи пътя на Република Северна Македония към членство в НАТО, кандидатурата ѝ за членство в ЕС все още не е приета близо двадесет години след получаването на статут на страна кандидатка още през 2005 г.
Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски наскоро заяви: "Ще се наричам, както си искам". Докато полагаше клетва, новият президент на страната Гордана Силяновска-Давкова също демонстративно използва старото име на страната, с което предизвика дипломатически смут. Гърцкият премиер Кириакос Мицотакис в сряда заяви пред парламента, че новото правителство в Скопие "не е направило добър старт" и е нарушило задълженията по международните споразумения, свързани със стремежа на Република Северна Македония да се присъедини към ЕС. Всички държави-членки на ЕС трябва да се съгласят с разширяването.
Още в първата седмица, след като встъпи в длъжност като министър-председател, Мицкоски отново предизвика напрежение в отношенията с източната съседка на Република Северна Македония - България, като заяви, че преговорната рамка за присъединяването на страната към Европейския съюз може да бъде променена. "Искате промени в Конституцията? Защо? Кой нарушава правата на българската общност в [Северна] Македония?" запита Мицкоски на 25 юни по повод на клаузата за признаване на българите като една от нациите, вписани в основния закон на страната.
Българският президент Румен Радев заяви, че реториката на Мицкоски е насочена директно срещу европейските принципи и решения, взети с консенсус от всички държави членки, срещу международните ангажименти, "но най-вече срещу собствените му граждани, които ясно заявиха амбициите си за европейско развитие на страната".
Националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори в Република Северна Македония през май и в края на юни сформира ново правителство заедно с по-малки партии.