Европейски нюзрум: Европейският парламент се събира, като в него влизат нови крайнодесни групи

Тази седмица Европейският парламент се събира за първи път след изборите през юни, докато затвърдилата позициите си крайна десница настоява за повече влияние в 720-членната асамблея, пише в публикация на Европейския нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Четиридесет и пет годишната консерваторка от Малта Роберта Мецола (ЕНП) беше преизбрана вчера за председател на Европейския парламент за следващите две години и половина. След изтичането на мандата ѝ неин приемник за същия период ще стане представител на социалистите.
Резултатът от изборите през юни показа завой на ЕС надясно и поразителната реорганизация на крайнодесните групи в парламента след това.
Крайната десница отбеляза значителни успехи на изборите през юни, въпреки че центристката коалиция, съставена от консервативната Европейска народна партия (ЕНП), лявоцентристките "Социалисти и демократи" и либералната "Обнови Европа", все още е най-голямата, като трите групи имат съответно 188, 136 и 77 места.
В залите на Европейския парламент вчера влязоха две новосъздадени крайнодесни групи: "Патриоти за Европа", създадена от унгарския премиер Виктор Орбан, и "Европа на суверенните нации" - по-малък лагер, в който влизат "Алтернатива за Германия" и френската партия "Реконкиста". Тези две партии са смятани за политически "радиоактивни".
С 84 евродепутати от 12 държави - начело с лидера на френската крайна десница "Национален сбор" Жордан Бардела - групата на "Патриоти за Европа" сега е третата по големина сила в Европейския парламент, следвана от групата на Европейските консерватори и реформисти със 78 места.
Групата "Европа на суверенните нации", създадена от крайнодясната "Алтернатива за Германия", обединява 25 евродепутати от 8 държави. Тя има двама съпредседатели - Рене Ауст от "Алтернатива за Германия" и Станислав Тишка от полската крайнодясна популистка партия "Конфедерация".
"Патриоти за Европа" бе обвинена, че служи на Русия
Крайнодесните групи "Патриоти за Европа" и "Европа на суверенните нации" са червена линия за центристката коалиция (Европейска народна партия,  "Социалисти и демократи" и "Обнови Европа"). Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, чиято кандидатура утре ще бъде подложена на гласуване в Европейския парламент за втори мандат, каза, че няма да води диалог с тях. Лидерът на ЕНП Манфред Вебер отбеляза, че "който е против ЕС, не може да го представлява".
Говорителят на "Патриоти за Европа" Алонсо де Мендоса заяви, че "санитарният кордон" - стратегия, използвана от основните политически партии, за да блокират крайната десница, е "недемократичен".
Създаването на групата "Патриоти за Европа" бе обявено в края на юни от лидера на Австрийската партия на свободата Херберт Кикъл, унгарския премиер Виктор Орбан ("ФИДЕС - Унгарски граждански съюз") и бившия чешки премиер Андрей Бабиш от популистката партия "Действие на недоволните граждани" (АНО).
В Австрия представителите на другите партии в Европейския парламент не мислят много за новата група. В съобщение за медиите ръководителят на делегацията на Австрийската народна партия Райнхолд Лопатка ги нарече "съучастници на разпалващия войни в Европа Путин" и не очаква от тях продуктивна работа в Европейския парламент.
Самопровъзгласилите се като "Патриоти за Европа" не се интересуват от по-нататъшното развитие на ЕС, а единствено от неговото отслабване, отбеляза Лопатка.
В Чехия премиерът Петър Фиала заяви в социалната платформа "Екс", че групата "Патриоти за Европа" съзнателно или несъзнателно обслужва интересите на Русия и по този начин застрашава сигурността и свободата на Европа. Бабиш отхвърли тези коментари и каза, че партията му "Действие на недоволните граждани" никога не е влизала в заговор с Кремъл.
В отговор на забележките на Фиала представители на "Действие на недоволните граждани" не присъстваха на срещата на чешките евродепутати с премиера миналия петък.
Бившият португалски посланик, сега евродепутат от португалската дясна популистка партия "Стига!", Антонио Кореа по-рано е заявявал, че подкрепя решение на конфликта в Украйна, което да е удобно за Русия. По-късно той промени позицията си след отпор от страна на някои членове на неговата партия, като заяви, че Украйна трябва да е тази, която да определя условията.
Крайната десница остава разделена
Освен унгарската "ФИДЕС - Унгарски граждански съюз" и френската "Национален сбор", групата "Патриоти за Европа" включва още италианската "Лига", испанската "Вокс", нидерландската Партия на свободата, Датската народна партия, португалската "Стига!" и белгийската "Влаамс Беланг" ("Фламандски интерес"). В нея влизат и други евродепутати от Чехия ("Клетва и Автомобилисти"), Латвия ("Латвия на първо място") и Гърция ("Глас на разума"), както и сателитна партия на унгарската "ФИДЕС - Унгарски граждански съюз", наречена Християндемократическа народна партия.
В законодателния орган на ЕС обаче крайната десница остава фрагментирана - крайнодесните и евроскептично настроените партии се разделят на различни групи.
Досега най-голямата евроскептична фракция беше на Европейските консерватори и реформисти, доминирана от партията "Италиански братя" на италианския премиер Джорджа Мелони, която при управлението си смекчи евроскептицизма си от миналото. Другата беше групата "Идентичност и демокрация", която вече не съществува - преди доминирана от френската "Национален сбор". Тя заемаше по-антиевропейска позиция.
В Белгия например крайнодясната антиимигрантска и националистическа партия "Влаамс Беланг" се присъедини към групата "Патриоти за Европа". Партията спечели най-много гласове на европейските избори и си осигури три места в Европейския парламент. 
Едновременно с това обаче в Белгия имаше и федерални избори, на които националистическата партия "Нов фламандски алианс" спечели най-много гласове. В Европейския парламент партията "Нов фламандски алианс" реши, че ще остане в групата на Европейските консерватори и реформисти.
В Полша крайнодясната партия "Конфедерация" се раздели на две - трима от шестимата избрани евродепутати в страната се присъединиха към групата "Европа на суверенните нации", а други двама преговарят за присъединяване към групата "Патриоти за Европа" на Виктор Орбан.
Словения и Словакия влизат в пети законодателен цикъл
В Словения и Словакия изглежда най-многобройни остават членовете на Европейския парламент от партиите на центристката коалиция.
През новия мандат на ЕП Словения има 9 евродепутати: петима от Европейската народна партия, един от "Социалисти и демократи", двама от "Обнови Европа" и един от Зелените. За първи път от 2004 г. насам, когато Словения се присъедини към ЕС, словенски евродепутат ще бъде един от заместник-председателите на групата на ЕНП. Друг словенски евродепутат ще бъде заместник-председател на групата "Обнови Европа".
Словакия обаче ще има най-слабото представителство в групата на Европейската народна партия от присъединяването си към ЕС през 2004 г. насам. От 15 евродепутати само един ще бъде в ЕНП, шестима ще се присъединят към групата "Обнови Европа", един ще се присъедини към новата група "Европа на суверенните нации", а останалите седем ще бъдат необвързани.
В предишните четири цикъла от участието на Словакия в Европейския парламент словаците бяха най-многобройни във фракцията на Европейската народна партия. През първия цикъл от 2004 г. до 2009 г. Словакия имаше 8 от 14 евродепутати в ЕНП. В предходния цикъл от 2019 г. до 2024 г. имаше първо петима, а след това четирима от 14 евродепутати.
Какво предстои за новия Европейски парламент?
Докато войната бушува на прага на Европа, блокът е изправен пред множество предизвикателства, включително застой в икономиката и нарастваща глобална несигурност, с които лидерите на ЕС и депутатите в Европейския парламент ще трябва да се справят след избирането им.
Но всички погледи ще бъдат насочени към гласуването утре, когато депутатите ще решат дали да дадат на Урсула фон дер Лайен още пет години като председател на Европейската комисия, смятана за най-важната роля в ЕС. Откакто в края на юни лидерите на ЕС сключиха трудно споразумение за нейната кандидатура, Фон дер Лайен се бори да спечели депутатите от основните политически групи.
За да получи мандат, германската консерваторка се нуждае от най-малко 361 гласа в 720-местния Европейски парламент. Надпреварата може да се окаже напрегната - през 2019 г. тя си осигури този пост едва с девет гласа.