Европейски нюзрум: Европейският съюз залага на дронове и изкуствен интелект, за да си гарантира преимущество в отбраната от ново поколение

С нарастващите заплахи от дронове и други технологии Европа преосмисля ролята им на бойното поле. Готов ли е Европейският съюз за технологична война? Този въпрос поставя материал на Европейския нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Някога на бойните полета всичко се решаваше от войниците и танковете, но днес все по-решаваща роля играят дроновете, роботизираните системи и изкуственият интелект (ИИ), които поставят началото на нова ера, в която съвременните технологии определят баланса на силите.
"Ние сме в технологична оръжейна надпревара между заплахите от дроновете и отбраната срещу дронове - както в хибридната, така и във военната сфера", каза германският министър на вътрешните работи Александер Добринт.
В четвъртък Добринт обяви, че Германия ще се "превъоръжи", що се отнася до защита срещу дронове, като внесе промени в закона си за въздушната сигурност, който е създаден с оглед предотвратяването и отблъскването на атаки срещу авиацията.
Полският президент Карол Навроцки каза в сряда на Съвета за сигурност на ООН, че "днес сигурността ни е застрашена не само от танкове и ракети, но и от кибератаки, дезинформационни кампании, употребата на т. нар. дийп фейкове и манипулация на информационното пространство".
Навроцки каза, че ИИ може също да помогне на Полша да се защитава, но технологията трябва да бъде регулирана и Съветът за сигурност на ООН трябва да играе водещата роля в създаването на общи насоки за употребата и разработването ѝ.
В писмо от понеделник политици, нобелови лауреати и учени, работещи в ИИ гиганти като "Антропик" (Anthropic), "Гугъл" (Google), "ДийпМайнд" (DeepMind), "Майкрософт" (Microsoft) and "Оупън Ей Ай" (OpenAI), отправиха подобно предупреждение. Те призоваха страните по света бързо да поставят "червени линии", които би било твърде опасно изкуственият интелект да прекрачи.
Що се отнася до отбраната, те предупредиха, че поставянето на ядрени арсенали или на каквито и да било смъртоносни автономни оръжейни системи под контрола на системи с ИИ, както и употребата на технологията за кибератаки, не бива да бъде допускано.
Нарушаването на въздушното пространство на Полша, Румъния и Естония от Русия през последните две седмици, провокира опасения в Европейския съюз и НАТО и постави готовността им за война с дронове в светлината на прожекторите. В отговор, Полша свали част от нахлулите дронове, като това беше първият път, когато руски дронове биват унищожени, докато летят над територия на НАТО, откакто Русия нахлу в Украйна.
Също така дронове бяха забелязани над няколко датски и норвежки летища тази седмица. Въпреки че все още няма доказателства, които да свързват инцидентите с Русия, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че се наблюдава "закономерност на постоянно тестване на границите ни".
Създаване на "стена против дронове"
Нарастващите заплахи накараха Европейската комисия да предложи създаването на "стена против дронове" по протежението на източния фланг на НАТО. В рамките на речта си за състоянието на ЕС по-рано този месец Фон дер Лайен каза, че ЕС "трябва да се вслуша в призива на нашите балтийски приятели и да създаде стена против дронове".
"Това не е абстрактна амбиция. Това е крайъгълният камък на надеждната отбрана", изтъкна тя.
Гундберт Шерф, изпълнителен директор на германската оръжейна компания "Хелзинг" (Helsing), каза през март, че "стена против дронове ще бъде издигната до една година", като добави, че са необходими "разузнавателни системи, сателити и, вероятно, разузнавателни дронове".
Генералният инспектор на германските въоръжени сили Карстен Бройер заяви, че би било "грешка" да се забравя за други заплахи. "Не трябва да казваме, че се фокусираме само върху дроновете. Колкото и да е важно разработването на дронове за нашите отбранителни способности, застрашават ни също крилати ракети, снаряди и авиация".
Според Шерф опитът от Украйна показва, че западните страни имат нужда от друг тип сдържане по протежението на източния фланг. Дроновете не са смятани за алтернатива на танковете и артилерията, а за необходима и до изключително икономична добавка, обясни той.
Въпреки че Комисията не е публикувала детайлни планове за своята "стена против дронове", говорител потвърди в четвъртък, че девет страни от ЕС - България, Естония, Латвия, Финландия, Литва, Полша, Дания, Словакия и Румъния - както и Украйна, в качеството ѝ на кандидатка за членство в ЕС, ще се срещната в Брюксел днес, за да обсъдят предложението.
Говорителят каза също, че обсъжданията ще бъдат посветени на "най-новите технологии", които могат да засичат "нахлуващи дронове", както и на планове "какво ще правим, за да отблъснем тези дронове".
ЕС изостава в иновациите
Европейският съюз и неговите страни членки активно търсят начини за стимулиране на изоставащата си отбранителна индустрия, включително чрез употреба на ИИ и бързо производство на нови дронове.
Според европейския комисар за отбраната Андрюс Кубилус ЕС трябва да вземе за пример Украйна. "Трябва да забравим за Силициевата долина, тя е миналото. Украйна е бъдещето", каза той.
Месеци наред Украйна е атакувана почти всяка нощ от стотици руски дронове. За да ги отблъсне, Киев разработи икономични средства като електронни заглушители и дронове прехващачи. Според анализ на Агенция Франс прес на данни на украинските военновъздушни сили повече от 80 процента от руските дронове биват сваляни.
НАТО неутрализира по-малко от пет от двадесетте дрона, които наскоро навлязоха в полското въздушно пространство. Според украински наблюдатели употребата на изтребители и изстрелването на ракети срещу дронове е старомоден и твърде скъп отговор. "Не разполагаме със способностите на Украйна за сражаване срещу инвазия от дронове", призна Кубилиус.
Йордан Божилов, основател и председател на Софийския форум за сигурност, отбелязва, че само три от 50-те най-големи технологични компании са европейски, което означава, че Европа е по-скоро потребителски пазар, а не лидер в иновациите. Според него Европа действа твърде бавно и призова България да стимулира малките и средните компании, особено стартъпите, които разработват нови технологии като дронове, системи против дронове, изкуствен интелект и роботика.
Божилов подчерта, че нуждата от ефективни системи за защита срещу дронове е спешна, но предупреди обаче, че евтините и достъпни дронове създават рискове, които могат да идват не само от държавни играчи, но и от терористи и злонамерени индивиди.
Европейски дронове от ново поколение?
Същевременно Европа не бездейства - с нови инициативи се цели укрепване на европейската индустрия на дроновете.
Виден пример е Чехия, където инженери разработват "Ийгъл уан" (Eagle.One) - автономен ловец на дронове, в сътрудничество с Факултета по кибернетика на Чешкия технически университет в Прага.
"Ийгъл уан" може да използва изкуствен интелект, за да прехваща безпроблемно дронове нарушители в защитено въздушно пространство, без да ги унищожава. Той тежи 15 кг, има осем ротора и лети със скорост до 100 км/ч. С помощта на вградения изкуствен интелект той реагира на непредсказуеми движения на целта и може да залови няколко дрона в рамките на една мисия.
В Германия "Хелзинг" разработи дрона HX-2 - първоначално за да бъде използван в Украйна. Той използва ИИ, за да насочва снаряди към цел и е по-устойчив на радиоелектронни интервенции.
"Хелзинг" се ангажира и с международно сътрудничество. Компанията си партнира с френския космически стартъп "Лофт орбитал" (Loft Orbital), за да наблюдава границите и движението на войските с помощта на разузнавателни сателити. С шведския производител Saab се готвят да инсталират приложение с ИИ за въздушни сражения на изтребители "Грипен".
През май "Хелзинг" също така представи подводен дрон, който може да бъде използван за защита на кораби и критична инфраструктура. Наименуван SG-1 Fathom, автономният подводен дрон може да патрулира "до три месеца наведнъж, в търсене на подводни заплахи", каза "Хелзинг" в изявление за пресата.
Във Франция автомобилният производител "Рено" потвърди, че се е свързал с министерството на въоръжените сили, за да установи присъствие в Украйна и да произвежда дронове за украинската и френската армия.
По-рано тази година същото министерство разкри, че иска да включи граждански индустриални вериги, особено автомобилни и химически, за да може да произвежда масово някои видове въоръжения. Един от проектите предвижда производството на "няколко хиляди дрона за няколко месеца", както поясни тогава генералният директор по въоръженията Еманюел Шива.
В Словения дроновете и защитата срещу дронове са сред основните продукти, които разработва националната отбранителна индустрия, която с ускорени темпове организира собствено производство и способности за разработване, като подсилва сигурността и устойчивостта на ниво ЕС.
През септември в Словения официално започна да действа новата отбранителна компания с държавно финансиране DOVOS - ход, който има за цел да подсили домашната индустрия и да гарантира по-голям дял от увеличаващите се европейски фондове за отбрана.
Румъния също иска да подсили отбранителната си индустрия, включително дроновете и защитата срещу дронове, чрез инициативата "Действие за сигурността на Европа" - финансов инструмент, който предоставя до 150 милиарда евро под формата на заеми. Чрез инициативата се цели построяването на фабрика за дронове, в партньорство с Украйна или компании от ЕС, както и да употребява неизползваните румънски запаси от графен - материал, ценен заради своята несравнима сила, лекота и гъвкавост.
Днешните разговори в Брюксел могат да дадат представа как ЕС планира да засили защитата срещу дронове и да използва иновацията на стартъпите с изкуствен интелект и на производителите на дронове, за да подготви почвата за нова ера в европейската отбрана.