Близкият изток, Украйна и Сахел - Европейският съюз е изправен пред множество кризи едновременно. Поради това върховният представител на ЕС Жозеп Борел призовава за повече единство и иска да повиши способността на ЕС за самозащита, ако съюзът желае да играе геополитическа роля, посочва Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
На Мюнхенската конференция по сигурността върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел подчерта, че геополитическият дневен ред на ЕС се определя от "три географски предизвикателства - Украйна, Газа и Глобалния юг". Освен това европейската отбрана е претърпяла "продължително тихо разоръжаване".
Борел предупреди, че "Русия ще се изкуши да увеличи политическите и военните си провокации срещу страните от НАТО". "Така че посланието е ясно: изправени сме пред руски проблем", добави той.
Португалският външен министър Жоао Гомеш Кравиньо изтъкна във вторник, че руският президент Владимир Путин "не просто иска парче от украинската територия, той иска да унищожи европейския проект и затова е от решаващо значение да не му позволим да спечели в Украйна".
"Войната в Украйна и в Газа увеличи извънредно много политическото пространство на Глобалния юг спрямо нас", подчерта ръководителят на европейската дипломация Борел. "Трябва да се избегне конфронтация "останалите срещу Запада", тъй като "за Русия този нов геополитически сценарий драстично укрепи позициите ѝ" след ответните действия на Израел след 7 октомври, предупреди той.
Предвид войната между Израел и "Хамас", след среща на външните министри от Евросъюза в понеделник, Борел призова за повече единство в ЕС, ако блокът иска да играе геополитическа роля в Близкия изток. Той заяви, че вижда "разпиляност на подходите" и че "много страни членки искат да играят собствена игра".
Призив за хуманитарна пауза в ивицата Газа, на който Унгария наложи вето
На заседанието на Съвета по външни работи в понеделник всички държави от ЕС с изключение на Унгария призоваха за "незабавна хуманитарна пауза, която да доведе до трайно спиране на огъня, безусловно освобождаване на заложниците и предоставяне на хуманитарна помощ". Въпреки това, за първи път от 7 октомври 2023 г., голямата част от страните членки на ЕС успяха да постигнат консенсус за прекратяване на огъня в Газа.
"Знам много добре, че ако няма единодушие, няма и позиция на Европейския съюз, но може да има позиция с достатъчно мнозинство, която, без да е официално позиция на ЕС, да представлява позицията на мнозинството. И 26 от общо 27 със сигурност е (такова мнозинство - бел. ред.)", каза Борел.
Санкции срещу израелските заселници на Западния бряг
След като в понеделник Унгария блокира одобрението на ЕС за санкции срещу израелски заселници, нападали палестинци на Западния бряг, сега Испания, Франция, Ирландия и Белгия решиха да наложат едностранно санкции срещу агресивните израелски заселници.
"Настоявах за това [единодушие] на срещата, една държава не пожела да се присъедини. Двадесет и шест от нас се съгласиха", заяви испанският външен министър Хосе Мануел Албарес.
Испанското правителство подготвя първоначален списък с десетки хора, извършили насилие срещу палестинците на Западния бряг, каза Албарес, като уточни, че санкцията ще се изразява в забрана за влизане в Испания.
Други европейски държави, като Ирландия и Белгия, също дадоха знак за готовност да наложат санкции на отделни заселници - нещо, което САЩ вече направиха.
Същевременно Албарес увери, че Испания ще продължи да си сътрудничи с Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA), и потвърди, че се подготвя нов пакет от финансова помощ в допълнение към вече обявените 3,5 милиона евро и предоставените през декември 10 милиона евро.
"Работата на тази организация е жизненоважна за посрещане на нуждите на почти шест милиона разселени палестинци", не само в Газа, но и на Западния бряг и в други страни от региона, каза той и подчерта, че нейната роля "няма възможен заместител".
Албарес каза, че е поискал да бъде направена проверка за евентуално нарушение на международното хуманитарно право от страна на Израел въз основа на споразумението за асоцииране, сключено от блока с тази страна.
ЕС стартира мисия в Червено море
В отговор на нападенията на подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Йемен по морския търговски път в Червено море, в понеделник ЕС реши да започне официално военноморска мисия за защита на корабоплаването в района. Десетките атаки на хусите нарушиха корабоплаването в Червено море, принуждавайки някои компании да изберат алтернативни маршрути, включително двуседмичен обход на южния край на Африка.
Хусите атакуват жизненоважния корабоплавателен път от ноември насам в кампания, за която твърдят, че е в израз на солидарност с палестинците в Газа при войната между Израел и Хамас.
Целта на Европейския съюз е мисията, наречена "Аспидес" (на старогръцки "щит"), да започне да действа "до няколко седмици" с поне четири кораба, заяви официален представител на 16 февруари 2024 г.
"Европа ще гарантира свободата на корабоплаването в Червено море, работейки заедно с нашите международни партньори", заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в публикация в "Екс".
"Постоянните атаки на бунтовниците хуси застрашават световната търговия и разбира се застрашават нашите кораби. Казвам "нашите кораби", защото Гърция разполага с най-големия флот от всички държави по отношение на търговското корабоплаване и затова Гърция незабавно се обяви в подкрепа на координирани действия, като пое редовното командване на европейската отбранителна операция "Аспидес" от щаба в Лариса", заяви гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис.
САЩ вече оглавиха собствена военноморска коалиция в района и нанесоха ответни удари, както и Великобритания, по обекти на хусите в Йемен.
Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси съобщи, че приходите от Суецкия канал, който свързва Червено със Средиземно море, са намалели с "40 до 50 процента" от началото на годината. Каналът, който донесе 8,6 млрд. долара (7,95 млн. евро) през фискалната 2022-23 г., е жизненоважен източник на чуждестранна валута за Египет, който страда от тежка финансова криза.
Досега Франция, Германия, Италия и Белгия са заявили, че планират да предоставят кораби. Командир на цялата мисия на ЕС ще бъде грък, а водещият офицер по оперативния контрол в морето ще бъде италианец.
ЕС казва, че мандатът на мисията, определен първоначално за една година, е ограничен до защита на гражданското корабоплаване в Червено море и че няма да се предприемат нападения "на йеменска територия".
Германският министър на отбраната Борис Писториус вижда в изпращането на фрегатата "Хесен" на рискованата мисия в Червено море знак, че Германия иска и е способна да поеме международна отговорност, но нарече мисията също "най-опасното разполагане на военноморските сили от десетилетия".
Източният фланг на НАТО: България и Чехия
След Мюнхенската конференция по сигурността българският министър-председател Николай Денков заяви след среща с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, че България е ключова страна в усилията за защита на Черноморския регион и източния фланг на НАТО.
Българският премиер изтъкна, че настоящите проблеми могат да се използват като възможности за развитието на региона и за позиционирането на България и НАТО по начин, който да гарантира стабилност. "Ние сме силно ангажирани и затова сме тук с Мария Габриел [вицепремиер на България], за да работим заедно там, където е мястото на България - в структурите на Европа и НАТО, като надежден партньор", подчерта Денков.
Чешкият президент Петр Павел заяви на Мюнхенската конференция по сигурността в събота, че Чехия е открила източници в чужбина за стотици хиляди артилерийски снаряди, които би могла да достави на Украйна в рамките на седмици, ако заедно с партньорите си от САЩ, Германия, Швеция и други страни успее да осигури финансиране. Чешкият министър на отбраната Яна Чернохова добави, че страните, които биха могли да си сътрудничат за доставките на боеприпаси, обвързват участието си с условието да не се разкриват конкретни подробности за тях.