Европейски нюзрум: Остава ли Европа на заден план? ЕС се стреми да изиграе по-силна роля в бъдещето на Газа


Общественото мнение и неправителствените организации настояват за по-принципнa и твърда позиция на ЕС в Газа, но ефективността на политическото обединение ще зависи от способността му да преодолее вътрешни препятствия и да превърне думите в конкретни действия. 
След сключването на споразумението за примирие между Израел и военизираната ислямистка групировка "Хамас" с посредничеството на САЩ, Европейският съюз се намира под все по-голям натиск да преразгледа ролята си в Близкия изток. Европейската комисия и Парламента изявиха готовност да преминат от доставчик на хуманитарна помощ към по-деен политически участник в следвоенното възстановяване и управление в ивицата Газа.
Страните членки на ЕС, които бяха дълбоко разединени от атаката на "Хамас" на 7 октомври 2023 г. насам, вече се надяват да възстановят водещата си роля в прилагането на мирния план за Газа.
"Обезпечаването на мира в Газа ще бъде изключително сложно", заяви в понеделник тази седмица ръководителката на европейската дипломация Кая Калас. "За успеха на мирния план ще се изисква значителна международна подкрепа", подчерта тя, като добави, че Европа желае да допринесе напълно към плана за примирие.
Насърчаване и опит за придобиване на място на масата за преговори
На официална среща на 13 октомври в Египет държавните глави на САЩ, Катар, Египет и Турция подписаха документ, който цели да затвърди настъпилото примирие въз основа на плана от 20 точки на американския президент Доналд Тръмп. "Заедно ще приложим това споразумение, по начин, който осигурява мир, сигурност, стабилност и възможности за всички народи в региона, както за палестинците, така и за израелците." Конкретните мерки за постигането на тази цел не бяха обяснени.
Лидерите на ЕС приветстваха открито плана за примирие. Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща похвалиха усилията и подчертаха важността да има трайно примирие. Фон дер Лайен отбеляза, че ЕС ще продължи да предоставя по бърз и безопасен начин хуманитарна помощ на Газа. "А когато дойде времето, ще бъдем готови да помогнем за възстановяването и реконструкцията."
Възстановяването на Газа ще бъде скъпо: оценките предвиждат, че повече от 55 млн. тона развалини ще трябва да бъдат премахнати от крайбрежната ивица, посочи Жако Силие от Програмата за развитие на ООН в Йерусалим. В хода на следващите три години разходите за това разчистване могат да се покачат до 17 млрд. евро.
ЕС отдавна подкрепяше прилагането на решението за съществуване на две държави, Палестина и Израел, като единственият възможен вариант за установяване на дълготраен мир в Близкия изток. Но за да бъде постигнато това, Палестинската автономна власт, която понастоящем е много отслабена, трябва да възвърне надежността си. ЕС се ангажира с помощта за нейното реформиране.
Българският президент Румен Радев разглежда плана за примирие като възможност за ЕС: "Точно тук Европа има възможността да изиграе ключова роля и да допринесе съществено за бързото и пълно прилагане на този план. Твърдо сме убедени от нуждата за приемането на решение за две държави като единствения надежден път за трайно решение на конфликта и установяването на справедлив и устойчив мир в Близкия изток".
Словашкият външен министър Юрай Бланар заяви, че дипломацията на Братислава "ще продължи да засилва усилията за хуманитарна помощ и политически ще подкрепя поддържането на мира."
Словенският външен министър Таня Файон изтъкна, че докато първата част от американския мирен план за Газа е била успешно приложена е важно да бъдем наясно за "крехкото положение и дилемите", които трябва да се вземат предвид по време на преговорите във втория етап на плана. Тя отбеляза, че количеството хуманитарна помощ, която засега постъпва в опустошената ивица Газа е все още недостатъчна.
Препятствия на границата
Предпазливостта не е неоснователна, както показват забавянията в подновяването на цивилната мисия на ЕС за наблюдение на гранично-пропускателния пункт в Рафах между Газа и Египет. Въпреки че първоначално нейното разполагане беше насрочено за сряда тази седмица то беше забавено, тъй като Израел настоя "Хамас" да предаде останалите мъртви заложници, който все още държи.
Мисията на ЕС остава в готовност и ще бъде разположена на пропускателния пункт в Рафах възможно най-скоро когато условията позволяват, заяви говорител на Калас в Брюксел.
Мисията на ЕС за гранична подкрепа в Газа (МЕСГП) беше създадена през 2005 г., за да подпомага наблюдението на пропускателния пункт в южната част на Газа. Нейната активност беше прекратена две години, след като "Хамас" установи контрол над анклава.
Рафах е единственият граничен пункт в ивицата, който не преминава директно през израелска територия и остава затворен за пътници. Директните доставки на помощ от Египет към Газа също не са възможни засега. Камиони, пренасящи хуманитарни припаси, влизат от египетска страна и са отклонявани към граничните пунктове на Израел.
Европейската мисия за гранично наблюдение цели да осигури неутрално присъствие на трета страна на ключови пропускателни пунктове и включва полицейски части от Италия, Испания и Франция. Тя беше разположена наново през януари тази година, но беше разформирована отново през март.
Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето заяви, че е разрешил възобновяването на действия на италианските участници в мисията за отварянето на граничния пункт при същите условия както през януари.
Правителството на Германия също полага основите за възможно участие в бъдеща мисия.
Разширяване на европейската роля
Европейският съюз, който е основният дарител на хуманитарна помощ на палестинците също възнамерява да допринесе за възстановяването на Газа. Брюксел вече е предоставил повече от 550 млн. евро на Палестина от 7 октомври 2023 г. насам. През април Комисията обяви многогодишна програма за възстановяването на Палестина, чиято стойност възлиза на 1,6 млрд. евро и ще покрие периода от 2025 до 2027 г.
Комисията изяви готовност да надхвърли рамките на хуманитарната помощ, като да се включи в преходните управленски механизми в Газа след примирието. Това ще включва използване на съществуващите мисии на ЕС за гранична сигурност, обучение на полицията и изграждане на институционален капацитет.
"Готови сме да допринесем за техния успех с всички налични средства", заяви Фон дер Лайен относно плана за мир, "включително и чрез предоставянето на подкрепа за управлението и реформирането на Палестинската автономна власт."
Европейският съюз също изрази намерението да се присъедини към Борда на мира, който ще наблюдава възстановяването и реконструкцията на Газа, което отразява желанието за по-централизирана политическа роля. "Вярваме, че Европа има важна роля и че ние също ще трябва да сме част от това", оповести Кая Калас миналата седмица. "Мисля, че Европа не трябва само да плаща, но също и да действа", добави тя по време на посещение в Кувейт.  
По-рано тази седмица испанският премиер Педро Санчес даде зелена светлина за изпращането на испански военнослужещи за обезпечаването на мира в Газа след примирието. Интервюиран от испанската радио медия "Кадена СЕР" Санчес каза, че все още не е ясно как сигурността в Газа ще бъде постигната. "Ако обаче се стигне до международен контингент с разполагане на войници, за да се гарантира мира, Испания би желала да участва и да има "активно присъствие" - не само в реконструкцията на анклава, но и в мироопазването."
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция няма да участва в мироопазващите сили, които ще се формират в Газа, но посочи междувременно, че европейците ще удвоят усилията си за обучението на палестински полицаи в ивицата.
Политически опасения 
Все още не е ясно дали мирното споразумение ще доведе до дълготрайно прекратяване на военните действия. Подробностите предстоят да бъдат обсъдени по време на втория етап от плана за примирие. Мирът остава крехък, а първите пропуквания вече се появиха.
Съществуват опасения предвид изявленията на "Хамас", че е решен да се бори с Израел. Словашкият външен министър посочи, че отказите на "Хамас" да сложи оръжие са притеснителни.
Министърът на външните работи на Германия Йохан Вадефул също наблегна на факта, че "Хамас" трябва да бъде разоръжен и да не му бъде позволено да упражнява политическо влияние. "На палестинците се пада задачата да се откъснат от тази организация", заяви той пред германски телевизионен канал.
Въпросът за управлението на ивицата Газа се смята за един от най-съществените фактори в това дали положението в блокираната крайбрежна ивица може да се стабилизира след двугодишната война. Вакуум във властта би могъл да хвърли анклава в още по-голям хаос или дори гражданска война.
Израел и Съединените щати настояват "Хамас" да няма роля в бъдещо правителство в Газа.
Макрон увери, че Франция може да изиграе "много специална роля" в това Палестинската независима власт да бъде внедрена в бъдеща управляваща структура в Газа, като подчерта палестинското участие в този процес.
Говорител на Кая Калас в Брюксел заяви, че се призовават всички страни да бъдат сдържани и да се въздържат от всякакви действия, които биха застрашили примирието. "ЕС потвърждава, че "Хамас" не трябва да има никаква роля в бъдещата администрация на ивицата Газа."
В последно време съобщения за стълкновения между членове на "Хамас" и въоръжени кланови групировки обезпокояват ЕС. "Европейският съюз е разтревожен относно съобщенията, които посочват, че сблъсъците между "Хамас" и членове на групировки са отнели няколко жертви", каза говорителят на Калас.
Съобщава се и че "Хамас" безмилостно преследва лица, които са обвинени са съучастие с Израел.
Какво ще се направи с Биби?
Не съществува едно мнение в ЕС също по отношение на ролята на израелското правителство в конфликта и тази на премиера Бенямин Нетаняху. Тези различия често са принуждавали Съюза да разчита на изявленията на върховния представител Калас или на отделни държави членки, а не на единни позиции на ЕС, което ограничава ефективността на обединението като политически фактор. 
Например Германия, която дълго време беше непреклонна в подкрепата си, бавно прие по-балансирана позиция, като подчерта загрижеността си за страданията на цивилното население. През август тази година германското правителство предприе значителна промяна в подхода си, когато обяви, че повече няма да изнася боеприпаси, които биха могли да бъдат използвани във войната в Газа.
Испания поддържа доста по-дистанцирано становище относно израелското правителство. Премиерът Санчес подчерта, че е постигнато спиране на огъня и сега то трябва да бъде утвърдено, за да се постигне окончателен мир.
Следователно изтъкна, че мерките, предприети от неговото правителство срещу Израел, като например забраната за износ на оръжия, остават в сила, защото засега е постигнато само спиране на огъня.
„Ще поддържаме тази забрана, докато целият процес не се затвърди и не се насочи окончателно към траен мир“, заяви той. По същия начин Санчес предупреди, че мирът не може да означава да се забрави или да се оставят без наказание тези, които са обект на международни наказателни производства, като например Нетаняху.
Други страни като Унгария и Чехия не са изразили или са смекчили критиките към Израел, като по този начин се придържаха по близо до американските и израелските политики, които показаха нежелание за признаване на държавата Палестина.