Ядрената енергетика предизвиква много дебати - също и сред държавите членки на Европейския съюз. Въпреки това блокът разглежда ядрените технологии, отчасти в опит да постигне целите си в областта на климата. Нидерландската иновация е насочена към повторното използване на ядрените отпадъци, а френско-италианското сътрудничество иска да ускори декарбонизацията на тежката по отношение на емисиите стоманодобивна промишленост. Това пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
„Ядрените технологии могат да играят важна роля в прехода към чиста енергия“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на първата по рода си среща на високо равнище по въпросите на ядрената енергия през март. Срещата на върха беше организирана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Белгия.
Германската консерваторка изтъкна, че е наясно, че в ЕС „има различни мнения“ за ядрената енергия. Тя допълни, че „много страни разглеждат по нов начин потенциалната роля, която може да играе ядрената енергетика“ след „глобалната енергийна криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна“. Според Фон дер Лайен тя би могла да допринесе за постигането на целите в областта на климата, енергийната сигурност и стабилизирането на цените на енергията.
Прогнозите на Международната агенция за енергетика и на Европейската комисия за 2050 г. показват, че ядрената енергия ще се развива и ще функционира като допълнение към възобновяемите енергийни източници, които „до 2050 г. ще бъдат гръбнакът на производството на електроенергия в ЕС", каза тя.
Този енергиен източник обаче намалява както в ЕС, така и в света: Навсякъде на планетата той е намалял от 18% от енергийния "микс" през 1988 г. до 9% днес. В ЕС използването му в момента е около 22%, докато през 90-те години на миналия век той е бил източник на една трета от електроенергията в Европа.
Фон дер Лайен се обяви в подкрепа на удължаването на живота на използваните ядрени реактори, разбира се, при условие че те работят безопасно“, тъй като това е „един от най-евтините начини за осигуряване на чиста енергия в голям мащаб“.
Европейският съвет включи ядрената енергия сред стратегическите технологии за постигане на климатична неутралност и като средство за ускоряване на намаляването на емисиите тя беше включена в документа със заключенията от последната среща на върха по въпросите на климата (КОП-28) - за първи път в историята.
Ядрената енергетика получава все повече място във финансовото отношение, което получава в ЕС, но все още не се радва на същото положително мнение в сравнение с възобновяемите енергийни източници.
(НЯКОИ) ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ НА ЕС ИСКАТ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ
През март дванадесетте държави-членки на ЕС, обединени в европейския „ядрен алианс“, поискаха повече средства за ядрената енергетика и поискаха финансовите институции да я третират по същия начин, както възобновяемите енергийни източници.
„Всички технологии с нулево нетно потребление, включително ядрената енергия и веригата за създаване на стойност, трябва да бъдат използвани, като за тази цел ще бъдат проучени възможностите и ползите от финансови инструменти, като например подкрепата на ЕИБ (Европейската инвестиционна банка) и Фонда за иновации“, се казва в изявление на алианса след първата среща на върха по въпросите на ядрената енергия.
България, Хърватия, Финландия, Франция, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия и Швеция се ангажират да „развиват достъпа до частно и публично финансиране и да проучват възможностите и ползите от европейските финансови инструменти“.
Те посочват като конкретна цел „да се подкрепят големите реактори, технологиите за малки модулни реактори и свързаната с тях европейска верига за създаване на стойност“ с атомна енергия, която изисква, наред с другото, обогатено гориво и системи за управление на радиоактивни отпадъци.
Алиансът стартира през 2023 г., за да подкрепи източник за производство на енергия, който държавите членки на ЕС, Германия, Люксембург, Испания или Дания не подкрепят.
В Германия последните три ядрени електроцентрали бяха изключени през април 2023 г., но призивите за връщане към ядрената енергия стават все по-силни.
През декември 2023 г. испанското правителство одобри Седмия общ план за радиоактивните отпадъци, в който се определя политиката на правителството за управление на радиоактивните отпадъци, включително отработеното ядрено гориво, както и за демонтиране и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Той също така установява график за затваряне на атомните електроцентрали между 2027 и 2035 г.
Въпреки това има и противници на закриването, като например председателят на „Форо Нюклиър“ (Foro Nuclear) Игнасио Аралуче. Той заяви, че централите „са необходими за системата“ и че Испания „е оставена сама“ в идеята си за затваряне на атомните електроцентрали.
ПОДКРЕПА ОТ ЕС ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО НА МИНИ РЕАКТОРИ
Европейската комисия активно подкрепя разработването на малки модулни реактори в рамките на технологична надпревара, в която ЕС изостава от Китай, САЩ и Русия.
Европейският индустриален алианс за ускоряване на разработването, демонстрацията и внедряването на малки модулни реактори беше създаден през февруари миналата година от Европейската комисия заедно с препоръката относно междинната цел за климата за 2040 г., като се подчертава потенциалът на атомната енергия сред нисковъглеродните технологии, които могат да помогнат на ЕС да намали емисиите. Инициативата обединява правителства, индустриални участници и заинтересовани страни, които се стремят да ускорят развитието на сектора.
Малките модулни реактори са ядрени реактори, които са по-малки както по мощност, така и по физически размер в сравнение с традиционните електроцентрали с мощности в размери на гигавати.
НИДЕРЛАНДСКА ИНОВАТИВНА КОМПАНИЯ ПЛАНИРА ДА ИЗПОЛЗВА ПОВТОРНО ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ
Нидерландското стартиращо предприятие „Торайзън“ (Thorizon) ще получи безвъзмездни средства в размер на десет милиона евро от френското правителство. С нея базираното в Амстердам дружество иска да ускори разработването на малък ядрен реактор, който използва като гориво ядрени отпадъци от обикновени електроцентрали. Според компанията една такава централа може да осигури чиста енергия за 250 000 домакинства.
Новият ядрен реактор трябва да стане по-устойчив, по-евтин и по-безопасен от конвенционалните ядрени реактори. „Нашият проект е уникален с това, че в активната зона на реактора се използват сменяеми касети. Това ни позволява да работим с материали, които не е необходимо да издържат на условията на реактора в продължение на 50 или 100 години", обясни главната изпълнителна директорка на „Торайзън“ Кики Лауерс.
ФРЕНСКО-ИТАЛИАНСКО ЯДРЕНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА БОРБА С ЕМИСИИТЕ ОТ СТОМАНОДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
През юли френската електроенергийна група Е Де Еф (EDF) обяви, че е подписала споразумение за ядрено сътрудничество в Италия с федерацията на стоманодобивната промишленост, за да ускори декарбонизацията на сектора в страна, която от почти 35 години не използва ядрени технологии.
Споразумението има за цел „да насърчи сътрудничеството в използването на ядрената енергия за повишаване на конкурентоспособността и декарбонизацията на италианската стоманодобивна промишленост“, се казва в съобщение за пресата на Е Де Еф. Стоманодобивната промишленост е основен източник на парникови газове.
Меморандумът за разбирателство беше подписан с италианската енергийна компания „Едисон“ (Edison), италианския производител на електроцентрали "Ансалдо енерджия" (Ansaldo Energia), разработчика на ядрени технологии „Ансалдо нуклеаре“ (Ansaldo Nucleare) и Федерацията на италианските компании в стоманената индустрия (Federacciai).
Той „бележи по-нататъшен напредък в определянето на програмата за развитие на нова ядрена енергия в Италия“, заяви Никола Монти, главен изпълнителен директор на „Едисон“, цитиран в съобщението за пресата.
Италия не произвежда ядрена енергия от 90-те години на миналия век, след като през 1987 г. страната взе решение на референдум да се откаже от гражданската ядрена енергетика след аварията в Чернобил.
ЯДРЕН РЕАКТОР ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ
В края на юли Европейската комисия даде съгласието си за нидерландска субсидия от два милиарда евро за изграждането на нов ядрен реактор в нидерландското село Петен. Реакторът, който не произвежда електроенергия, е предназначен, наред с другото, за разработване и съхранение на медицински радиоизотопи за лечение на рак за медицинския проект “Палас“ (PALLAS).
Задължително по силата на европейските споразумения в областта на конкуренцията, Нидерландия е поискала разрешение от Брюксел за отпускане на безвъзмездни средства за строителството.
Според европейския комисар по конкуренцията Маргрете Вестагер заявлението е било одобрено, тъй като проектът „Палас“ допринася за осигуряването на основни лекарства за европейския пазар. Проектът може също така да осигури „революционна иновация“ в областта на ядрените технологии, която е от полза за европейските граждани.