Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) призова за спешни действия за защита на свободата на медиите в Европа, позовавайки се на постоянни заплахи от политическа намеса, правен тормоз чрез т.нар. стратегически съдебни дела, насочени срещу участието на обществеността (известни още като "дела шамари", или английското съкращение SLAPP) и директни нападения срещу журналисти, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Въпреки влизането в сила на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) влезе в сила и приемането на европейска директива срещу "делата шамари", пропуските в прилагането им и пропуските в законодателството продължават да правят журналистите уязвими – особено онези на свободна практика и работещите във високорискова среда, каза председателката на ЕФЖ Мая Север.
"Приветстваме влизането в сила на Европейския акт за свободата на медиите (EMFA), но опитът на нашите представителства в Европа показва, че реалното му прилагане е изправено пред сериозни пречки. Нашето наблюдение показва постоянни пропуски – регулатори без истинска независимост и ресурси, както и продължаващо политическо влияние върху обществените медии", заяви Север пред Европейският нюзрум (ЕНР). Тя подчерта, че ЕФЖ е изложила тези становища по време на неотдавнашна среща с еврокомисаря по демокрация, правосъдие и върховенство на закона Майкъл Макграт.
EMFA, който влезе в сила през август 2025 г., беше приветстван като ключов акт за защита на медийния плурализъм, редакционната независимост и прозрачност в ЕС. Реалното му прилагане обаче се бави, оплакват се организации за защита на журналистите като "Репортери без граници".
Някои страни членки отложиха или се съпротивляват на привеждането на националните законодателства в съответствие с изискванията на EMFA, особено що се отнася до независимостта на обществените медии и защитата на журналистическите източници.
В някои случаи държавите променят националното законодателство, за да затегнат политическия контрол над медиите. Унгария, например, оспори правната основа на EMFA пред Съда на ЕС.
Север заяви, че според нея основните предизвикателства на национално ниво са липсата на политическа воля, слабият регулаторен капацитет и неясният механизъм на санкции, както и дигиталните заплахи и наблюдение.
"Смятаме, че Европейската комисия трябва ясно да определи последствията за страните членки, които не приложат напълно и реално EMFA, включително чрез финансови и процедурни санкции, и е необходимо изготвяне на оперативен план със срокове, измерими показатели и стълба за ескалация на мерките".
Т.нар. "дела шамари" все повече се използват за сплашване и заглушаване на журналистите, правозащитниците и обществените наблюдатели в Европа.
Забележителни случаи на подобни дела през последните години включват делото за клевета на "Газ Систем" срещу полски журналисти, нашумялото дело на "Реалтид" в Швеция и тормозът над журналисти в Малта след убийството на Дафне Каруана Галиция.
ЕФЖ и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) призоваха за разширяване на защитата срещу "дела шамари", така че тя да обхване всички случаи, а не само трансграничните, като се създадат ефективни системи за ранно отхвърляне на искове, по-сурови санкции за злоупотребяващите с правото на съдебни искове и създаване на специални правни и финансови фондове за подпомагане на журналистите — особено на тези на свободна практика. "Въпреки че приветстваме приемането на Директивата на ЕС срещу делата шамари, смятаме, че съществуващите механизми все още са недостатъчни. В момента защитата се прилага основно за трансгранични случаи, докато повечето злоупотреби със съдебни дела са изцяло вътрешни и остават извън обхвата на директивата".
Север добави, че е важно съдиите и адвокатите да бъдат обучени да разпознават делата шамари и да защитават журналистиката в полза на обществения интерес. Без силна законодателна рамка и практическа подкрепа на механизмите журналистите остават уязвими, предупреди хърватката. "Ето защо настояваме ЕС и страните членки да приемат приоритетно политики срещу "делата шамари" и да гарантира, че съдебният тормоз, насочен срещу заглушаване на разследващата журналистика е спрян веднъж и завинаги".
Необходима е повече подкрепа за журналистите в днешната нестабилна среда.
"Нашият опит ясно показва, че хората на свободна практика и журналистите, работещи във високорискова среда, са най-уязвими", каза Север. Въпреки че някои медийни издания и съюзи са добре подготвени да предоставят подкрепа, все още има значителни пропуски – например при трансгранични репортажи и за журналисти, работещи в зони на конфликт, които надхвърлят възможностите за защита от националните синдикати.
"Както ЕФЖ и ЕКП подчертаваме, качествената журналистика не може да оцелее без достойни условия на труд, непрекъснато обучение и системна подкрепа за безопасност. Затова призоваваме за дългосрочни механизми за финансиране на безопасността и устойчивостта на медиите, национални програми за безопасност, включващи медийните участници, както и за механизми за цифрова сигурност и психологическа помощ."