Европейски нюзрум: Шумът - опасността от замърсяване, за която хората в ЕС трябва да чуят

Въздухът и водата са първите неща, които идват на ум, когато става дума за жертви на замърсяването. Една също толкова голяма невидима опасност обаче винаги остава на една ръка разстояние: шумът. Това припомня днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Сезонът на летните почивки е в разгара си. Кой не копнее да избяга в тихо планинско селце или на усамотен плаж? Придвижването дотам обаче с кола, влак или самолет допринася за високите нива на шумово замърсяване, които засягат милиони европейци на целия континент.
Според последни данни на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) повече от една пета от гражданите на ЕС са изложени на хронично вредни нива на шум в околната среда, като броят им е по-висок в градските райони. Основната причина за това е автомобилният транспорт – както в градовете, така и в селата, следван от железопътния и летищния шум.
Световната здравна организация казва, че шумът е втората най-голяма причина в околната среда за здравословни проблеми, веднага след замърсения въздух. 
Шумовото замърсяване е част от целите на Европейската комисия за постигане на нулево замърсяване. Целта е делът от хората, които хронично са изложени на шум от транспорт, да бъде намален до 2030 г. с 30% в сравнение с 2017 г.
ЕС определя праговете на шумово замърсяване в Директивата за шума в околната среда. Тя обаче не определя гранични стойности за шума, нито предписва мерки, които държавите трябва да включат в плановете за действие. Това е в компетенциите на държавите членки.
Тя също така регулира шумовите емисии при източника им, например чрез въвеждане на законодателство за това колко шум могат да произвеждат превозните средства. Тези прагове се отнасят до нива на експозиция от 55 децибела или повече през целия период ден-вечер-нощ и 50 децибела през нощта.
55 децибела се отнасят за умерени звуци, като тези от нормален разговор.
Как ни вреди шумът
Въпреки че 55 децибела не звучи много, СЗО предупреждава, че хроничното излагане на шум в околната среда оказва влияние както върху физическото, така и върху психическото здраве на хората.
"Живеенето в район, засегнат от транспортен шум, е свързано с повишен риск от развитие на широк спектър от здравословни проблеми. Включени са сърдечносъдови, метаболитни и психични заболявания", се казва в доклада още през 2018 г. 
Продължителното излагане на шум допринася за 48 000 нови случая на сърдечни заболявания и 12 000 случая на преждевременна смърт в Европа всяка година. Освен това се смята, че над 22 милиона души страдат от силен хроничен дискомфорт, а 6,5 милиона имат проблеми със съня. Шумът в околната среда се свързва и с когнитивни и психични разстройства. 
Д-р Мария Анхелес Бонмати от Испанската асоциация за изследване на съня обяснява, че нощният шум пречи на релаксацията и прекъсването на връзките, необходими за заспиване.
"Той може да ни събуди внезапно или да ни задържи в повърхностните етапи на съня, което води до влошаване на качеството на съня в резултат на промени в структурата му: заспиването ни отнема повече време, събуждаме се по-рано, отколкото е необходимо, или прекарваме по-малко време в дълбок сън", каза тя.
Понасянето на шум през деня се свързва с повишаване на кръвното налягане и стреса, съчетано с влошаване на настроението, добави тя. 
"Важно е гражданите да разберат значението на съня и почивката за своите съседи и освен това институциите да защитават дефицитна стока като тишината", заяви Бонмати.
Освен върху човешкото здраве шумът в околната среда оказва отрицателно въздействие и върху сухоземните и водните диви животни, като причинява поведенчески разстройства, затруднения в общуването и нарушена репродуктивна способност.
Кой вдига този шум?
Транспортният шум е идентифициран като основен виновник, а пътният трафик е основният източник на шумово замърсяване. В оценка, публикувана през декември миналата година въз основа на данни от 2022 г. ЕАОС установи незначителен спад в тази област, но в същото време предупреди, че това може да бъде компенсирано от преместването на повече хора в градските райони и по този начин увеличаване на нивото на трафика.
Наблюдаваното в данните намаляване на шума от самолети, вероятно ефект от пандемията от коронавирус, обаче е било краткотрайно: Както организацията "Евроконтрол" заяви по-рано това лято, при 37 000 полета в пиковите дни обемът на трафика, а следователно и шумът, се връщат на нивата отпреди пандемията.
Миналата седмица правителството на Франция обяви, че е затегнало условията за нощни полети на летище Париж-Орли, за да намали шумовото замърсяване, без да стига до намаляване на броя на полетите, както поискаха природозащитниците и местните жители.
Сред новите мерки е въвеждането на "частичен вечерен час от 22:00 ч. за най-шумните самолети, тоест само най-тихите самолети ще могат да кацат и излитат след 22:00 ч.", се казва в изявление на министерството на транспорта. За да се защити сънят на местните жители, второто по натовареност летище във Франция е обект и на строга забрана за нощни полети между 23:30 ч. и 6 ч. сутринта.
След продължителните протести на природозащитници и жители срещу шума правителството обяви и национален план за увеличаване на използването на шумоизолиращи средства около големите летища.
Псссст!
Усилията в Европа за намаляване на шумовото замърсяване са разнопосочни и често зависят от провинциите или дори от местните общини.
Данните на Италианския институт за изследване на околната среда показват, че голяма част от населението е изложено на нива на шум, които надвишават препоръчаните от СЗО граници. Въпреки това в няколко региона няма прието законодателство за шумовото замърсяване, а по-малко от две трети от общините са одобрили инструмент за управление на шумовото замърсяване. 
В Испания около 60% от населението е изложено през деня на нива на шум, които надвишават препоръчаните от СЗО граници, сочат данни от ЕАОС за 2024 г. Според ЕАОС шумовото замърсяване причинява повече от 1000 преждевременни смъртни случая и 4000 хоспитализации всяка година.
Част от шумовото замърсяване може да се дължи и на хората: В историческите квартали на Мадрид, Барселона и Валенсия, където в много домове липсва климатик и отварянето на прозорците е от съществено значение за прохладата, през лятото пълноценният сън е същинска мисия невъзможна. 
Съдебните искове срещу шума вече не засягат само баровете и довеждат до създаването на асоциации за борба с шума в цялата страна.
"Единственото нещо, което ни отличава от другите страни, е, че сме по-шумни", написа неотдавна испанският журналист Игнасио Пейро в ежедневника "Паис".
В Германия няколко от провинциите на страната призоваха федералното правителство още през 2023 г. да поиска по-строги закони срещу шума от превозни средства. Според статистически данни на федералната служба по околна среда от същата година около 8,5 млн. германци са изложени на застрашаващи здравето нива на шум само по основните пътни артерии, а 6,4 млн. страдат от шумния железопътен трафик.
Групата на природозащитниците "Екологично действие – Германия" (Deutsche Umwelthilfe) призовава за ограничаване на скоростта до 30 км/ч в населените места като ефективно средство за намаляване на шума от автомобилния транспорт.
Нивата на шумово замърсяване в кандидатката за членство в блока Република Северна Македония са около средните за Европа, но тя е по-спокойна от гледна точка на туризма и тълпите в сравнение с много горещи точки за почивка. Според статистиката на министерството на вътрешните работи най-популярната туристическа дестинация Охрид регистрира най-много сигнали за шумови смущения.
Време ли е да инвестирате в тапи за уши? 
В доклад, публикуван през януари, Европейската сметна палата (ЕСП) разглежда отблизо политиките на Комисията за борба със замърсяването на околната среда и я подвежда под отговорност за пропуските и закъсненията при оценяването и докладването на шумовото замърсяване от страна на държавите членки.
Той също така изрази съжаление за липсата на гранични стойности или цели за намаляване на шума в ЕС. "Смятаме, че липсата на цели на ЕС за намаляване на шума не стимулира държавите членки да определят приоритетни действия за ефективно намаляване на шумовото замърсяване", пишат одиторите.
Градовете изпитват затруднения да предприемат ефективни мерки поради липса на координация между властите, съмнения относно ефективността на мерките и съпротива от страна на жителите, добави ЕСП. Тя препоръча въвеждането на общоевропейски цели в областта на околната среда и привеждането на целите за експозиция на шум в съответствие с препоръчаните от СЗО до 2029 г.
Липсата на докладване затруднява оценката на напредъка. В перспектива до 2030 г., в своята оценка за 2025 г. ЕАОС заяви, че целта за намаляване на броя на хората, засегнати от шума от транспорта, с 30% е "извън дневния ред". Напредъкът в сравнение с 2017 г. е намалял с 2%.