Приоритетите, върху които Варшава иска да се съсредоточи през мандата си, са свързани с понятието "сигурност" във всеки смисъл на думата – външна, вътрешна, информационна, икономическа, енергийна, продоволствена и здравна сигурност.
Полският премиер и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че Варшава ще председателства 27-те страни членки на ЕС през изпълнен с предизвикателства период. В този контекст той посочи по-специално кризите в Украйна и в Близкия изток и събитията в Грузия.
При представянето на приоритетите на председателството миналата седмица ръководителят на Постоянното представителство на Полша към ЕС Агнешка Бартол обясни, че председателството възнамерява да се съсредоточи и върху засилването на конкурентоспособността на европейските компании, особено в области като цените на енергията, с акцент върху енергийната сигурност и намаляването на бюрокрацията.
Ръководителят на Международната агенция за енергията (МАЕ) Фатих Бирол заяви по-рано този месец, че ЕС е допуснал три грешки в областта на икономиката и енергетиката – станал е зависим от Русия, отказал се е от ядрената енергия и е позволил да бъде изпреварен от Китай в сферата на зелените технологии.
Бирол посочи подготвяната от Европейската комисия стратегия за чиста промишленост, която се очаква да бъде представена през първите 100 дни от новия ѝ мандат. Това означава, че тя ще бъде обсъждана по време на полското председателство.
По отношение на разширяването посланик Бартол заяви, че председателството възнамерява да възприеме балансиран подход – особено по отношение на Западните Балкани – като добави, че това е геополитически приоритет за Полша.
Подготовката на Туск за мирни преговори за Украйна
Паралелно с подготовката си да поеме председателството на ЕС, Варшава обсъжда обстановката в Украйна с различни чуждестранни официални представители.
В четвъртък (12 декември) премиерът Туск заяви, че е обсъдил с френския президент Еманюел Макрон възможността за разполагане на чуждестранни войски в Украйна в случай на прекратяване на огъня, но че в момента Варшава не „планира подобни действия“.
Миналата седмица Туск заяви, че мирните преговори за Украйна могат да започнат „през зимата на тази година“.
„Нашето председателство (на ЕС) ще носи особена споделена отговорност относно това как ще изглежда политическият пейзаж, може би как ще изглежда ситуацията по време на (мирните) преговори“, каза той.
Полша, която е член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) – военен алианс от 32 страни, е твърд поддръжник на съседна Украйна и служи като важен логистичен център за западната военна помощ за Киев.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас наскоро заяви, че „се нуждаем от мир в Украйна, за да имаме мироопазващи мисии“ и добави: „За целта е необходимо Русия да спре да обстрелва, което тя не прави“.
„Преди това няма за какво да говорим. И, разбира се, всяка една европейска държава трябва да вземе решение дали да използва войските си, и в какви процеси“, добави бившият естонски премиер.
Очаква се, че Полша може да изиграе значителна роля в събитията около Украйна. През февруари ще се навършат три години от началото на руската агресия и по план тогава трябва да бъде приет шестнадесетият пакет от санкции, който се очаква да бъде много строг към Москва и да нанесе значителен удар по Русия.
Отделни страни членки на ЕС също полагат усилия за подкрепа на Украйна – но не без вътрешнополитически борби.
Служебният премиер на България Димитър Главчев се обърна към Народното събрание на страната с искане неговото правителство да получи изричен мандат да подпише споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, одобрено от Министерския съвет на България на 4 октомври.
Отговорът на парламента на 18 декември обаче беше предимно отрицателен, като някои партии възразиха срещу процедурата по искане на мандат, а други се противопоставиха на това България да споделя въоръжение и ресурси с Украйна.
На 18 декември Главчев заяви, че ще подпише споразумението за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна, само ако получи одобрението на Народното събрание.
Членството на Украйна в ЕС на хоризонта?
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. усилията на ЕС за разширяване набират скорост, като оттогава Украйна отбелязва бърз напредък.
По време на белгийското председателство на ЕС през първата половина на 2024 година ЕС постигна споразумение за официално започване на преговори за присъединяване с Украйна. Впоследствие започна т.нар. скрининг – процес между Европейската комисия и съответната държава кандидатка, по време на който се оценява националното законодателство и се определят областите на сближаване със законодателството на ЕС – т.нар. acquis.
Скринингът е необходима предпоставка за отваряне на т.нар. клъстъри, които винаги включват няколко глави за присъединяване. Възможно е този скрининг да бъде завършен по време на полското председателство.
Следващи стъпки за Полша начело на Съвета
Логото на полското председателство на ЕС – полското знаме, съчетано с буквите „Е“ и „U“, представлява ангажимента на Полша към Европейския съюз, 20-годишното ѝ членство, участието ѝ в европейските дела и амбицията ѝ да определи нови насоки в политиките на ЕС, по-специално по отношение на сигурността на континента.
Логото е създадено от известния полски художник Йежи Янишевски, който е автор и на логото на основаното през 1980 г. профсъюзно движение „Солидарност“.
Съветът на Европейския съюз, често наричан Съвет, е един от основните органи за вземане на решения в ЕС. Той представлява правителствата на 27-те страни членки на ЕС, и се състои от министри от всяка държава, които заседават в различни състави в зависимост от обсъжданата сфера на политиката.
Съветът на ЕС не бива да се бърка с Европейския съвет, в който се събират държавните и правителствените ръководители на ЕС, за да определят общата политическа насока и приоритетите на ЕС.
На всеки шест месеца една от страните членки на ЕС, поема председателството на Съвета, за да ръководи политическите обсъждания. През 2024 година Съветът беше председателстван от Белгия и Унгария, а през 2025 г. това ще направят Полша и Дания.
Полското председателство ще бъде открито с концерт във Варшава на 3 януари 2025 година. Заседанията на министрите в рамките на Съвета също ще бъдат организирани в столицата – 23 неформални срещи ще се проведат във Варшавската цитадела. Второто място за провеждане на официални срещи ще бъде Националният стадион.