ЕС затяга мерките срещу нелегалната имиграция и върху връщането на мигранти, чиито молби за убежище са били отхвърлени, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между новинарски агенции от 23 европейски държави, сред които е и БТА.
За да бъде споделена по-справедливо отговорността, страните членки се споразумяха за мерки за солидарност, въпреки че някои от по-рестриктивните правителства са скептично настроени.
Държавите от ЕС подкрепиха в понеделник значително затягане на европейската миграционна политика, включително подкрепа за концепция за създаване на „центрове за връщане“ извън границите на блока от 27 страни за хора, търсещи убежище, които нямат право на пребиваване в ЕС.
Срещата на министрите на вътрешните работи даде зелена светлина на приемането на пакет от мерки, докато европейските правителства са под натиск да приемат по-строга позиция на фона на раздразнението сред обществеността по въпроса с миграцията, което подхранва успехите на крайната десница по време на избори.
Спадът на нелегалните влизания в Европа – намалели с около 20 процента през първата половина на 2025 г. по данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс - не облекчи натиска да се действа по горещия въпрос.
„Трябва да ускорим (действията си)“, каза еврокомисарят по миграцията Магнус Брунер, „за да създадем у хората усещането, че имаме контрол над случващото се.“
„Трима от четирима мигранти в ЕС, на които е връчено решение за връщане, продължават да стоят (тук), вместо да се върнат у дома“, заяви датският министър по имиграцията Расмус Стоклунд, който беше председател на срещата. „Смятам, че нови правила значително ще помогнат за подобряването на тези числа“, добави той.
Споразумението беше постигнато в рамките на Пакта за миграцията и убежището на ЕС, който беше одобрен миналата година и ще влезе в сила през юни 2026 г. Неговата цел е да осигури по-добро управление на миграцията, по-ефективен контрол и по-бързо връщане на търсещите убежище, получили отказ.
Новите инициативи предизвикаха безпокойство сред активистите, работещи с мигранти. Над 200 организации вече предварително разкритикуваха плановете на Европейската комисия.
„Вместо да инвестира в сигурност, защита и приобщаване, ЕС избра политики, които ще тласнат повече хора в опасност и правна несигурност“, каза Силвия Карта от Платформата за международно сътрудничество по нелегални мигранти (ПМСНМ, PICUM) – неправителствена организация, която помага на нерегистрирани мигранти. Оливия Сундерберг Диес от „Амнести интернешънъл“ описа договорените мерки като „лишени от човечност“, а концепцията за центрове за връщане като „сурова и неработеща“.
По-строги правила
По-строгите правила, подкрепени от страните членки, сега ще позволят по-специално:
- Отваряне на центрове извън границите на ЕС, в които могат да бъдат изпратени мигрантите, чиито молби за убежище са били отхвърлени – т. нар. центрове за връщане.
- По-сурови наказания за мигранти, които отказват да напуснат европейската територия, включително по-дълги периоди за задържане.
Изпращане на мигрантите в страни, които не са техните държави на произход, но които Европа смята за „безопасни“.Европейските министри се споразумяха да обозначат в целия ЕС Косово, Бангладеш, Колумбия, Египет, Индия, Мароко и Тунис като безопасни страни на произход.
Всички страни кандидатки за членство в ЕС също като цяло отговарят на критериите за безопасни страни на произход. Въпреки това има изключения, като например, когато страната е във война – какъвто е случаят с Украйна – или когато на страната са наложени санкции от ЕС.
Страните членки на ЕС се споразумяха и за промени на концепцията за безопасни трети страни. Противно на предишните договорени правила, вече няма да е необходима пряка връзка между кандидата и въпросната трета страна.
Трета страна вече ще се смята за безопасна, когато има сключено споразумение с държава, която зачита международните стандарти за правата на човека и принципите на международното право.
Тази мярка има за цел облекчаване на натоварването върху европейската система за даване на убежище за депортирането на хора в страни извън ЕС, когато те кандидатстват за закрила.
Държавите членки на ЕС също се договориха по въпроса за стойностите, заложени във фонда за солидарност през 2026 г. Целта му е в бъдеще да разпредели търсещите убежище по-справедливо в страните от ЕС, за да се облекчи натоварването на особено засегнатите от миграция страни.
Фондът за солидарност изисква от страните членки да приемат мигранти, разселени в тяхната страна, да допринесат с финансиране или да осигурят оперативна подкрепа. За 2026 г. числата са определени на 21 000 разселвания или 420 млн. евро финансови вноски.
Европейската комисия определи, че Кипър, Гърция, Италия и Испания са под миграционен натиск. Тези страни могат да се възползват от мерките за солидарност и могат да бъдат освободени от принос към фонда за солидарност.
ЕК освен това класифицира Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония и Полша като изправени пред значителен миграционен натиск заради кумулативните потоци през предишни години. Тези страни могат да поискат пълно или частично приспадане на задължителните вноски към фонда за солидарност.
Постоянното представителство на Чехия в ЕС също обяви в понеделник в социалната мрежа „Екс“, че страната е освободена от вноски във фонда за солидарност през 2026 г. заради големия брой приети бежанци от Украйна.
Председателят на Държавната агенция за бежанците в България Иван Иванов заяви, че страната е осигурила временна защита на над 221 000 украинци, които остават в България, но отбеляза, че няма повишен миграционен натиск и в момента са запълнени не повече от 20% от бежанските центрове в страната.
Някои държави вече дадоха знак за готовността си за принос към механизма за солидарност. В понеделник, например, държавният секретар в Министерството на вътрешните работи на Словения Тина Хеферле каза, че Любляна ще внесе справедлив дял във фонда за солидарност. Тя обаче не посочи конкретни числа, отбелязвайки, че документите са класифицирани.
Напредък на споразумението за италианско-албански миграционни центрове
Подробностите по новите правила предстои да бъдат финално уточнени на преговори с Европейския парламент. Ако бъдат одобрени, те дадат възможност страните да създават центрове за репатриране извън ЕС. Един такъв център вече е подготвен в страната кандидатка за членство в ЕС – Албания, като част от споразумение с Италия.
Дясното правителство на Италия се надява, че плановете на ЕС ще дадат нова възможност за спорните му изнесени миграционни центрове. Министърът на вътрешните работи Матео Пиантедози каза пред в. „Месаджеро“, че приемният център в пристанищния град Шънджин и депортационният център в Джадър трябва да „заработят напълно“ до средата на 2026 г.
Зелената светлина за „центровете за връщане“ беше изключително удовлетворяваща за Пиантедози. „Това е споразумение, което ценим високо, а Италия има важна роля“, заяви той.
Италия създаде съоръженията през 2023 г. Планът беше лагерите да бъдат използвани докато тече обработката на молбите за убежище на мигрантите, заловени от италианската брегова охрана в Средиземно море.
Ако техните молби бъдат одобрени, на хората трябваше да бъде позволено да пътуват за Италия, докато онези, чиито молби са отхвърлени, трябва да бъдат изпратени в страни, смятани за безопасни. Процесът обаче претърпя поредица от правни поражения в италиански и европейски съдилища заради което съоръженията останаха до голяма степен празни.
Приносители и бенефициенти
Някои страни от ЕС изразиха остър скептицизъм относно новите правила, договорени в понеделник.
Унгария няма да прилага договорения механизъм за солидарност и няма да приеме „нито един мигрант“, заяви в сряда високопоставен правителствен служител, цитиран от унгарските медии. Унгарският премиер Виктор Орбан е в конфликт с ЕК от години заради рестриктивните си политики за даване на убежище.
Словашкият министър на вътрешните работи Матуш Шутай Ещок също заяви, че страната му е отхвърлила задължителния механизъм за солидарност в частта за приема на търсещи убежище. Страната трябва да получи изключение заради десетките хиляди бежанци от Украйна, които прие след избухването на войната, цитира негово изказване словашката новинарска агенция ТАСР.
Идващото чешко правителство на АНО, „Свобода и пряка демокрация“ (СПД) и партията „Автомобилисти за себе си“ планира да отхвърли миграционния пакт на ЕС. „Ще въведем нулева толерантност към нелегалната миграция. Ще отхвърлим пакта за миграция на ЕС и ще приемем нов закон за миграцията и даването на убежище“, се казва в изявление за проекта на коалиционните политики.
Европейските страни членки вземат решения за политиката относно имиграцията и даването на убежище с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС. 55 процента от страните в ЕС представляващи 65 процента от населението на блока трябва да гласуват в полза на новите правила, за да бъдат приети.
Други страни също като цяло подкрепят новите правила, но посочват области, в които трябва да бъдат направени корекции.
Франция от своя страна постави под въпрос законността и ефективността на някои от предложенията.
Полша се стреми да разшири списъка с безопасните страни на произход, „за да намали миграционния натиск върху ЕС“, каза заместник-министърът на вътрешните работи Мачей Душчик в понеделник.
След срещата на министрите на вътрешните работи в Брюксел германският вътрешен министър Александер Добринт каза, че Германия повече няма да приеме никакви хора, търсещи убежище и няма да участва с финансова помощ.
Според анализите на ЕК, Германия може да твърди, че вече се грижи за голям брой търсещи убежище за които други европейски страни би трябвало да бъдат отговорни съгласно Дъблинското споразумение. То гласи, че първата страна, в която влиза търсещ убежище, като цяло трябва да бъде отговорна за обработката на молбата му.
Според Агенцията на ЕС в областта на убежището, германските власти са получили 70 000 молби от новопристигнали хора, търсещи убежище, през първата половина на годината. Това нарежда Германия на трето място в ЕС след Франция (78 000 молби) и Испания (77 000 молби).
В процеса на финализиране на новите правила от Европейския парламент не се очакват значителни промени.