Следващата среща на върха на НАТО започва в Хага във вторник и на нея ще бъде разгледано предложение за нова цел за свързаните със сигурността разходи за отбрана от 5% от БВП до 2032 г., пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Ръководителят на НАТО Марк Рюте ще предложи цел за 3,5% от БВП за основни разходи за отбрана и 1,5% от БВП за отбрана и свързани със сигурността инвестиции в сфери като инфраструктурата и промишлеността. Настоящата цел на НАТО за разходи за отбрана е 2% от БВП.
В момент, когато редица европейски страни увеличават военните бюджети, не всички от тях са съгласни на толкова рязко увеличение въпреки рязкото нарастване на въоръжените конфликти в света.
Според доклад на Института за изследване на мира в Осло (ИИМО) миналата година е бил отчетен най-големият брой на въоръжени конфликти с участието на правителства или официални сили от повече от седем десетилетия.
„Това не е просто рязко увеличение – това е структурна промяна. Светът днес е изпълнен с много-повече насилие и е много по-раздробен, отколкото бе преди десетилетие“, заяви директорът по научните изследвания на ИИМО и основен автор на доклада Сири Ас.
По оценки в доклада 129 000 души са били убити в следствие на свързано със сражения насилие през 2024 г., като основната част от смъртните случаи са свързани с руската инвазия в Украйна (76 000) и войната в Газа (26 000).
На този фон и в момент на ескалация на военните действия между Иран Израел, както и отправените от президента на САЩ Доналд Тръмп искания европейските страни да изразходват повече за отбрана, ще се състои срещата на върха на НАТО идната седмица.
Германия: Нарастващите заплахи оправдават нарастването на бюджетите
Министърът на финансите на Германия демонстрира готовност да повиши разходите за отбрана на страната до 3,5% от БВП през следващите години.
„Светът продължи да се променя през последните три или четири години и основният ми приоритет е да гарантирам безопасността на хората“, заяви в понеделник Ларс Клингбайл. „Сега са необходими повече инвестиции, за да бъде постигнато това“, каза Клингбайл. „Ако това означава [да изразходваме] 3%, ще изразходваме 3%; ако означава 3,5%, тогава ще изразходваме 3,5%“, добави той.
Германия първоначално ще похарчи 2% от БВП за отбрана тази година, каза Клингбайл, но добави, че това число ще се повиши. „Подозирам, че числата ще бъдат значително по-високи“, заяви той преди срещата на върха на НАТО идната седмица.
Клингбайл, който е член на лявоцентристките социалдемократи, също така предупреди да не бъде съсредоточаван дебатът единствено върху числата.
Франция: Не се фокусирайте върху числата
Френският президент Еманюел Макрон миналия месец изрази разочарование от дебатите в НАТО относно разходите за отбрана и отново повтори целта на Франция за 3,5% от БВП „за идните години“.
„Ангажираността на една армия не се измерва с изхарчените пари, а с имената, гравирани върху нашите военни мемориали и тези, които са паднали в бой“, заяви той на пресконференция в Тирана, Албания.
„Не харесвам този дебат между съюзниците, които гледат само числата. Знам за много страни в Европа, които са загубили много войници в оперативни театри и са се ангажирали заедно с други“, добави той.
„Така че аз ви казвам това много ясно: Целта за 3,5% от БВП е добра цел за идните години, но няма да се случи в рамките на шест месеца и трябва да бъде изпълнена съдържателно и последователно“, добави той.
Франция в момента харчи около 2% от БВП за военни разходи.
Италия: Съгласна, но далеч от целта
Миналата седмица външни министри и дипломати от Италия, Франция, Германия, Великобритания, Полша, Испания, Украйна и ЕС се срещнаха с ръководителя на НАТО Марк Рюте. Домакинът на срещата - италианският министър на външните работи Антонио Таяни, чиято страна изразходва 1,5% от БВП за отбрана, каза, че е „много доволен“ от плана за разходи на Рюте.
„Подкрепяме повишаването на разходите за сигурност, но въпросът за нас е графикът“, каза Таяни. „Казахме, че (са необходими) най-малко десет години, за да бъдат постигнати новите цели“, добави той.
В съвместно изявление след срещата външните министри на Италия, Франция, Германия, Великобритания, Полша, Испания и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността Кая Калас обещаха да изпълнят своята роля.
„Европейските страни трябва да имат още по-голяма роля в гарантирането на собствената ни сигурност“, заявиха те. „Срещата на върха на НАТО в Хага ще демонстрира нашето единство, базирано на трайната трансатлантическа връзка, железен ангажимент да се отбраняваме взаимно и справедливо споделяне на бремето“, се казва в изявлението.
Испания: Противник на предложението
Испанският премиер Педро Санчес информира генералния секретар на НАТО Марк Рюте, че страната му се противопоставя на новата цел, в писмо в четвъртък.
Санчес написа, че предложеното повишение „не само е ирационално, но и контрапродуктивно“ за неговата страна и изрази опасения, че то е несъвместимо с поддържането на силна социална държава.
По думите му поради това Мадрид „няма да може да се ангажира с конкретна цел за разходи“ на срещата на върха на НАТО следващата седмица в Хага. Той призова целта да бъде незадължителна или да бъде включена клауза за изключение за Испания.
Испания е една от страните от НАТО, които най-малко инвестират в отбраната, въпреки че правителството на Санчес се ангажира да повиши военните разходи до 2% от БВП до 2025 година.
Преди публикуването на писмото на Санчес до Рюте специалистът по отбрана от мадридския Кралски институт „Елкано“ Феликс Артеага каза, че „вътрешнополитически причини“ определят позицията на лявото коалиционно правителство на малцинството.
На Санчес му се налага да поддържа баланс между съгласуване на позициите със съюзниците от НАТО и убеждаване на крайнолевия младши коалиционен партньор – електоралното обединение „Сумар“, което е враждебно настроено към разходите за отбрана.
По-голямата отдалеченост на Иберийския полуостров от Русия в сравнение с източноевропейски страни като Полша „понижава опасенията и спешността … не се чувстваме заплашени, не искаме да влизаме във въоръжени конфликти“, посочи Артеага.
„Правителството трябва да обясни на испанските граждани необходимостта да демонстрираме солидарност“ със страни в Северна и в Източна Европа, каза той.
Дания: Тиха трансформация
Някога една от страните с най-ниски разходи в НАТО, Дания постигна бърз обрат. Премиерът Мете Фредериксен припомни, че разходите за отбрана бяха само 1,3% от БВП, когато встъпи в длъжност през 2019 година. Дания е напът да превиши 3% тази година и се е ангажирала да достигне предложената от Рюте цел за 5%.
Нидерландия: Домакин и поддръжник
Нидерландският парламент практически се е съгласил да изпълни новата цел за отбранителни разходи, но има разногласия относно това как тя да бъде финансирана.
В страната са насрочени Парламентарните избори за октомври, след като коалиционното правителство се разпадна заради оттеглянето на крайнодясната Партия на свободата. Служебният кабинет ще остави на новото правителство решението как да бъдат финансирани новите разходи за отбрана.
Португалия: Наваксване на изоставането
Португалия, която е една от страните учредителки на НАТО, отдавна инвестира по-малко в отбраната в сравнение с други страни членки. Страната има силно недоразвита промишлена база, остаряло военно оборудване и военнослужещите масово напускат.
Премиерът Луиш Монтенегро неотдавна промени срока за изпълнение на целта за разходи за отбрана от 2% от БПВ от 2030 г. на 2025 г. на фона на международен натиск. Португалски официални представители обаче признават, че достигането на целта от 5% си остава дългосрочна амбиция.
Чехия: Пълна подкрепа
Чехия е една от страните, които подкрепят предложеното повишаване на разходите за отбрана.
Тя каза, че Прага смята Русия за най-сериозната директна заплаха за евроатлантическия район и следователно подкрепя заздравяването на отбранителната промишленост.
„Конкретно за Чешката република, която е страна, заобиколена от съюзници от НАТО, нашата роля е основно като транзитен маршрут и подкрепа като страна домакин. Което означава множество изисквания за логистика и всеки вид подкрепа за придвижването на войски“, каза миналия месец президентът Петър Павел.
„Разходите, които ще трябва да направим така или иначе за подобряване на всички видове транспортни маршрути през Чешката република, всъщност ще бъдат признати за тези 1,5%. Така че аз не смятам, че ще е много трудно да постигнем това ниво на разходи“, добави той.
Словакия: Предпазлива и неохотна
В момент, когато производителите на оръжия радостно потриват ръце и Европа говори за война, неутралитетът би бил най-добър за Словакия, смята премиерът Роберт Фицо. Той също така постави под въпрос членството на Словакия в НАТО.
Фицо написа в социалните медии, че Словакия трябва да бъде решителен защитник на мира и не бива да бъде част от каквото и да било военно приключение. „За съжаление, поредната световна война е зад ъгъла. НАТО е като голф клуб. Ако искаш да играеш, трябва да си плащаш членския внос. САЩ са решили да повишат членския внос до 5% от БВП. Въпреки че това е ирационално в момент на фискална консолидация и изграждане на социална държава, това е и реалността, пред която сме изправени“, посочи той.
Президентът Петер Пелегрини, който е съюзник на Фицо, необичайно се разграничи от премиера и го нарече „експерт по задръстването на публичното пространство с тема, която всички ще обсъждаме в продължение на 20 дни и няма да има резултат“.
По думите му Словакия няма да покопае единството на срещата на върха на НАТО в Хага.
Северна Македония: Стабилна и ангажирана
Бюджетът за отбрана на Северна Македония за 2025 г. е 329 милиона евро, повече от 2,5% от БВП, като повече от 32% от бюджета (106 милиона евро) са предвидени за модернизация и оборудване.
Министърът на отбраната Владо Мисайловски каза, че много страни от НАТО вече са започнали да планират как да достигнат 3,5% за от БВП за отбрана през следващите десет години. „Ние също ще работим по това, подобрявайки всички наши документи, заедно с всички институции, така че с течение на времето държавният бюджет постепенно да се повиши, което е много важно за гарантирането на по-голям бюджет за министерството на отбраната“, заяви Мисайловски пред МИА.
Словения: Постепенно повишаване на разходите
Парламентът на Словения неотдавна потвърди план за повишаване на разходите до 2% от БВП тази година и с постепенно увеличаване до 3% през 2030 година.
Това се случи въпреки призива на по-малката коалиционна партия "Левица" за консултативен референдум за повишаването. Словенското Държавно събрание ще гласува дали да приеме този призив идния месец.
Според публикувано на 16 юни социологическо проучване на агенция „Нинамедия“ за в. „Дневник“ мнозинството от словенците – 53%, подкрепят плана на правителството за увеличаване на разходите до 2% от БВП тази година.
Общественото мнение обаче е по-разделено по темата за допълнителни увеличения. Четиридесет и девет процента от участвалите в проучването се противопоставят на предложението за постепенно повишаване на разходите до 3% от БПВ до 2030 година.
По последни оценки на НАТО Словакия е изразходвала 1,37% от БПВ за отбрана миналата година.
По отношение на новата цел за разходи за отбрана от 5% от БПВ, Словения е в групата от страни, които подкрепят да бъде приет по-дълъг период за нейното постигане, като например до 2035 година.
Хърватия: от 2% до 3% до 2030 година
След като неотдавна достигна целта от 2%, Хърватия възнамерява да започне да харчи за отбрана 3% от БВП до 2030 година. Премиерът Андрей Пленкович подчерта, че Хърватия е повишила разходите за отбрана с повече от 200% от 2016 година.
Швеция: Категорична и единна
Всичките осем партии в парламента в Швеция са обединени в уникална надпартийна подкрепа за отбраната. Триста милиарда шведски крони – около 27 милиарда евро, ще бъдат похарчени за достигане на новите цели на НАТО.
„Ще защитим нашата страна и ще създадем отбранителни способности с други. В крайна сметка всичко това се свежда до това нашите внуци и деца да не бъдат принудени да учат руски език“, заяви министърът на финансите Елизабет Свантесон на пресконференция в Стокхолм вчера.
Превъоръжаването ще бъде финансирано чрез заеми.
Швеция вече драматично заздравяваше отбраната през последните няколко години и е повишила повече от два пъти разходите за отбрана от средата миналото десетилетие.
България: Готова да харчи повече
Разходите за отбрана на България достигнаха целта от 2% от БВП през 2024 година. Министърът на отбраната Атанас Запрянов обаче подчерта, че настоящите ресурси в сектора са недостатъчни не само за превъоръжаване и модернизация, но и за решаване на проблема с високите нива на незаети позиции за военнослужещи.
Правителството сега възнамерява да повиши разходите за отбрана до най-малко 2,5 до 3 процента и си поставя за цел да достигне 3,5% от БВП до 2032 г. като минимално ниво, за постигане на успех в усилията на страната за модернизация.
През май България бе сред 16-те страни членки, които поискаха да бъде разрешено временно да не бъдат изпълнявани правилата за бюджетна стабилност, за да могат да харчат повече за отбрана.