Европейски нюзрум: Супер изборна 2024 г. - между чуждата намеса, първите жени президенти и завоя надясно

В една шеметна изборна година почти половината от населението на света беше призовано да гласува, включително в осем от десетте най-населени държави, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В Европа през юни бяха произведени избори за Европейски парламент, а на целия континент бяха проведени редица национални избори.
Две хиляди двайсет и четвърта беше изборна година с глобални измерения, с президентски и парламентарни избори в 74 държави и резултати, благоприятстващи различни политически предпочитания. 
Въпреки това могат да се определят някои общи знаменатели, като например средното нарастване на участието и общия превес на "наказателния вот", тенденция на санкциониране от гласоподавателя на управляващите партии на изборите.
Резултатите създадоха исторически преценденти в някои държави - в Мексико и Северна Македония например за първи път встъпиха в длъжност жени като президенти. В Румъния президентските избори бяха анулирани след първия тур, което също бе ситуация без аналог в румънската история.
 
Европейски избори – с десен уклон 
 
Европейските избори през юни, едни от най-важните избори в световен мащаб през 2024 г., излъчиха нов Европейски парламент, който е по-клонящ вдясно и отразява по-консервативната тенденция в много държави от Европейския съюз. Те родиха и Европейска комисия, в която в по-голяма степен от когато и да било доминира дясноцентристката консервативна Европейска народна партия (ЕП).
В неотдавнашен доклад на Европейския център за изследване на популизма се посочва, че не по-малко от 60 популистки партии от 26 държави членове на ЕС са получили представителство в Европейския парламент на изборите през юни, докато през 2019 г. техният брой е бил 40 в 22 държави.
Укрепването на популистката десница бе потвърдено на европейските избори и на националните избори през 2024 г. в Европа, където все повече крайнодесни партии са част от коалиции, както в Нидерландия, или представляват важна тежест в баланса на силите.
Според доклада популистката десница се е утвърдила на практика във всички държави членове и се е представила особено добре в страни като Франция, Германия, Австрия, Румъния и Нидерландия.
 
Анулиране, петиция за анулиране, предсрочни избори и политически сътресения
За първи път в исторически план изборите в Румъния бяха анулирани на фона на съобщенията за руска намеса в изборния процес в началото на декември. В България гражданите бяха призовани да гласуват за седми път в рамките на само четири години, а двете най-големи икономики в ЕС - Германия и Франция - също преживяха своите политически сътресения.
Наскоро румънците отидоха до урните, за да гласуват на първия тур на президентските избори, които проруският Калин Джорджеску спечели напук на всички. Вследствие на този резултат целият изборен процес беше противоречиво анулиран от Конституционния съд на Румъния (КСР) на 6 декември, два дни преди втория тур на вота. Гласуването в чужбина вече беше започнало.
Разузнавателните служби съобщиха, че Румъния е "цел на агресивни руски хибридни действия", а съдът заяви, че целият изборен процес е бил опорочен. Според КРС избирателите са били дезинформирани в рамките на предизборната кампания преди изборите. Един от кандидатите се е възползвал от агресивна реклама, която е заобиколила изборните правила, както и чрез неправомерно използване на алгоритмите на платформите на социалните мрежи.
През 2024 г. българите станаха свидетели на шестите и седмите парламентарни избори в страната си в рамките на четири години. Преговорите за съставяне на правителство са в ход. Докато проевропейските коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ остават двете най-големи политически сили, крайнодясната партия "Възраждане" зае трето място с над 13% и с по-малко от един процент по-малко от ПП-ДБ. След изборите през юни партията направи и своя дебют в Европейския парламент, като трима евродепутати се присъединиха към крайнодясната група "Европа на суверенните нации".
В началото на ноември Конституционният съд на България започна дело, с което се оспорва законосъобразността на избора на депутати в повече от 50 избирателни секции на изборите през октомври. В искането, внесено от членове на бившето Народно събрание, се изтъкват предполагаеми нарушения, извършени по време на гласуването, включително купуване на гласове, фалшифициране на преброяването на гласовете, прехвърляне на гласове от една партия на друга и липса на задължителното видеонаблюдение при преброяването на вота.
Във Франция политическата нестабилност във втората по големина икономика в ЕС се появи след предсрочните парламентарни избори, свикани от президента Еманюел Макрон през юни. Това се случи, след като крайната десница постигна високи резултати на европейските избори. Въпреки че крайнодесният "Национален сбор" (НС) спечели първия тур на парламентарните избори, той претърпя поражение на втория тур, затруднен от изборните пактове между левицата и центристите на Макрон. На 13 декември Макрон назначи центриста Франсоа Байру за министър-председател, възлагайки му нелеката задача да изведе Франция от продължилата месеци политическа криза.
Той беше назначен малко след като парламентът отстрани правителството на бившия министър-председател Мишел Барние в исторически вот на недоверие след противопоставяне на бюджета за строги икономии. Байру е шестият министър-председател в мандата на Макрон и четвъртият министър-председател на Франция за 2024 г.
В съседна Германия канцлерът Олаф Шолц загуби вота на доверие в парламента на 16 декември, което разчисти пътя за произвеждането на предсрочни избори през февруари, които могат да сложат край на пребиваването му начело на най-голямата икономика в Европа и да върнат консерваторите на власт.
Шолц незабавно поиска от президента Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне парламента, което е следващата стъпка по пътя към предизвикването на предсрочен вот, около седем месеца по-рано преди редовните избори. Президентът разполага с 21 дни, за да вземе това решение - стъпка, която се смята за формалност.
Въпреки че Шолц загуби, както се очакваше, това беше резултатът, който той търсеше. Коалицията му се разпадна след месеци на ожесточени борби за това как да се оправи закъсалата германска икономика и да се запълни многомилиардната дупка в бюджета за 2025 г.
Шолц вече е избран за водещ кандидат на ГСДП за изборите, въпреки че според текущите социологически проучвания партията му е на трето място, след консервативния блок ХДС/ХСС и крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AзГ).
В Австрия крайнодясната Партия на свободата на Австрия (АПС) се утвърди като първа политическа сила тази година, като спечели европейските избори през юни с 25,4%, а след това и парламентарните през септември с почти 29%. Партията обаче остава далеч от властта поради коалицията, която възнамеряват да сформират три други партии - консервативната Австрийска народна партия (АНП), социалдемократическата АСДП и либералната НЕОС, които планират да започнат да управляват през януари следващата година, при условие че постигнат споразумение.
В Хърватия, за разлика от някои други държави от ЕС не са настъпили съществени промени и ситуацията остава стабилна, както и преди. Парламентарните избори се произведоха в средата на април. Месец по-късно беше сформирано ново правителство, оглавявано за трети път от министър-председателя Андрей Пленкович (Хърватска демократична общност (ХДО), център-дясно), който заема тази длъжност от 2016 г. насам. На 29 декември хърватите отново ще отидат до урните на първия тур на президентските избори. Ако никой от кандидатите не спечели абсолютно мнозинство, вторият тур ще се състои на 12 януари.
 
Избори в съседните на ЕС държави и по света
 
В Обединеното кралство, което беше член на ЕС до 2020 г., Лейбъристката партия триумфално се завърна начело на правителството - с Киър Стармър като министър-председател - след 14 години управление на консерваторите. 
През пролетта в Северна Македония се произведоха президентски и парламентарни избори. Консерваторът Гордана Силяновска-Давкова (ВМРО-ДПМНЕ) стана първата жена президент на страната. Предизборната коалиция "Твоята Македония“ на ВМРО-ДПМНЕ, водена от Християн Мицкоски, спечели, изпращайки в опозиция партията ДСИ, която беше на власт в продължение на 16 години в различни коалиции. 
Разположена на кръстопътя между Европа и Азия, бившата съветска република Грузия се превърна от най-добрия ученик на Европейския съюз в постсъветското пространство в последна на опашката за присъединяване. След процеса на сближаване, започнал преди почти две десетилетия, Тбилиси реши да замрази преговорите за присъединяване към ЕС, което доведе до масови протести.
Напрежението датира от 2023 г., когато парламентът започна да обсъжда закон в руски стил за "прозрачност на чуждестранното влияние". Ситуацията се влоши, след като управляващата проруска партия "Грузинска мечта“, която е на власт от 2012 г., спечели парламентарните избори през октомври. Победата не беше призната от опозицията и Запада, които осъдиха изборните измами.
Политическите сътресения се засилиха, след като Тбилиси реши да замрази диалога с ЕС, потуши силови масовите проевропейски протести, както и след избирането на проруския Михаил Кавелашвили за президент чрез парламентарен вот.
В Молдова, кандидат за членство в ЕС, също имаше избори. Прозападната молдовска президентка Мая Санду спечели втори мандат. Конкуриращият Санду, Александър Стояногло, който беше смятан за проруски кандидат, събра около 45 % от гласовете.
Избирателната активност в страната, разкъсвана между Европейския съюз и Русия, беше по-висока, отколкото на първия тур на 20 октомври, като в балотажа участваха над 54% от избирателите. Денят на гласуването беше белязан от обвинения в руска намеса от страна на Санду и съветника ѝ по националната сигурност Станислав Секриеру. ЕС обвини Русия в "безпрецедентна" намеса в гласуването в Молдова, което се разглежда като едно от най-ключовите в постсъветската история на страната.
Но не само в Европа гражданите бяха призовани да гласуват; в Индия, най-многолюдната страна в света, се произведоха общи избори - процес, който беше толкова мащабен, че изискваше месец и половина гласуване. В лицето на Клаудия Шейнбаум в Мексико за пръв път жена встъпва в длъжност като президент. От другата страна на северната граница на Мексико, в Съединените американски щати, също имаше президентски избори, като Доналд Тръмп ще се завърне в Овалния кабинет през януари 2025 г., което предизвика много дискусии за бъдещето на отношенията между ЕС и САЩ.