Европейски нюзрум: Войнствено настроени големи технологични компании поставят ЕС в отбранителна позиция по време на новия мандат на Тръмп

Европейската комисия потвърди ангажимента си да прилага законите на Европейския съюз и да принуди социалните мрежи да зачитат правата на гражданите, след като поредица от критики от страна на ръководителите на технологични компании в САЩ постави блока в отбранителна позиция, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.
Компаниите, предлагащи услуги в ЕС, без значение от мястото, на което са създадени или къде са установени, трябва да се съобразяват със законодателството на ЕС, каза говорителят на Европейската комисия по въпросите на технологичния суверенитет Тома Рение пред журналисти в Брюксел.
ЕК - изпълнителният орган на ЕС, който отговаря за прилагането на законите за цифровизация на блока - реагира, след като собственикът на компанията „Мета“ Марк Зукърбърг обвини Европа в протекционизъм и „цензура“. Зукърбърг засили натиска върху блока, след като седмица по-рано американският милиардер Илон Мъск се намеси в делата на Германия и бившата членка на ЕС - Великобритания.
В интервю за популярния подкастър Джо Роугън в петък собственикът на "Мета" призова повторно избрания за президент на САЩ Доналд Тръмп да защити основните американски технологични компании от европейски санкции.
Зукърбърг заяви, че ЕС е наложил глоби на технологичните компании в размер на „повече от 30 милиарда долара през последните 20 години“ и посочи, че политиката на блока спрямо тях е „почти като митническа тарифа“.
Европейските регулатори са глобили компанията собственик на „Фейсбук“ – „Мета“ с милиарди евро за нарушаване на защитата на данните и правилата на конкуренцията през последните години.
Зукърбърг повтори и коментарите на Мъск – собственик на социалната мрежа „Екс“ и близък съюзник на Тръмп – който критикува Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги - ключов закон на ЕС, който регулира цифровото съдържание и социалните мрежи.
Брюксел отхвърли обвиненията на Зукърбърг, но засега „прибра в кобура правния си арсенал“, насочен срещу най-големите цифрови платформи в света, очевидно от страх да не разгневи бъдещото ръководство на САЩ, след като Тръмп беше избран за втори път.
„Социалните мрежи имат важна роля в живота на хората“, написа в платформата „Екс“ Хена Виркунен - европейски комисар по технологичен суверенитет, сигурност и демокрация. Тя добави, че „те (социалните мрежи) освен това имат огромна социална и икономическа значимост и влияние“.
„Искаме да изградим сигурна и прозрачна дигитална среда в Европа. Нашата задача е да гарантираме, че правата на европейските граждани се зачитат и че нашето законодателство се прилага“, добави тя.
Коментарът на Виркунен в „Екс“ беше първия отговор на нападките на Зукърбърг, но комисарката се въздържа от директни препратки към собственика на „Мета“ и от пряка критика на компанията му.
Властите в Брюксел се намесват бавно
Зукърбърг даде интервюто си пред Роугън няколко дни след като компанията „Мета“ обяви, че премахва проверката на фактите от трети страни в САЩ и се връща към модела, известен като „бележка на общността“, наложен от „Екс“, при който потребителите сами модерират и развенчават лъжи.
Решението на „Мета“ да премахне проверката на фактите в САЩ – което експертите по дезинформация се опасяват, че създава риск за отваряне на пространство за фалшива информация - досега също не е предизвикало сериозна реакция от страна на изпълнителната власт на ЕС.
Мълчанието на Европейската комисия е част от модела ѝ - тя остана решително встрани от конфликта, докато съюзникът на Тръмп - Илон Мъск, влудяваше европейските лидери с поредица от подстрекателски публикации по въпросите на миграцията, престъпността и свободата на изразяване.
Властите в Брюксел все пак опровергаха твърденията на съпредседателката на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) Алис Вайдел, че разговорът ѝ с Мъск в социалната мрежа „Екс“ се следи от над сто европейски служители в съответствие със Законодателния акт на ЕС за цифровите услуги.
Вайдел каза, че 150 бюрократи от ЕС ще слушат разговора, за да „приложат този смешен Акт за цифровите услуги“. Това не е нищо повече от цензура на свободата на изразяване, отбеляза Мъск.
„Това не е вярно“, отговори говорител на ЕК. Не става въпрос за мониторинг на съдържанието на живото предаване или да се реагира на него, а двама или трима служители трябваше да наблюдават системите, които излъчват и публикуват живото предаване. Тези системи включват например алгоритъма на платформата или системите за препоръки.
Според ЕК общо около 150 служители работят по прилагането на Законодателния акт за цифровите услуги като цяло, а не само по това конкретно живо предаване. Те работят активно по наблюдението на спазването на Законодателния акт за цифровите услуги от страна на платформите и по други различни дейности.
Европа не трябва да „трепва“ пред американския натиск
Испанският премиер Педро Санчес предупреди за възхода на „крайнодесния интернационал“, воден от „най-богатия човек на планетата“, намеквайки за Мъск, по време на 50-годишнината от смъртта на Франциско Франко – бившия авторитарен диктатор на страната.
Санчес бе силно критичен към американския милиардер и изрази съжаление за атаките му срещу демократичните институции, подстрекателствата към омраза и призивите му да се подкрепи АзГ в Германия.
За разлика от изпълнителния орган на ЕС европейските законодатели, изплашени, че победата на Тръмп може да причини колебание в Брюксел за прилагането на законите за новите технологии, засилиха натиска върху Комисията.
Френският евродепутат Стефани Йон-Куртен настоя в петък пред председателката на ЕК Урсула Фон дер Лайен, че Брюксел не трябва „да трепери“ пред американския натиск.
Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро призова ЕК или да приложи „с голяма твърдост законите, които сме приели, за да защитим нашето обществено пространство“, или "да върнем правото на европейските страни сами да го направят".
Испанският министър по цифровизацията Оскар Лопес предупреди в интервю, че „Екс“ е „много по-мощна“ от останалите социални мрежи, а Мъск използва социалната мрежа „както си иска“. „Къде са границите, кой регулира, как сте регулирани?“, запита той.
ЕС не се бави в действията си срещу „ТикТок“
Новооткритата сдържаност не се ограничава до „Мета“ и „Екс“.
В деня на изборите в САЩ миналата година се появи новината, че „Епъл“ е глобена съгласно нов закон за технологичната конкурентоспособност на ЕС – Законодателния акт за цифровите пазари, но два месеца по-късно, глобата все още не е приложена.
Източници, запознати с въпроса, казаха, че кабинетът на председателката на ЕК Урсула Фон дер Лайен е замразил плановете за глоба на „Епъл“, страхувайки се, че подобна санкция може да нанесе вреда на крехките трансатлантически връзки с Тръмп.
Контрастът е поразителен при компаниите извън САЩ.
През декември ЕК започна разследване срещу „ТикТок“ - собственост  на китайския развлекателен гигант „БайтДенс“ - във връзка с обвиненията, че платформата е била използвана от Русия за оказване на влияние на резултатите от президентските избори в Румъния, които впоследствие бяха отменени.
Безпокойството относно „ТикТок“ се разпространи и извън ЕС. Правителството в Албания през декември забрани тази социална мрежа за една година. Албанският премиер Еди Рама твърди, че платформата подтиква албанските тийнейджъри към извършване на насилие и тормоз.
Европейските регулатори от декември 2023 г. проверяват и „Екс“, но близките връзки на Мъск с Тръмп повдигнаха въпроси за това как ЕС ще се справи с неговата платформа и с подозренията за нарушаването на Законодателния акт за цифровите услуги от нея, което може да доведе до глоби.
Междувременно Мъск се радва на подкрепата на някои от страните членки в ЕС, а италианската министър-председателка Джорджа Мелони отхвърли критиките, че той е заплаха за демокрацията.
„Дали проблемът [с Мъск] е, че е богат и влиятелен, или че не е ляв?“, запита Мелони пред репортери на пресконференция в Рим.
„Може да го харесвате или да не го харесвате, но когато ми се казва, че има опасност от влияние, посочвам, че това не е първият случай, в който известни и богати хора изразяват личното си мнение“, добави Мелони.
Регулаторната битка в ЕС и САЩ
В новия мандат на Тръмп европейските регулатори ще трябва бързо да излязат на ринга.
Според „Блумбърг“ китайските власти обмислят възможността Мъск да придобие дейностите на „ТикТок“ в САЩ, ако популярната платформа бъде забранена в страната в края на седмицата.
Миналата година САЩ приеха закон, който изисква „БайтДенс“ да продаде „ТикТок“ до 19 януари 2025 г., или приложението да бъде забранено в страната, в която има 170 милиона потребители.
Случаят бе отнесен до американския Върховен съд, който в петък изслуша аргументите на двете страни. Вашингтон каза, че иска да предотврати рисковете от шпионаж и манипулации от страна на Пекин, докато социалната мрежа отправи обвинение за потискане на свободата на изразяване.
Мнозинството от съдиите са склонни забраната да влезе в сила.
Китайското правителство и „БайтДенс“ винаги открито са се противопоставяли на продажбата на американската част на „ТикТок“. Но „високопоставени китайски служители вече са започнали да обсъждат евентуалните планове за „ТикТок“ като част от по-широка дискусия за това как ще работят с администрацията на Доналд Тръмп, която включва и Мъск“, съобщиха източници пред „Блумбърг“.
Проверка на фактите
Преди интервюто на Мъск със съпредседателката на АзГ Алис Вайдел се появиха подвеждащи твърдения, че много германски интернет доставчици ще извършат поддръжка на мрежите си, с цел да не допуснат излъчването на разговора.  
Екипът за проверка на фактите на германската агенция ДПА обаче обясни, че в действителност само една компания е извършвала ремонтни дейности в деня на интервюто. Други доставчици като O2, „Телеком“ и „Водафон“ не са имали планирана поддръжка.