Европейските лидери настояха сегашните позиции на фронта в Украйна да бъдат отправна точка за преговори на фона на застой в подготовката на срещата между Тръмп и Путин

Европейските лидери днес заявиха, че настоящите фронтови линии в Украйна трябва да бъдат отправна точка за каквито и да е преговори за мир, на фона на пречките, изникнали пред подготовката за срещата на върха между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин, предаде Ройтерс.
Тръмп, който миналата седмица разговаря по телефона с Путин и се срещна с украинския президент Володимир Зеленски, заяви, че иска до две седмици да проведе среща с руския лидер в унгарската столица Будапеща, за да му окаже натиск за прекратяване на войната в Украйна. Но подготовката за провеждане на срещата изглежда е буксува, след като предварителната среща между американския държавен секретар Марко Рубио и руския външен министър Сергей Лавров, която трябваше да се проведе в Будапеща в четвъртък, бе отложена. Лавров и Рубио разговаряха по телефона вчера. Заместникът на Лавров – Сергей Рябков, зави днес, че е  преждевременно да се говори за дати и график на евентуална среща между тях.
Унгарският външен министър Петер Сиярто, който днес е на посещение във Вашингтон, написа във "Фейсбук": "Предстоят ни сериозни дни".
Европейските съюзници на Украйна са обезпокоени от това, че Тръмп може да се срещне за втори път с Путин, без да получи сериозни отстъпки от руския лидер. Руският президент отхвърли призива на американския си колега за спиране на огъня, когато двамата се срещнаха в Аляска през август, припомня Ройтерс.
Лидерите на европейските сили, включително Великобритания, Франция, Германия и ЕС, в съвместно изявление днес заявиха, че "твърдо подкрепят позицията на президента Тръмп, че сраженията трябва да спрат незабавно и че сегашната линия на съприкосновение (между силите на двете страни) трябва да бъде отправна точка за преговорите".
Киев и европейските му съюзници отдавна настояват за незабавно спиране на огъня в Украйна по сегашните фронтови линии, преди началото на преговори за мир – позиция, която Тръмп публично прие миналия петък, след срещата си със Зеленски в Белия дом.
Москва заяви, че иска Украйна да ѝ отстъпи повече територия, като едно от няколкото условия, които постави за спиране на огъня.
Ройтерс и други новинарски агенции съобщиха, че по време на срещата на Тръмп със Зеленски при закрити врата миналата седмица двамата са спорили, а президентът на САЩ многократно е използвал нецензурни думи и е притискал Зеленски да приеме някои руски искания. Но украинският лидер обяви срещата като успешна, тъй като тя приключи с публичната подкрепа на Тръмп за спиране на огъня по сегашните фронтови линии – което е отдавнашната позиция на Киев.
По-късно през седмицата Зеленски ще посети няколко европейски столици за разговори с европейските лидери. Първо той ще бъде на срещата на върха на ЕС, а след това ще присъства на срещата на страните от "Коалицията на желаещите". По време на тези разговори ще се обсъжда изпращането на сили за сигурност, които да гарантират сигурността в Украйна след края на войната. Русия отхвърли разполагането на подобни международни сили за сигурност.
Изборът на Будапеща  в рамките на ЕС за домакин на срещата Путин-Тръмп също е спорен, а унгарският премиер Виктор Орбан е един от малкото европейски лидери, които поддържат топли отношения с Русия след инвазията ѝ в Украйна през 2022 г.
Всяко пътуване до Будапеща ще изисква Путин да лети през въздушното пространство на други страни от ЕС. Полша днес заяви, че, ако той прелети през нейната територия, тя може да принуди самолета на руския президент да кацне и да го арестува съгласно издадената заповед за арест. България обаче заяви, че Путин може да използва българското въздушно пространство, за да стигне до срещата.