Франс прес: Мадагаскарският президент Андри Ражоелина - от преврата до отхвърлянето му от народа

Мадагарскарският президент Андри Ражоелина, дошъл на власт за първи път през 2009 г. с държавен преврат, се сблъска с искания за оставка от страна на движение, водено от младежта и подкрепяно от подразделение на армията.
В събота същото това подразделение - "Корпус на армейския административен и технически персонал" (Corps d'armée des personnels et des services administratifs et techniques, CAPSAT), разположено в покрайнините на столицата Антананариво, взе страната на демонстрантите, които протестираха вече повече от две седмици.
"Незаконен и насилствен опит за завземане на властта, в разрез с конституцията и демократическите принципи, се извършва в момента в страната", заяви тогава 51-годишния Ражоелина, президент на една от най-бедните страни в света.
Идване на власт 
Назначен през 2007 г. - едва 35-годишен - за кмет на столицата, Андри Ражоелина се наложи бързо като основния глас на опозицията, осъждайки посегателствата върху гражданските свободи при управлението на тогавашния президент Марк Раваломанана. В началото на 2009 г. Ражоелина събра повече от 20 000 души в столицата на протест срещу правителството, белязан на моменти от насилие и подкрепен негласно от армията.
През януари и февруари 2009 г. при протести и сблъсъци с президентската охрана загинаха около сто души. Раваломанана подаде оставка, след като изгуби подкрепата на армията. На негово място с помощта на CAPSAT дойде Ражоелина. Международната общност осъди държавния преврат, като замрази помощите и чуждестранните инвестиции за около четири години. Подложен на международен натиск, Ражоелина не участва в президентските избори през 2013 г.
Военнослужещите от CAPSAT се присъединиха този уикенд към протестиращите в центъра на Антананариво, като заявиха, че няма да предприемат действия срещу мирното население.
Избиране за президент през 2018 г.
През април 2018 г. са организирани протести срещу новите изборни закони, представени от тогавашния президент Ери Ражаонаримампианина. Според опозицията тези текстове може да попречат на някои кандидати да участват изборите, насрочени в края на същата година.
Поддръжниците на Раваломанана и Ражоелина, които се кандидатират за президентските избори, са в основата на протестите. На изборите през ноември същата година обаче, никой от тях не събира достатъчно гласове за да избегне балотаж, който е спечелен месец по-късно от Ражоелина с около 56% от гласовете.
Раваломанана сезира Конституционния съд за предполагаеми нередности в избирателния процес, но в крайна сметка признава, че е загубил президентската надпревара.
Втори мандат
През юни 2023 г., докато страна се готви за президентските избори през ноември същата година, местни медии разкриват, че през 2014 г. Ражоелина е получил френско гражданство. Това предизвиква призиви за отстраняването му от изборите, тъй като мадагаскарското законодателство не признава двойното гражданство. Въпреки това, Ражоелина печели 59% от гласовете на първи тур, при избирателна активност от едва 46%. Повечето от опозиционните кандидати призовават за бойкот, осъждайки купения вот и нередностите при преброяването на гласовете.
След като съдебните власти потвърдиха изборните резултати, посланиците на ЕС, а също САЩ и други страни дарителки на значителна помощ, изразиха безпокойство от "напрежението и инцидентите", съпътствали предизборната кампания.
(БТА)
(Превод от френски: Николай Джамбазов)