Жителите на разположена на източния фланг на НАТО и ЕС Латвия, които ще гласуват тази събота на парламентарните избори, белязани от заплахата от Русия, се очаква да затвърдят проевропейската и проукраинска ориентация на страната въпреки напредъка на популистки и антисистемни партии на фона на икономически проблеми.
"Позицията спрямо Русия е основната причина за привързаността на латвийците към Запада, НАТО и Европа", заяви пред АФП западен дипломат в Рига. По неговите думи няма вероятност за коренна промяна в ориентацията на страната след изборите.
Прозападната ориентация се подкрепя "от голямо мнозинство от населението на Латвия" – страна с 1,8 милиона жители, допълва дипломатът.
Десноцентристкият съюз "Национална листа" на премиера Андрис Кулбергс, който се очаква да получи над 14% от гласовете, води в социологическите проучвания, посочва институтът СКДС.
Десноцентристката коалиция на премиера, в чийто състав влизат центристката партия "Ново единство", националистическата "Национално обединение. Всичко за Латвия!" и съюзът "Фермери и Зелени" вероятно ще излезе от изборите отслабена.
Приблизително един на всеки пет латвийски избиратели все още не е решил коя политическа сила да подкрепи, което затруднява социологическите прогнози.
Сигурността и икономиката са основните опасения
Според Робертс Китс, анализатор в латвийския мозъчен тръст "ЛаСЕР" "отбраната и сигурността са приоритет за избирателите, които предстои да гласуват".
С изключение на няколко протестни гласа, съществува широк консенсус около запазването на военните разходи на равнището им от близо 5% от брутния вътрешен продукт (БВП) и за подкрепата за Украйна, допълва анализаторът.
Много граждани обаче са обезпокоени и от проблемите, свързани с икономиката.
Сред трите балтийски държави Латвия има най-нисък жизнен стандарт въпреки значителното изравняване след присъединяването на страната към ЕС през 2004 г. Икономическият растеж е слаб, а избирателите посочват като проблеми високите разходи за живот, състоянието на здравната система и трудностите в публичните финанси.
Към тези въпроси се добавят и значителните регионални различия. Ако около столицата Рига БВП на човек от населението е достигнал 101% от средната стойност за ЕС през 2024 г. според доклад на Брюксел, то в други региони този показател не надвишава 50%.
Ситуацията е изключително напрегната в източния район Латгале, където живее голямо рускоезично малцинство и се наблюдава значително обезлюдяване.
"Основните проблеми са липсата на млади хора и недостигът на добри работни места. Няма достатъчно работа и хората си тръгват", посочи със съжаление 30-годишният Айгарс Сойкантс, жител на втория по големина град в Латвия Даугавпилс, в който 90% от населението е рускоезично. Сойкантс смята да гласува за "центристка или дясна партия, която работи за интересите на страната".
Възходът на популистите
Основната новост в предизборната кампания е напредъкът на популистките политически формации.
Така например партия "Суверенна власт", ръководена от Юлия Степаненко, се ползва с подкрепа от над 9%, с което тя може да се издигне до втора политическа сила в парламента. Критикуваща помощта за Украйна и увеличаването на военните разходи, партията извежда на преден план икономическите трудности на страната. Смятана за проруска от критиците ѝ, "Суверенна власт" остава въпреки всичко изолирана политически и няма никакъв шанс да влезе в правителството, освен ако не настъпи изненадващ обрат.
Вячеславс Степаненко, съпруг на водачката на политическата формация, който внимателно избягва да споменава думата "Украйна", е водач на партийната листа на "Суверенна власт" в Латгале и призовава за "прекратяването на всякаква помощ за всяка друга държава".
"Трябва да помогнем на самите нас, а не на другите", посочи Степаненко пред АФП.
Друга популистка партия - "Латвия на първо място", ръководена от бизнесмена Айнарс Шлесерс, който е редовно сравняван с американския президент Доналд Тръмп -привлича с консервативна реторика и с обещания за икономическо възстановяване. Той би могъл да се превърне във фактор, който не може да бъде пренебрегнат, при бъдещи консултации за сформиране на коалиция.
"Големият въпрос е дали Съюз "Национална листа" ще си сътрудничи с партията на Шлесерс", отбелязва политическият анализатор Сигита Струберга.
Променящите се намерения за гласуване на рускоезичното малцинство
Рускоезичното малцинство, което представлява 35% от жителите на Латвия и дълго време беше обединено зад партията "Хармония", днес гласува за различни политически формации. Партията "Хармония", която спечели няколко парламентарни избори, но така и не дойде на власт, не успя да влезе в парламента през 2022 г. и има много малка вероятност да се върне там.
"Днес ние не трябва да разглеждаме рускоезичните избиратели като единен блок с еднотипно избирателно поведение", посочва Робертс Китс.
Въпреки че въпросите, свързани с националната идентичност не са изчезнали, все по-голяма част от рускоезичните избиратели гласуват според икономически и социални критерии.
"Ще гласувам за партията на Шлесерс", заяви пред АФП 62-годишният часовникар Валентин Трофимов, жител на Даугавпилс.
Той споделя със съжаление, че "на страната ѝ липсват пари за всичко – за транспорт, образование, здравеопазване, а заплатите са твърде ниски".
(БТА)
(Превод от френски език: Николай Джамбазов)