Редица ветерани във френската политика са известни с прозвището възвръщенци. Каквото и да се случи, те успяват да си стъпят на крака и да продължат политическата борба, припомнят Франс прес, Бе Еф Ем Те Ве и "Франс 24". Това е в сила за лидерката на „Национален сбор“ Марин Льо Пен, която след три неуспешни опита да се кандидатира за президент и съдебни проблеми, сега се кандидатира за четвърти път. Същото е в сила и за лидера на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, който също има няколко неуспешни кандидатури за президент и който сега също участва в надпреварата.
В тази категория влизат и редица центристки политици, които преминаха през премиерския пост през двата мандата на президента Еманюел Макрон и след като подадоха оставка или бяха сменени с друг премиер, сега продължават да играят роля във френския политически живот. Такива политици са Франсоа Байру, Габриел Атал и Едуар Филип. Последните двама от тях също са кандидати за президент.
Бившият президент на Франция Никола Саркози е лидерът, до когото през годините често се допитваха за мнение по редица въпроси десни политици, както и настоящият президент Макрон. Тази консултантска роля му осигури неизменно присъствие в политиката. Името на Саркози често се споменава и по друг повод – проблемите му с правосъдието, заради които той дори прекара 20 дни в затвора миналата година, което беше прецедент във Франция. Зад решетките Саркози написа книга, която се превърна бързо в бестселър. Тя е издадена и у нас под заглавието „Дневникът на един затворник“.
Неуспялата срещу Саркози кандидатка за президент Сеголен Роаял, бивша партньорка на социалиста и президент Франсоа Оланд, също периодично излиза на политическата сцена. По различни поводи тя винаги е заявявала готовност да бъде на разположение. Най-често под това тя имаше предвид номинация за премиер. Наскоро Роаял пак каза, че е на разположение, като този път визираше издигането на кандидатурата й за президент от левицата. След това тя директно заяви, че ще участва в първични избори в социалистическия лагер, чрез които да бъде излъчен кандидат за президент, припомнят „20 минют“ и „Монд“. Роаял сега е ръководител агенцията „Франция-Алжир“, заминаваща се с партньорството между двете страни.
За възвръщенци в политиката се смятат и бившият премиер Доминик дьо Вилпен, десноцентристът Ксавие Бертран и социалистът Бернар Казньов, които често бяха споменавани като възможни премиери при всяка една политическа криза през втория мандат на Макрон. Сега Казньов се хвърля в битката и за президентския пост.
От всички политици най-малко вероятно да попадне в категорията на възвръщенците беше бившият президент Франсоа Оланд, оглавявал френската държава след Саркози и преди Макрон, тоест в периода 2012 г. – 2017 г. Неговият мандат протече особено трудно. През този период бяха извършени няколко големи ислямистки атентата на територията на Франция, като тези в Париж през януари и ноември 2015 г. и в Ница през юли 2016 г. През този период Западна Европа беше залята от миграционна вълна откъм Близкия изток в резултат на войната в Сирия. Франция стана крайна точка на вторична миграция от Северна Африка или транзитен пункт за мигранти, опитващи се да стигнат до Великобритания. През 2014 г. Русия анексира Крим, а после се разгоря и конфликтът в Донбас, като Франция заедно с Германия играеха водеща роля в Европа в усилията за намиране на решения на този конфликт. През 2016 г. Доналд Тръмп спечели първи президентски мандат в САЩ и встъпи в длъжност в последните месеци от президентството на Оланд, предвещавайки сложно бъдеще за американско-френското партньорство.
След приключване на президентския му мандат всички смятаха, че Оланд няма да се върне в политиката. Недоволството от управлението му беше и в основата на протестния вот, довел до избирането на младия Еманюел Макрон за президент през 2017 г. По онова време Макрон казваше, че не е нито от класическата левица, нито от класическата десница и това се хареса на избирателите, разочаровани от политиката на традиционните партии във Франция и жадни за обновлението, предложено им от Макрон.
Оланд се върна в политиката едва през 2024 г., когато се кандидатира за депутатско място от департамента Корез и беше избран в долната парламентарна камара. В миналото преди да стане президент, Оланд е бил също депутат, евродепутат и кмет на град Тюл. Той е бил и лидер на социалистите във Франция и регионален председател на департаменталния съвет на Корез.
След избирането му за депутат през 2024 г. гласът на Оланд започна да се чува при всяка политическа криза. А в последно време няколко медии, като „Фигаро“, Ер Те Ел и „Опинион“ съобщиха, че Оланд готви кандидатура за президент. Според тези медии бившият президент дори е организирал на 15 юли, ден след националния празник на Франция, дискретен коктейл в Сената на френския парламент, на който е събрал 160 свои съмишленици, подкрепящи идеята той да се кандидатира за президент. Оланд е дал заявка, че ако се кандидатира за поста, ще прескочи директно етапа на първичните избори на социалистите.
Две социологически проучвания показаха, че Оланд се радва на все по-нарастваща популярност. Според анкета на агенция „Елаб“ за „Лез еко“ от началото на юли Оланд е фаворит на симпатизантите на левицата с 46 процента спрямо 45 процента за депутата от левицата Франсоа Рюфен и 42 процента за левия евродепутат Рафаел Глюксман.
По-голяма изненада обаче дойде от проучване на Френския институт за анализ на общественото мнение ИФОП. В анкетата за най-популярните личности във Франция, реализирана от института в партньорство с медиите „Пари мач“, „Сюд радио“ и агенция „Фидюсиал“, Оланд се класира на второ място с 49 процента. В предходното подобно проучване Оланд беше с шест места по-надолу, припомня „Сюд радио“. На първо място в анкетата за най-популярни френски личности е френският предприемач Мишел-Едуар Льоклер, ръководител на едноименен конгломерат от супермаркети. Той получава 53 процента. Това де факто означава, че Оланд се позиционира в тази анкета като най-предпочитана политическа личност във Франция, отбелязва медията.
В анкетата партийният лидер на „Национален сбор“ Жордан Бардела е на пето място с 47 процента, а неформалната партийна лидерка на крайнодесните Марин Льо Пен скача с 14 позиции нагоре до 13-о място с 42 процента. Други интересни позиции в анкетата са тази на Доминик дьо Вилпен, който е на шесто място с 46 процента и на ръководителката на Европейската централна банка Кристин Лагард, която е на осмо място с 45 процента. За Лагард между впрочем това е дебютна поява в социологическия барометър. Лидерът на радикалната левица Меланшон е на 26-о място с 36 процента. А президентът на Франция Еманюел Макрон е едва на 33-о място с 33 процента. Бившият френски вътрешен министър Брюно Рьотайо е на 17-о място с 40 процента.
Според изданието „Планет“ Оланд действително готви кандидатурата си за президент и в тази насока той подготвя и книга, която ще се появи през септември. В нея ще има около десет негови предложения за подновяване на прогреса във Франция, но и за справяне с въпроси, изискващи неотложни действия, като например климатичните промени или изкуствения интелект. Според антуража на Оланд той ще обяви официално кандидатурата си през декември. През това време той ще покаже, че въплъщава алтернативата на макронизма, обвиняван, че е поляризирал до крайност обществото. Оланд ще представи визията за една левица, способна отново да управлява и да преодолява разделенията във Франция.
Завръщането на Оланд в кандидатпрезидентската панорама показва, че обществото сякаш е обхванато от една колективна амнезия и е забравило за неуспехите му като президент, отбелязва „Журнал дю диманш“. Обществото вече възприема Оланд като спокоен и симпатичен човек в един обхванат от напрежения политически пейзаж.Тази стратегия на Оланд може да е от полза в бъдеще и за Макрон. По конституция той няма право да се кандидатира за трети последователен мандат. Миналата година той на два пъти обаче намекна, че може да се върне в политиката през 2032 г., когато ще са поредните президентски избори. Сега Макрон е с нисък рейтинг след поредица от политически кризи и непопулярни мерки, сред които пенсионната реформа, които породиха мощни протести. Финансите на Франция също са в тежко състояние, като мнозина упрекват управлението на последователните правителства на Макрон за това, въпреки че макронистите казват, че кризата се дължи на натрупвани с десетилетия проблеми.Пет години след президентските избори през 2027 г. обаче французите може и да са се разочаровали от новия си президент и тогава евентуална стратегия на Макрон, като тази сега на Оланд, може и да сработи.
Самият Макрон обаче неотдавна предупреди хората да не се доверяват много на социологическите проучвания, припомня Франс прес. Предупреждението му беше във връзка с това, че три анкети показваха победа на Льо Пен на президентските избори догодина. Но също предупреждение би могло да е в сила и относно анкетите за популярността на Оланд.
Малко преди да отправи това предупреждение относно социологическите проучвания, обаче самият Макрон попадна в една анкета на американския „Ню Йорк таймс“ – тази за най-стилните личности на 2026 г. Предполага се, че в нея той се е класирал заради авиаторските слънчеви очила, които му се наложи да носи на два пъти през годината заради проблем с очите. Този моден стил на Макрон пък напомни, че Оланд имаше свой специфичен моден стил – да кара мотоциклет, носейки официален костюм и вратовръзка и нахлупил мотористка каска.