Когато за първи път френската полиция информира чеченски бежанец, че му е забранено да напуска североизточния град Страсбург и трябва да се регистрира при тях всеки ден, той сметнал, че не си струва да оспорва заповедта. Франция беше в разгара на масирана операция за сигурност по време на летните Олимпийски игри, обясни той, затова не мислел, че властите ще обърнат внимание на жалбата на някого, идентифициран като потенциална заплаха заради взаимодействията му с хора, смятани за „проджихадисти“.
Но когато Министерството на вътрешните работи удължава действието на заповедта в края на август, за защита на популярния коледен базар, който беше цел на смъртоносна атака през 2018 г., бежанецът, известен сред приятелите си като Халед, обжалва пред градския административен съд.
Съдебен състав решава, че наложените му мерки са „непропорционални“ и посочва в решение от 3 октомври, че той няма криминално досие и не е бил разследван за никакви престъпления.
Съдът запазва забраната Халед да посещава коледния базар в Страсбург, но премахва всички останали ограничения срещу него. Но съдебното решение се оказва твърде закъсняло за 20-годишния мъж, който е трябвало да се запише в колеж, където през септември да започне обучение по киберсигурност, става ясно от доказателствата, представени от адвоката му.
„Загубих мястото си. Тази година беше пропиляна“, каза Халед пред Ройтерс, използвайки прозвище, вместо истинското си име, тъй като се страхува, че академичните и професионалните му стремежи ще бъдат осуетени, ако стане известно, че е наблюдаван от полицията.
Смъртоносната атака от петък на коледния базар в германския град Магдебург предизвика подновяване на мерките за сигурност на сезонните базари, които привличат големи тълпи от хора в редица европейски държави.
Но широкото прилагане на правомощията на френското Министерство на вътрешните работи, въведени с антитерористичен закон от 2017 г., за строго ограничаване на движението на лица, за които се смята, че представляват сериозна заплаха за сигурността, предизвика критики от някои юристи и правозащитници още преди нападението.
Най-малко 547 души са поставени под „индивидуални мерки за административен контрол и наблюдение“ по време на Олимпийските игри в Париж, става ясно от парламентарен доклад, представен на 11 декември, въпреки че някои хора, включени в него, подобно на Халед, никога не са били изправяни пред обвинения в криминални престъпления.
Сега някои юристи и активисти се опасяват, че широкото прилагане на тези мерки, известни с френския акроним МИКАС (MICAS), могат да се превърнат в норма по време на големи обществени прояви.
Въз основа на съдебни документи, интервюта с адвокати и едно от засегнатите лица Ройтерс установи поне 12 подобни случая. Най-малко 10 от тях не са имали присъди, свързани с тероризъм, въпреки че на едно лице е било забранено да влиза на базара преди това.
През първите пет години след влизането на антитерористичния закон в сила на 1 ноември 2017 г., броят на заповедите МИКАС, издадени по каквато и да е причина в региона Ба Рен не надхвърлят седем в рамките на който и да е 12-месечен период, показват данните, предоставени от вътрешното министерство пред парламента.
Според парламентарния доклад от декември и проверка на Ройтерс на жалбите, подадени в съда в Страсбург, съдилищата в страната са отменили или спрели изпълнението на поне 55 от тазгодишните заповеди, свързани с Олимпийските игри и коледния базар.
„По време на Олимпийските игри (заповедите) МИКАС се използваха свободно и затова сега имам впечатлението, че министерството на вътрешните работи сякаш няма ограничения (да ги използва) за всяко събитие, което привлича стотици хиляди хора“, казва Давид Поансиньон, адвокат, представляващ четирима души, на които са издадени заповеди МИКАС по време на игрите, а на двама от тях те са удължени за коледния базар.
Той е особено обезпокоен от случаите, в които ограничения са наложени на хора без присъди, свързани с тероризъм, и казва: „Това почти се е превърнало в инструмент за прогнозно правосъдие“.
Бен Сол, специален докладчик на ООН по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека, призова Франция да използва заповедите МИКАС пестеливо, „за да се справи с реалния риск от тероризъм, когато по-малко натрапчиви средства не биха били достатъчни“.
„Тъй като те могат да бъдат налагани без солидните гаранции за справедлив съдебен процес, каквито има в наказателния процес, съществува по-голям риск от злоупотреба, произвол или дискриминация“, каза той пред Ройтерс.
Министерството на вътрешните работи досега не е коментирало, но през юли бившият министър на вътрешните работи Жералд Дарманен уточни, че мерките се използват само за хора, които той определи като „много опасни“ и потенциално способни да извършат нападения.
Въвеждането на заповедите МИКАС е част от постоянното затягане на френските закони в областта на сигурността през последното десетилетие, в момент, когато правителствата на президента Еманюел Макрон трябваше да дадат отговор на смъртоносни атаки и нарастващи политически заплахи от крайнодесните.
Доскоро мерките бяха използвани основно за наблюдаване на хора, след излежаване на присъди в затвора. Ройтерс не разполага с данни за последната година, но на бившите затворници се падат 79% от 136-те заповеди МИКАС, издадени през годината, приключваща през октомври 2022 г., става ясно от непубликуван доклад на вътрешното министерство, който е бил представен пред парламента през 2023 г.
Източник от разузнаването каза през ноември, че заповедите МИКАС, са доказали ефективността си по време на Олимпийските игри и властите ще продължат да възприемат същия подход без риск спрямо онези, които биха могли да се насочат към коледните базари.
Докато френските власти разширяват използването на заповеди МИКАС, те се изправят и пред повече съдебни предизвикателства. През ноември съдилищата в страната са отменили или спрели изпълнението на 50 заповеди МИКАС, свързани с Олимпийските игри, което е около 9% от всички издадени, показва парламентарният доклад. Това „често се дължи на недостатъчно доказателства за заплаха“ в данните на разузнаването, използвани за оправдаване на наложените мерки, се казва в документа.
Според данните на съда в Страсбург поне пет от наложените на хора ограничения да посещават коледния базар са били обжалвани успешно.
През първите пет години след въвеждането на заповедите МИКАС 13 от 1203 заповеди, т.е. 1%, са били успешно обжалвани, става ясно от доклада на Министерството на вътрешните работи за 2023 г.
Никола Клаусер, юрист от Националния център за научни изследвания на Франция, който проучва делата по МИКАС, каза, че увеличението може да се дължи отчасти на нарастващия брой обжалвания, но важен фактор вероятно е и разширяването на профила на лицата, срещу които е насочена мярката.
Сред тях са хора, които може да познават някого с присъда, свързана с тероризъм, или които са направили изявления за войната на Израел в Газа, описани от властите като „извинение за тероризма“, но които сами нямат криминално досие, каза Клаусер.
В случая на Халед от данните на разузнаването става ясно, че той е прекарал известно време с лице, осъдено за връзки с група, планираща терористичен акт, и с друго лице, осъдено за „намиране на оправдание за тероризма“. Чеченецът каза, че това са били хора, които е познавал от квартала, в който е израснал, или от спортната зала, която е посещавал, но не е бил близък с нито един от тях.
Въпреки това на 6 декември Министерството на вътрешните работи за трети път удължи заповедта МИКАС. Той обжалва и очаква резултата.
(БТА)
(Превод от английски език със съкращения: Валерия Динкова)