Френският гражданин Бенжамен Бриер описва в книга трите си години в затвора в Иран

Французинът Бенжамен Бриер разказва в книга за изпитанията, преживени от него в затвора в Иран, но и за предизвикателствата при завръщането си във Франция и борбата си за освобождаването на последните двама французи, задържани в Техеран, предаде Франс прес.
"Това е историята на един човек, който наивно е вярвал, че е възможно да избяга от съдбата си", обобщава Бенжамен Бриер в книгата си "Азади" ("Свобода" на персийски - бел. АФП), която ще излезе от печат на 23 октомври, публикувана от издателска къща "Робер Лафон".
Неговата съдба е да бъде арестуван посред нощ на 28 май 2020 г. в отдалечен район на Иран, който този голям пътешественик посещава сам с микробуса си. Следват 1079 дни задържане, преди да бъде освободен на 12 май 2023 г.
"Моля да не се прави асоциация между това, което ми се случи, и тази величествена страна и нейните прекрасни жители", които "също са заложници на Ислямската република", настоява Бенжамен Бриер в интервю за AФП.
От завръщането си в своя роден град Лион 40-годишният бивш затворник посвещава част от енергията си на борбата за освобождаването на последните двама французи, задържани в Иран – Сесил Колер и Жак Пари, арестувани през март 2023 г. и осъдени на тежки присъди за шпионаж.
"Няма да се откажа, докато Сесил и Жак не се върнат", заявява Бриер и добави, че "всички знаят, че съдбата им не се решава в съда".
"Този съд е цирк. Всичко се случва на по-високо, дипломатическо и политическо ниво", казва той.
Надеждата за освобождаването им нарасна, след като иранският външен министър Абас Арагчи заяви през септември, че споразумението за размяната им срещу иранка, задържана във Франция, е в "последната си фаза", отбелязва АФП.
Благодарейки на френския посланик Никола Рош, пристигнал в Иран в края на 2022 г., за "енергията му да освободи заложниците", Бенжамен Бриер разказва, че е излязъл от затвора "с вдигнат юмрук" в знак на съпротива, заедно с друг затворник, френско-ирландският гражданин Бернар Фелан.
Две години и половина по-късно той признава, че реинтеграцията в обществото е трудна, защото "няма съпричастност и няма помощ“, особено на административно ниво, посочва АФП.